Книжен кръгозор с Георги Цанков

(...)

Някак естествено навлязох в темите, които налага поредицата енциклопедии „Големите идеи, обяснени просто“ на издателство Книгомания, едно от най-значимите начинания в модерното ни книгоиздаване.

Енциклопедиите са британско-индийско начинание. До този момент разполагаме с дузина великолепни томове, за огромно съжаление „Книгата за политиката“ вече е антикварна рядкост, няма я дори сред предложенията на „Книжен пазар“. Надявам се скоро да очакваме преиздаването й. Няма да подреждам останалите по реда на излизането, а ще се опитам да ви разкажа какво изпитва непредубеденият читател, докато ги разлиства.

Ще започна с „Книгата за математиката“, тъй като тя ми изглеждаше най-чужда за интересите ми. Може ли да даде нещо за отдалия се на хуманитаристиката индивид? Тук е мястото за кратичко лично отклонение: все пак съм завършил гимназия в „математическа паралелка“. Съучениците ми бяха все вундеркинди, дори прочутия шампион по шах Евгений Ерменков беше сред нас, но единствено аз от всички тях имах неизменно шестици на класните. Само не си мислете, че се фукам – ни най-малко, просто истината е доста изненадваща. Пристигах за първия час сутринта и няколко чудесни преподавателки побързваха да направят поръчките си за книгите, които се очакваха да се появят. Напълвах си джобовете с пари и заминавах към поредната яка социалистическа опашка за книги. Затова и притежателите на скъпоценните нови заглавия ми се отплащаха с шестици. Андрешковска работа!

Но да не се отклонявам повече. Австралийския учител по математика Мат Паркър е прочут с театралните си моноспектакли, а забавните му видеа в най-гледаните канали се радват на около 100 милиона зрители. Негов е предговорът към „Книгата за математиката“.

 

„Тази книга – обещава ни той – ще ви отведе на пътешествие в историята, за да видите как хората са опознавали математиката и така ще се опита да я класифицира, като я подреди в линейна последователност.“

 

Оказва се, че – в съзнанието на мислещите хора – науките и изкуствата са свързани. И е напълно прав Мат Паркър, че „Големите идеи, обяснени просто“ е отлична дефиниция, защото тя позволява да бъдат разбрани разбираемо най-значимите идеи в света. Математиката е неразделна от философията, от езотериката, от рисуването, ако щете от поезията. Нали сте чували за привързаността между поетите и физиците?

Авторите на „Книгата за математиката“ са предимно модерни учители с вкус към творчество. Хедър Дейвис е известна британска белетристка, която 30 години е преподавала математика. Книгите на Карл Уърси са бестселъри, а Джан Денджърфилд вече от 30 години членува в Британското дружество по история на математиката. Том Джаксън е сред най-известните популяризатори в Кралството – ще срещнете името му под повече от 200 документални заглавия за деца и за възрастни. Учителят Мукул Пател аранжира музикални инсталации за архитекти и композира за хореографски колективи. Този звезден колектив ни предлага истинска енциклопедия на чудесата. Ето някои от заглавията, като ви уверявам, че текстовете под тях са още по-интересни: „Цветът на математиката“, „Като голям диамант“, „Корабоплаване по румбове“, „Муха на тавана“, „Дяволчето, което знае местоположението на всяка частица във Вселената“, „Кулата ще падне и светът ще се свърши“…

В последния цитиран откъс се разказва за играта „Ханойска кула“, изобретена през 1883 г. от френския математик Едуар Лука. Според легендата, ако монасите от някой храм в Индия, да кажем, успеят да преместят 84 диска от левия на десния диск – виждал съм играта и по нашите магазини за джаджи, – светът ще се свърши. Дори и при най-добра стратегия, това занимание би продължило минимум 585 милиарда години. А тайната на „магическите квадрати“ би ви помогнала да осмислите връзката между древността и Ренесанса. Стотици подобни математически изненади са мост към бездънните пещери на човешкото познание, което се съдържа във всичките останали томове на поредицата. Още тук ще направя много важно обобщение, за да не се повтарям нататък. Преводаческите и редакторски колективи на издателство „Книгомания“ са свършили великолепна работа. Текстът е изпипан до съвършенство, а дизайнът и печатарското изпълнение на томовете по нищо не се отличават от оригиналите.

