Природните явления винаги са били неизменна част от нашия живот, а с напредването на технологиите стават все по-подробно изследвани. С времето науката дава все повече отговори на често задавани въпроси, а информацията е все по-достъпна и подробна.

Заедно с множеството източници се появява и въпросът кои от тях са ни полезни и можем да разберем и кои са написани сложно и твърде академично.

Ето защо е важно да селектираме книги, които ни представят голям обем от информация на лесен, достъпен език, така че да се потопим с удоволствие в света на науката.

Книга, която отговаря на това описание, е издадената от Книгомания през 2019 г. „Математиката накратко“, с автор Пол Глендининг.  Дори да не обичате математиката, този джобен пътеводител ще ви накара да си промените отношението.

 

В него по много ясен и точен начин са обяснени сложни понятия като:

• числа на Фибоначи
• парадоксът на бръснаря
• Аксиомата на избора
• хармоничен ред
• комбинаторика
• парадокса на Зенон
• мозайката на Пенроуз
• векторна геометрия
• алгебрични термини и много други

 

Четейки я, ще установите колко много математика има в заобикалящия ни свят, а илюстрациите към всеки един от 200-та термина ще ви помогне да го запомните по-качествено.

Авторът на книгата, Пол Глендининг, е с дългогодишен опит в преподаването на приложна математика в университета в Кеймбридж, както и в Манчестърския университет.

Същата концепция за кратки, точни и ясни описания, илюстрирани в картини, следва и „Бъдещето накратко“ от Кийт Мансфийлд.

Там ще научите как Хироши Ишигуро е създал свой двойник на име Геминоид, за да изследва теориите за контактите между хора и роботи, т.нар. хуманоидни роботи, както и че между 1975 г. и 2016 г. затлъстяването в световен мащаб се е утроило.

Сред интересните теми е и тази за черните дупки, които според Айнщайн и неговата теория на относителността, са  толкова плътни обекти, че гравитацията им е достатъчно силна, за да задържа светлината и всичко друго, попаднало в тях.

По-късно във времето големият английски астрофизик Стивън Хокинг предлага намирането и дори създаването на микрочерни дупки и позиционирането им в земна орбита като бъдещ енергиен източник.

Някои теории за черните дупки оспорват възможността им да поглъщат всичко, което попадне в тях, тъй като според изследвания се случва да изплюват част от материята.

 

 

 

През 2021 г. учени от Университета в Мелбърн откриват, че съществува черна дупка с маса колкото 55 000 слънца. Масата е толкова голяма, че деформира структурата на пространство-времето и изкривява пътя на светлината, която преминава в близост до нея, като го удвоява.

През месец април 2021 г. откриват и най-малката черна дупка в Млечния път, наречена Еднорог. Тя се намира на 1500 светлинни години от Земята.

Темата за черните дупки е подробно разгледана в „Космосът. Енциклопедия“  за малки и големи, издадена от Книгомания.

Според авторите й един астронавт, който полита към черна дупка с краката напред, би изпитал по-слабо притегляне откъм главата. С приближаването на дупката притегателната сила ще се увеличи толкова много, че накрая той ще бъде разкъсан от разликите в гравитационното поле.

Други любопитни факти са, че за да се превърне в черна  дупка, Земята трябва да намали размерите си до големина на стъклено топче. Досега имаме информация за над 100 млрд. черни дупки само в  нашата част от Вселената.

Енциклопедията проследява в хронологичен ред всички събития, свързани с достъпа на човека до космоса – космическите пионери, първите космически станции и др. Там ще прочете още за създаването на галактиките, космическите сонди, изпратени да изследват всички планети от Слънчевата система, както и за всяка планета поотделно, астероидите, планетите джуджета.

Над 800-те илюстрации са изключително подробни, в тях е показана нагледно вътрешността на слънцето по слоеве – рентгенови лъчи, гама-лъчи, междинна зона, конвективна зона. Усещането за достоверност се подсилва и от новите висококачествени снимки от НАСА.

Подобни теми, но обяснени по-подробно и научно, обединява книгата „Енциклопедия на астрономията“ от Хедър Купър и Найджъл Хенбест. Тя разгадават научни феномени като сребърни облаци, открити за първи път през 1885 г. след избухването на вулкана Кракатоа в източната част на Индийския океан.

Така наречените лунни „морета“, образувани по повърхността на луната от удари с небесни тела преди около четири милиарда години - лунни бръчки – образувания от лава по повърхността на луната.

Разбира се, присъстват и основите теми за възникването на астрономията като наука, планетите, Слънчевата система.

Освен описание на всяка планета има и обяснение как да я открием на небето и как да я наблюдаваме, включвайки практически съвети:

• „Как да се адаптираме към тъмнината“
• „Как да си направим радиотелескоп“
• „Как да закупим бинокъл“
•  

Книгата съдържа няколко раздела, в които са подробно описани: 

• луната
• планетите
• космическите паразити
• слънцето
• звездите
• космоса
• съзвездията

 

Енциклопедията е както подробна, така и много практична, тъй като комбинира най-важната информация по всяка тема, представена със снимки и изчистен, съдържателен текст.

Нейните автори са известни астрономи, работещи с години в сферата –  Хедър Купър е бивш председател на Британската астрономическа асоциация и на английското Дружество за популярна астрономия, а Найджъл Хенбест е астроном, който е консултирал списание New Scientist.

Работил е и като редактор на Журнала на Британското астрономично общество и медиен консултант на Кралската астрономическа обсерватория Гринуич, Лондон.

 

   

 

Един от най-находчивите учени на съвременността, Стивън Хокинг, дава обяснение на редица въпроси от миналото и бъдещето в бестселъра - „Кратка история на времето“ и  „Кратки отговори на големите въпроси“.

В първата книга Хокинг прави преглед на теориите за устройството на космоса, от теорията на Нютън до тази на от Нютън до Айнщайн. Едни от най-интересните мистични въпроси, на които търси отговор, са как започва времето, може ли да тече назад и безкрайна ли е Вселената.

Последната книга, която английският астрофизик пише, е „Кратки отговори на големите въпроси“, обединявайки огромния си и богат опит на учен. Тя е вдъхновена от сътрудничеството му с колеги, семейство и фондация „Стивън Хокинг“.

В нея споделя размислите си по научни и  общочовешки като:

• Трябва ли да колонизираме космоса?
• Как оформяме бъдещето?
• Има ли друг разумен живот във Вселената?
• Какво има в една черна дупка?

Своята лична позиция защитава и Бил Брайсън в книгата си „Кратка история на почти всичко“, в която прави преглед на съвременните науки и теории. Книгата завладява с лекота на четенето, непринудения и забавен изказ и достъпния начин на обяснение на сериозни теми като - квантова физика, Големия взрив, еволюцията и много други. 

Тя отразява опита на учените да се справят с предизвикателства и абсурдни ситуации в търсене на отговори на научни въпроси.  Брайсън е носител на европейска награда „Декарт“ за популяризиране на науката.

Представените книги са най-четените по Природни и точни науки, едни от тях са енциклопедични, илюстрирани с висококачествени и въздействащи фотографии, а други споделят личния поглед на изследователи към научни теми, пречупен през техния опит и наблюдения от практиката.