Разширявайки тази сива зона до най-голяма степен, фармацевтичната промишленост максимизира потенциала на заболяванията и така стигна до откровение. Вместо да се лекуват съществуващи заболявания, ще се лекува самият съвременен живот. Болестта ще бъде преоткрита и на всички мъгляви тревоги и неврози на съвременния живот ще бъдат лепнати етикети на медицински синдроми. Така на практика днес имаме повече заболявания, отколкото преди петдесет години. (...)

Как беше създадена сивата зона? Отговорът е: с решението на един човек. С идеите на един изпаднал в затруднение главен изпълнителен директор на мултинационална лекарствена компания, който, докато е опитвал да спаси бизнеса си от колапс, просто е променил определението за болест: от нещо, което те заразява, в това, което си. От нарушение в нормално състояние. Той е променил разбирането за болест и целта му е била проста: да направи от всички хора пациенти. (...)

Хитроумното решение на Бейтън и Кларк се крие в първата последица: липса на ценови контрол. Някои лекарства, които преминават към генеричните, лесно може да се възпроизведат от конкурентите. Но ако разработим лекарства за специфични болести със сложен производствен процес – казват инвеститорите, ще ограничим конкуренцията след изтичането на срока на действие на патента и ще максимизираме реалния потенциал за печалба от лекарството. Ще заменим патента с ексклузивен лиценз. Генерично (т.е. общо, с широко приложение) е пълна противоположност на това, което ще се случи.

Но ето и най-хитрата част. С края на регулирането на цените изтичането на срока на патента се превръща във възможност цената да се надуе до астрономическо ниво. Бейтън и Кларк предлагат сделка между Actavis и NHS за хидрокортизон, като повишават цената на 10-милиграмовата опаковка таблетки от 70 пенса на 88 паунда. Цената на опаковката от 20 милиграма е увеличена с 9500%.

През 1980 г. решението на Хенри Гадсен след падането на патентите* е различно и дори по-смело като концепция. „Проблемът, който имахме, беше, че потенциалът на лекарствата се ограничаваше само до групата от болни хора ‒ казва той за сп. „Форчън“. ‒ Бихме могли да заприличаме на дъвките Wrigley’s... отдавна имам мечта да правя лекарства за здрави хора. Да продавам на всички.“

Решението на Гадсен е гениално. Той иска да превърне превантивните лекарства в пакетче дъвка. Гълташ ги всяка сутрин, без да мислиш за тях. Гадсен иска здравите да започнат да вземат лекарства и да продължават да ги вземат през остатъка от живота си като превантивна мярка. Това е вълнуващо видение за разширяване на клиентската база: от петнадесет процента от населението, които наистина са болни, до сто процента от населението, които може един ден да се разболеят. Колкото и малък да е рискът, за него ще се намери лекарство. А при всички останали може да се диагностицират множество нови или неясни синдроми или заболявания. Планът на Гадсен е да направи пациенти от всички нас.

За да се осъществи тази мечта, лекарствените компании трябва смело да излязат от зоната си на комфорт, като измислят или преоткрият съвършено нови болести. Играта на лекарствените компании вече няма да бъде само да лекуват болести, а и да ги материализират. (...)

„Светият граал“ е да се създаде чисто ново медицинско състояние, от което американците дори не знаят, че може да страдат. Винс Пари е изпълнителен директор в Roche и описва процеса на откриване на тези нови заболявания като внимателен селективен подбор.

Работата на Пари е нещо удивително, което трябва да се види: „да се грижи за създаването на медицински смущения, нови и малко известни състояния и забравени разстройства.“ Може ли да се каже, че студентите, изхранващи се с пица при дръпнати завеси, страдат от липса на витамин D и са подложени на постоянен риск от рахит или „сезонно афективно разстройство“? Пари оприличава работата си с тази на моден дизайнер, който връща на мода отдавна забравени болести и им намира лекарство.

И ето, като с магическа пръчка се появяват множество синдроми, никому неизвестни по-рано, които се популяризират и дефиницията им се разширява, за да обхванат огромни нови области от ежедневието, засягащи милиони хора. (...)

***

Повече от 28 млн. американци нямат здравна застраховка, което води до разходи на глава от населението от 6223 долара. 64 млн. британски граждани, понастоящем осигурявани от NHS, имат 2008 паунда разходи на глава от населението. Наполовина на тези в САЩ. Но това може да се промени радикално. Поуките от срива на „Обамакеър“ и трудностите да ѝ се намери заместител се изразяват в смазващото съчетание между екстремни потребности и невъзможност за плащане. Тъкмо хората, които се нуждаят най-много от здравни грижи, не могат да си ги позволят, и по тази причина не биха сключили застраховка.

Във Великобритания NHS все още действа като доставчик на цялостни здравни услуги, но бързо започва да преминава към нов модел, при който достъпът до тези услуги ще зависи основно от вашите данни. Кабинетите на лекарите са пълни с пациенти, разпределени през 10-минутни интервали, на които е позволено да обсъждат само един здравословен проблем на посещение. В система, разкъсваща се по шевовете, данните навлизат в процепите, взимайки решенията вместо вас. Под блестящата повърхност на превантивната индустрия се крие суровата реалност за края на цялостното здравеопазване и къде точно ще ни отведе това.