Да продължим с „Книгата за медицината“. Нейният отговорен редактор Стив Паркър е писател и редактор на над 300 научнопопулярни книги. Има бакалавърска степен по зоология и е носител на наградата на Британската медицинска асоциация за бестселъра му „Убийство или лечение: илюстрована история на медицината“. Бен Хъбарт пък е писал за Космоса, за самураите, за акулите, за отровите, а книгите му са преведени на 12 езика. Той умее да превръща научния факт в автентична, крайно забавна история. Робърт Снедън е известен британски издател, повече от 40 години предлага с огромен успех книги за клетъчна биология, за аутизъм, за компютри и интернет. Има значим принос за изследването на историята на математиката.

Вече, предполагам, усещате връзката между предишната енциклопедия и тази. Модерната наука не може да съществува сама за себе си – в медицината е немислимо да помогнем на пациентите, ако не използваме иновативни математически методи, ако не се съобразяваме с откритията на биологията, на психологията, ако щете и на социологията, тъй като здравеопазването е и изключително важен социален проблем. Особено ще са ви интересни страниците, посветени на ваксините, серумите и антибиотиците, но няма да отминете с безразличие и разказа за пандемиите. Ще е страхотно да надникнете в близкото и в по-далечното бъдеще с раздела, посветен на гените и на технологиите. Дали човечеството вече е в състояние да коригира дефектен ген или да препрограмира клетки? Какви са плюсовете и опасностите, които ни дебнат с усъвършенстването на генното инженерство?

 

Изключително важно предимство на енциклопедиите от серията „Големите идеи, обяснени просто“ е съвършенството на техния дизайн. Дизайнът и илюстрациите в томовете са поверени на свръхталантливи творци, които помагат да възприемаме текстовете не само с разума, но и със сетивата си. Естествено е вече да се насочим към „Книгата за философията“. За съжаление, тя е все по-трудно откриваема в книжарниците, но си струва да я потърсите. Отговорният редактор на изданието Уил Бъкингам е автор на бестселъра „Намирането на нашите морски крака: етика, опит и океан от разкази“. Важна фигура за подготовката на тома е и професорът по философия в Стафордширския университет Дъглас Бърнам. Специалист по политическа теория и по британска история е Клайв Хил, а специалистът по средновековна философия Джон Маренбон преподава в Кеймбридж. Ние също можем да се гордеем с блестящи философи като професорите Георги Каприев и Цочо Бояджиев, и много други, разбира се, но все още не притежаваме подобно хем изчерпателно, хем невероятно четивно помагало за проникване в бездънната пещера на идеите.

Изложението в „Книгата за философията“ следва естествения ход на промените в човешкото възприемане на околния свят и на човешката същност, но отделните статии не просто представят школите и личностите, а ни насочват към конструктивни размисли. „Когато някой хвърли по мен праскова, аз му връщам слива“, казва великият китайски мъдрец Мо Дзъ и с подобни афоризми, малко след кончината на Конфуций, основава своя школа на мислене, проповядваща универсалната любов, а разсъжденията на Авицена за душата и тялото ни въвеждат във врящия казан на словесните дуели за материалното и духовното, които не са затихнали и до днес. Авторите не са пропуснали и Юлия Кръстева, голямата френска психоаналитичка и философка от български произход, която предупреждава какви опасности крият крайностите във феминистичните движения, рискуващи да се превърнат „в поредния елемент, участващ в неспирната гонитба на власт“.

