Недей да летиш твърде високо!

Както знаем от митологията, горното предупреждение на Дедал към неговия син Икар е останало нечуто. Слънцето разтопило восъка, с който прочутият архитект (проектирал лабиринта за Минотавъра) залепил сръчно измайсторените крила – а момчето му заплатило с живота си за порива към недостижимото. Но пък така заслужило мястото си сред героите от древногръцкия епос.

Поуката от тази легенда не е само една. За някои най-важното е перифразирано в поговорката: „Който хвърчи високо, ниско пада“ – но те никога няма да бъдат вдъхновители, откриватели, първопроходци. За други – и тези хора винаги ще са по-малобройни –  да се извисиш е нещо, което заслужава да пожертваш живота си. Защото още древните гърци са забелязали, че за разлика от боговете героите не са безсмъртни.

Дали критериите за героизъм са се променили от античността до днес? Герои ли са мъжете, които умират, докато изкачват най-високите върхове на планетата?

И такава тема за размисъл се роди, след като още един алпинист загина в основата на най-опасния осемхилядник К2 (Чогори) в Каракорум. На 5 февруари Атанас Скатов полетя главоломно надолу, без да успее да го изкачи и си отиде месец, преди да навърши 43 години. Но след като вече беше споделил българския рекорд за най-много покорени върхове над 8000 метра с Боян Петров – биолога алпинист, който успя да стъпи на К2, но загина под Шиша Пангма едва на 45.

Казват, че единият минавал по прочути маршрути, привличайки медийното внимание, а другият предпочитал самотното изследване на неизвестни пътеки. Но така или иначе и двамата се доближават до определението за герой: личност с кауза, проявяваща изключителни качества в преодоляването на препятствия. А и в постоянното надмогване на собствените си страхове и възможности. Ех, ако можехме сега да поговорим с тях за нещото, което не им е давало мира и ги е тикало все към предела...

Но всъщност гласовете на покорителите на върхове не са изгубени – и тук не става дума за набързо взети интервюта, а за навлизане в смисъла, за книгата „Убийството на невъзможното“ (Книгомания). В нея най-големите имена в алпинизма дискутират по едноименната статия на Райнхолд Меснер, публикувана през 1968 година. Самият Меснер коментира тогавашните си позиции за катерачеството и отделя специално внимание на един от авторите в книгата – Боян Петров: „...Статията на Боян Петров за нашата книга е била последното нещо, което е направил в София преди тръгването си за фаталната експедиция. Боян я продиктувал по телефона в навечерието на полета, с който заминал за Шиша Пангма. Много жалко, че един от най-силните хималаисти през последните години остана на китайския осемхилядник завинаги... Едва ли е възможно да се разкрие какво именно му се е случило на Шиша Пангма. Но това не променя почитта, която изпитвам не само към алпиниста, но и към човека Боян Петров.“

А какво е казал самият Боян, преди да тръгне към фаталния връх? Тук има място само за малък цитат:

„...Приключението е по-го­лямо, колкото по-далеч сме от последното обитаемо място на хората, от последния знак на цивилизацията... Ако знаеш, че наблизо няма помощ, че си сам срещу природата, тогава като катерач си много по-анга­жиран и се вслушваш в още дивите територии.... Самоотговорността, заедно със самотното изкачване оставят дълбока следа в мен...“.

Друг от авторите в книгата – Йост Кобуш, който едва на 24 изкачва солово Анапурна и се радва на милиони почитатели в YuoTube, ни доближава най-много до отговора на въпроса възможни ли са героите днес, в ерата на информационните технологии? Да, и тъкмо сега те са особено необходими, защото интернет убива приключението: желанието на съвременните младежи не е да изследват, а да се изявяват на снимка с героичен фон. Да, вярно е, че най-високите върхове и полюсите на Земята вече са покорени, но все още има неоткрити територии на други планети, подсказва Кобуш: „Олимпус Монс, с приблизителна височина около 26 000 метра, е най-високата планина в нашата Слънчева система. Дали ще може да отидем да катерим там?“...

* На снимката е Райнхолд Меснер, който разглежда българското издание на книгата си „Убийството на невъзможното“.