Книгомания | Блог

Menu

Оригиналността в „Завръщането на Младия принц”

Оригиналът в изкуството притежава неповторима аура. Аурата различава оригинала от всичките му копия. Фотоапаратите, телевизорите, компютрите, принтерите и подобни технологични продукти бълват безброй копия на изображения, заличавайки стойността на оригинала. Снимките ви от Фейсбук нямат аура, докато Мона Лиза на Леонардо винаги ще ни държи в интелектуално напрежение заради загадъчната си усмивка и аура.

Разсъжденията ми за аурата на художественото произведение всъщност не са мои. Обзалагам се, че много хора няма и да забележат. Ако пък не спомена източника на вдъхновение зад тези „мои” разсъждения, някои интелектуалци ще спрат да четат текста.

По същия принцип творят автори като Паулу Коелю, Хорхе Букай и Алехандро Гилермо Роемерс, който скоро написа продължение на “Малкият принц”. Тези автори вплитат в „собственото” си творчество стотици мъдрости, поговорки, религиозни ценности, фолклорни мотиви, мисли на известни философи, без да споменат за извора, от който черпят вдъхновение. От този „литературен похват” идва противоречивият им образ пред публиката. Някой ги обичат, а други ги ненавиждат. Неодобрението към тях признавам само тогава, когато се базира на аргумента за „откраднатото” авторство. Всичко останало е интелектуална поза.

Автори на литература за самоусъвършенстване имат огромно значение за формирането на съвременната култура и това трябва да се признае, независимо дали ги четем или отбягваме. Ще взема за пример романа на Алехандро Гилермо Роемерс „Завръщането на Младия принц”. Антоан дьо Сент-Екзюпери пише за Малкият принц по време на Втората световна война – едно историческото време, поругаващо човешката невинност. Чистотата в детското възприятие на света е културна категория, която води началото си от Християнството и приема своя най-популярен израз в книгата за Малкият принц.

„Завръщането на Младия принц” си поставя за цел да продължи класическата творба. В този смисъл стремеж за наподобяване на аурата на оригинала е наивен, но донякъде е полезен за разбирането на съвременния свят. Роемес открито посочва своя източник на вдъхновение. Защо в наши дни аржентинският автор ни припомня за носталгията по „Малкият принц”? Роемес ни насочва към умората от материалния свят. Новият роман в своята същност е огорчение от фокусирането ни към материалното за сметка на духовното. В тази връзка любопитен биографичен детайл е, че Роемерс е бивш бизнесмен. „Завръщането на Младият принц” няма сюжет. Това е един постоянен диалог (в автомобил) между младеж и възрастен мъж, в който възрастният мъж направлява по-младия си спътник. Обърнете внимание как ролите са променени. В „Малкият принц” ние се учим на чистота и мъдрост от детето. Иначе липсата на сюжет не е проблем. Знаят го отлично феновете на „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” – там баща и син си говорят, докато се возят на мотоциклет и нищо друго не се случва, но все пак романът си струва.

В творбата на Роемерс не е проблем дори и фактът, че не назовава източниците на десетките си мъдрости. В крайна сметка, не може да го упрекнем, че лошо ги е подбрал. Проблемът е, че литературният герой на Роемес напътства Младия принц от гледна точна на своя „опит и интуиция” (цитирам от книгата му). Това е много успешна маркетингова стратегия в литературата, защото опитът на автора изглежда уникален и книгите му започват да се продават. Но опитът и интуицията са сред най-субективните категории в изкуството и философията. Ние не можем да имаме същия опит и интуиция, каквато притежава бившият бизнесмен и писател Роемерс. Ние можем да го четем, да използваме неговите съвети, но никога няма да постигнем неговия опит – камбанарията, от която той твърди, че ни напътства.

Помислете колко книги са написани с цел да се поучим от успели личности – Стив Джобс, Уорън Бъфет, Доналд Тръмп… Тази стратегия не ни помага да се справим със съвременните страхове и тревоги, които възприемаме като фатално свои.

Проблемът може да намери своето разрешение, ако автори като Роемес търсят по-целенасочено решението на съвременните проблеми от друг по-висш източник, който Роемерс отлично знае, че е единствено Бог.

Иначе авторът на „Младият принц” има добра интуиция за някои съвременни проблеми. Забележете колко пъти само използвах думата проблем. Писателят правилно пише в диалозите си с Младия принц, че ние често използваме тази дума, но нямаме универсална дефиниция за нея. Което си е сериозен проблем.

Categories:   Нови ревюта, Романи

Comments

Sorry, comments are closed for this item.