Блестяща е голямата статия, посветена на Жак Дерида и на споровете за „деконструкцията“. Подходът към фигурите е трезв, неизменно се изтъкват възможните плюсове и минуси, като най-важното за създателите на енциклопедията е читателите да се стремят да мислят и да продължават сами размислите над толкова важните за човечеството теми за властта, за „археологията на знанието“, за променящата се представа на човека за себе си и за болни теми като расизъм, национализъм, тоталитаризъм…

Философията и социологията са сестри, затова е естествено веднага да посегнем и към „Книгата за психологията“. „Екстазът е стъпка в алтернативната реалност“, казва Михали Чиксентмихали, чийто огромни бестселъри „Поток: психология на оптималното преживяване“ и „Креативност“ намериха топъл прием сред българските читатели, благодарение на издателство „Хермес“. Централна концепция в новата психология безспорно е тази за „потока“. Ученикът на Юнг, възприел най-значимото и от Ерих Фром, Ейбрахам Маслоу и Карл Роджърс изследва автоматичното концентриране и поглъщане на вниманието ни от ясна цел, така свойствена за гениите в изкуството. „Потокът“ ни откъсва от всекидневието, изпадаме едва ли не в състояние на екстаз, а особено важно е в такива моменти да поддържаме необходимия баланс между способност и усилие, за да не изпаднем в депресия и в тревожност. Обърнах особено внимание на тази толкова интересна и продуктивна теория, тъй като тя е своеобразен триъгълен камък в търсенията на видните психолози още от времето на римския физик и медик Гален, който изследва темпераментите на личността и ни е оставил описанията на флегматика, на сангвиника, на холерика и на меланхолика.

За мен „Книгата за психологията“ беше далеч по-увлекателна от роман, тъй като ме отведе далеч в сферата на осъзнаването на същността на характера и до осмисляне на основите на живота и на изкуството. Главен консултант е Катрин Колин, клиничен психолог, доцент в Плимутския университет. Маркъс Уийкс е писател и музикант, който посвещава книгите си на тайните на изкуството и на несъзнаваното. Ако искате наистина да навлезете в необятната територия на психологията, да продължите заниманията си с проучване на възгледите на Фройд, на Юнг (най-важните му трудове са издадени от „Леге артис“ и от „Изток – Запад“), на Фром (неговите събрани съчинения излизат в „Захарий Стоянов“), тези блестяща енциклопедия е вашето съвършено въведение към загадките на психическата реалност.

Ето че идва редът и на „Книгата за социологията“. Преди седмица присъствах на премиерата на монографията „Диалогичният разум“ от професор Георги Фотев, издание на „Захарий Стоянов“. Големият български социолог, автор на такива основополагащи трудове като „Българската меланхолия“, „Криза на легитимността“, „Дългата нощ на комунизма в България“ и още много други за съжаление не присъства в енциклопедията, но неговата теза за „диалогичния разум“ е водеща не само в този том, а и в цялостната концепция на поредицата. Преподаватели в университети във Великобритания, в Австралия ни поднасят размислите за същността на обществените конфликти, срещат ни с причините за „бунта на масите“, обсъждат социалните неравенства и особено детайлно се спират на живота в модерната епоха. Спират се на климатичните промени, на глобализацията и ни поднасят различните значими умувания върху проблемите на културата и идентичността. От тезата на Херберт Маркузе, че „масовата култура е поддръжник на политическото подтисничество“ до знаменитите открития на Бенедикт Андерсън за „въобразените общности“ ние се пренасяме към опасенията на Стенли Коен, че „обществата навлизат в периоди на морална паника“. Не са пропуснати и проблемите на семействата и на интимността. Дали наистина, както твърди Мишел Фуко, „западнякът се е превърнал в изповядващо се животно“ и действително ли – това е теза на Ан Оукли – „домакинската работа директно пречи на самоусъвършенстването“? С увлекателното изложение на парливите проблеми, измъчващи човечеството, енциклопедиите на „Книгомания“ страхотно ни помагат да се почувстваме в самия врящ казан на съвременността и да се позоваваме не на „фалшивите новини“ в идеологизираните средства за масова информация, а да участваме дейно в тревожния и драматичен диалог между големите умове от античността до наши дни.