„Хората имат очакването, че щастието би трябвало да бъде перманентно състояние на нормалност. Това не е така, но ние сме създали нереалистично очакване, че трябва да бъде така“ и затова лекарствата са тук, за да помогнат това да се случи. (...) Щастието е универсално човешко желание, но очакването, че трябва непрестанно да сме радостни – казва д-р Уилямс, ни прави по-депресирани и засилва при пациентите чувството, че не са наред. Летвата е вдигната високо и нищо, попадащо под нея, не се толерира. Когато човек има нереалистичните очаквания да се чувства щастлив по всяко време, той изисква медикаменти, за да се поддържа така. (...) Лекарства за справяне със съвременния живот, както е мечтаел Хенри Гадсен, и хапчета за изглаждане и притъпяване на всяко усещане. И никъде лепенето на етикети и приспиването с медикаменти не е тъй разпространено, както при „трудните“ деца, милиони от които са диагностицирани с ХРНВ (хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието).

Повече от 6 млн. американски деца – единадесет процента от децата на възраст от четири до седемнадесет години, са диагностицирани с ХРНВ. Този брой се е удвоил за десет години и нараства с всяка година. Вижте отново този възрастов диапазон: от четири до седемнадесет. Освен това четиригодишните не са най-малките, на които се поставя тази диагноза. На две- и тригодишни деца редовно се предписва Adderal и Yvanse за ХРНВ и няма долна граница за това кога детето може да се диагностицира като проблемно, да му се предпишат лекарства и да бъде нормализирано, за да отговаря на критериите за поведение в училище и вкъщи.

Това не е дело само на фармацевтичните компании и психиатрите. Без значение дали съвременният живот е станал по-стресиращ, или не, възрастните възприемат живота си като по-стресиращ. Готовността да се приемат диагнозите за психиатрични заболявания при децата се появява, защото тези диагнози дават оправдание за тъпченето на децата с транквилизатори. Не се налага да се занимаваме с проблемите им у дома и в училище, особено ако слеем проблема и детето. Гълтайки хапчета преди работа, можем да изкараме деня, а вечерта – семейния живот. Като даваме хапчета на децата, те стават невидими и вече не са „проблем“. Медикализацията на модерния живот му позволява да функционира и в това се състои гениалността на прозрението на Гадсен през 1980 г., когато той за пръв път видял бъдещето в пакетчето дъвки.

(...) Когато лекарите лекуват хора, които наистина са болни, те лекуват малък процент от населението. Лекувайки хора, изложени на риск, броят на пациентите, получаващи лекарства, нараства експоненциално. Ако рискът се дефинира с възможно най-широк параметър, цялата игра се променя. Всички ставаме пациенти.

(...) Факт е, че сме монетизирали телата си и ги разглеждаме като стока с пазарна стойност, измервана спрямо други тела: това е мярката доколко неолибералната представа за пазара се е разпространила в ежедневието. Дрехите за фитнес сега са стегнати, а не разпуснати като преди двадесет години – те излагат на показ стойността на вашите физически акции, която стойност се прехвърля и на работното място: докажи, че тренираш здраво във фитнес залата, и ще се подразбере, че си неуморен в офиса.

 

***

 

Да се отречем от властта, която хората сега имат над природата, с присъщите ѝ жестокости и анормалности, ще бъде извратена грешка, казва Савулеску. Според него нацизмът е злепоставил евгениката. Генното редактиране дава възможност на хората да се усъвършенстват, като премахнат всичко нежелано: от сериозни наследствени заболявания, като болест на Хънтингтън, до малки козметични корекции за специфични черти, които не ни харесват.

Руси бебета със сини очи? Защо не? Савулеску казва, че решението дали да усъвършенствате вашето дете ще бъде ваше ‒ няма да е нацизъм, а потребителски избор, както при козметичната хирургия. Ако желаете да продължите или да изхвърлите плода с вероятен синдром на Даун, този избор ще бъде същият както сега, когато майката си прави хорионна биопсия.

Според Савулеску прекрасният нов свят на редактирането на гени вече е тук. Това е надпревара във въоръжаването и Западът я губи. Китай експериментира в „промишлен мащаб“ с ембриони, защото ръцете му не са обвързани с етичните ограничения на „юдео-християнската традиция“. Какво означава загубата на тази генетична бойна надпревара? „Ще успее ли Китай да се превърне във физически по-висша господстваща раса? Засега още не, но защо пък не, в крайна сметка? Китайците нямат скрупули относно победата и начина как ще победят.“

Последствията от редактирането на гени ще се изразят в появата на два отделни вида. Тези, които практикуват уелнес, ще стигнат до следващото ниво на съвършенство – до генетично състояние на превъзходство: по-силни, по-здрави, по-красиви и неболедуващи. Бедните ще си останат човешки същества: преживявайки като обикновени смъртни, със същите заболявания, черти на лицето и тенденции да напълняват, остаряват и също толкова крехки като техните предци. Но основната разлика е, че икономическото неравенство ще се превърне в биологично неравенство: богатите ще имат различен генетичен състав от всички останали. По-добра класа от човешки същества, като всичко започва с пакетче дъвки.