Преди всеки 14 февруари у нас традиционно се сблъскват два отбора традиционалисти – привърженици на винено-лозарските обреди и поддръжници на любовно-шоколадовите ритуали. Ако напишете „Свети Валентин срещу Трифон Зарезан“ в Гугъл, ще излязат над 30 000 резултата с „мачове“ по темата. Езикът е шеговит, но противопоставянето е налице: „нашият“ празник срещу „чуждия“.

Дали наистина има нужда да се търсят православните корени на Трифон Зарезан в контраст с католическите на Свети Валентин?

Логично е християнската църква да се дистанцира от празник, обраснал с модерно епикурейство, особено ако е езически в исторически план. Вярно е, че за известно време поне трима раннохристиянски мъченици на име Валентин са споменавани във връзка с 14 февруари, но заради неяснотите около техните жития от 1969 г. нататък католическата църква премахва това честване от календара. Може би и заради една от най-разпространените хипотези за произхода му – че е заменил луперкалиите, древноримски  празненства на плодородието, съпровождани с жертвоприношения и разсъбличане. Независимо от това в католическа Европа продължават да посрещат 14 февруари като Ден на влюбените – традиция, утвърдена под влияние на английската и френска литература от XIV век нататък (а един от първите с особени заслуги е Джефри Чосър).

Свети Трифон, от друга страна, няма конкурент със същото име. Но пък има разлики в тълкуванията и в иконографията: следвайки византийската традиция руснаците го представят като юноша с кръст или със сокол в ръката, а за Балканите основният атрибут е лозата. Специално в България честването на Деня на лозарите и винарите се свързва не само със светеца мъченик, а и с тържествата в чест на езическия бог Сабазий/Дионис в земите на траките, с буйствата под въздействието на младото вино и с пищните карнавални шествия.

На този фон спорът какво/кого е по-правилно да празнуваме изглежда безсмислен. Щом се намират поводи и сме здрави да ги отбелязваме, остава да проверим дали можем да ги съчетаваме.

Шоколад и вино? Разбира се, че са добра комбинация, стига да се ориентираме в сортовете, реколтите и уханията. А най-добрият пътеводител за всеки, който се интересува от тази сфера и иска бързо да навлезе в нея, е книгата на Катрин Кол „Виното – всичко, което трябва да знаем за него“. Ще повдигнем лекичко завесата: горчив шоколад върви с някои от по-сладките бели вина и с плътните червени, но това далеч не е всичко, което трябва да се знае в навечерието на празника. Ами ако сте решили да вечеряте на свещи и се чудите дали да поднесете мерло, ризлинг или каберне, при каква температура, в какви чаши, как да наливате, дали мирише както трябва... Пак ще ви трябва съвет от Катрин Кол. 

Другата важна книга от енциклопедичен тип по тази тема в каталога на Книгомания е за по-напреднали: „1001 вина, които непременно трябва да опитате“. Главният редактор на изданието Нийл Бекет споделя опита си на познавач: виното е повече от обикновена напитка, но за да стане и преживяване, има  много фактори – от подбора на почвата за засаждането на лозята до настроението и компанията, в която пиете. Дали сте унили или прекалено гладни, дали бързате или искате бавно да се наслаждавате, дали отсреща седи някой с натрапчиво силен одеколон или с деликатен парфюм... Всичко има значение.

Но дори празничната вечер да не върви съвсем според плана, няма начин да не я оживите с нещо сладко за десерт. И ето че на помощ идва „Златната книга на шоколада“. Там са събрани толкова много съблазнително илюстрирани рецепти, че и да не сте по готвенето, ще се изкушите. А в основата, разбира се, е какаото.

Как са го пиели ацтеките, защо са се пристрастили и конкистадорите, доказано ли е, че въздейства на мозъка като опиат? Още много други въпроси ще намерят отговор между страниците на тази книга. А и тя със сигурност би била по-интересен подарък от някое банално мече или балон във форма на сърце.