 

Следващите четири тома ни отвеждат във вселената на духовността. Вече съм ви разказвал за „Книгата за литературата“. Смея да твърдя, че тя е най-доброто, което съм срещал напоследък – като опит за синтез на диренията и откритията на великите творци и като наблюдение над модерната и постмодерната литература. Харесва ми, че авторите не проявяват нито капка високомерие към възприеманите като „леки жанрове“: излагат съображенията си защо „Дракула“ от Брам Стокър или „Капитан Немо“ от Жул Верн, а най-вече романите на Александър Дюма – баща са етапни книги в историята на литературата и не са загубили нищо от очарованието си. От „Епос за Гилгамеш“ до „Ужасно силно и адски близко“ от Джонатан Сафран Фоер – държим в ръцете си не просто синтезирана история на световната литература, а ръководство за интелигентно и проникновено четене, за общуване с идеите на изящната словесност. Единственият минус на изданието е непознаването на литературните постижения в Източна Европа, но можем сами да продължим с надграждането, след като сме усвоили аналитичния и емоционален подход при срещата с титани като Джеймс Джойс и Мишима Юкио, Чинуа Ачебе и Гюнтер Грас, Габриел Гарсия Маркес и Маргарет Атууд. Признавам, че се чувствах изпълнен с гордост, когато напредвах по страниците на енциклопедията и все по-ясно осъзнавах, че нашите славни издатели са успели да ни срещнат с шедьоврите и на класиката и на модерната епоха, че притежаваме блестящи преводи на най-знаковите за човечеството произведения.

След литературата идва редът на „Книгата за изкуството“. Усещате ли колко са свързани всичките тези издания, как не само хармонията в подхода, но и улавянето на полифоничната мисъл на съвременния човек са съществени за концепцията на издателите. Дълбоко съм убеден, че разполагането с цялата поредица е благодат, балсам за разранената модерна душа, която открива по пределно достъпен начин отговор на стотиците дяволски трудни въпроси, които си задава. А надграждането на натрупванията в духовната сфера е и огромна надежда – че въпреки сривовете, въпреки агресията срещу цивилизациите, хората винаги са оцелявали, макар и с тежки рани и загуби. Изложението на историята на изкуствата в предлагания от „Книгомания“ том се родее с едно друго тяхно вълшебно издание – „Изкуството. Цялата история“ от Стивън Фартинг, в която на фона на повече от 1000 цветни илюстрации авторът изследва магическото въздействие както на класическата живопис и скулптура, така и модерното концептуално изкуство и пърформанса. Водещата редакторка на „Книгата за изкуството“ Керълайн Бъглър е завършила история на изкуството в Кеймбридж. Дълги години е работила в Националната галерия в Лондон, а бестселърът й Котката. 3500 години котки в изкуството“ се радва на огромен интерес навред по света. Иън Зачек е възпитаник на Оксфорд, специалист е по келстко изкуство и по творчество на прерафаелитите. Почти във всеки том от поредицата срещаме името на вече споменатия Маркъс Уийкс. С познанията си по философия и по музика, с усета си да представя водещите идеи популярно той е безценен за създателите на енциклопедиите. Едва ли е необходимо да преминавам подробно по страниците на тома. Пътешествието през вековете, което той ви предлага, е повече от вълнуващо. От знаменитата Вилендфорска Венера и от китайските ритуални съдове ще се пренесем към страховитите видения за ужасите на Страшния съд във виденията на Дюрер и към неистовите фантазии на Бенвенуто Челини, за да стигнем до емблематичното произведение на феминизма – „Вечерно парти“ от Джуди Чикаго, която инсталира триъгълна маса с 39 места (триъгълникът е символ на равенството! – ето я неразривната връзка с математиката!, а върху порцелановия под са изписани имената на 999 жени) и „Спираловидният кей“ на Робърт Смитсън, тревожно напомняне за нарастващия хаос, предчувствие за „Плаващите кейове“ на българина Кристо, който за съжаление не фигурира в енциклопедията.

 

 

Тясно свързани помежду си и с всички споменати досега томове са и „Книгата за митологията“ и „Книгата за религиите“. Филип Уилкинсън е написал повече от 50 книги по история, религия, изкуство и митология. ООН разпространява неговия справочник „Честване на празниците и ритуалите по света“. Д-р Марк Фокнър 17 години живее и работи в Африка, защитава докторска степен върху неповторимите особености на племето бони. Чете лекции по африканска религия в Лондонския университет. Преведени на много езици за книгите по митология на Нийл Филип, сред които с особена популярност се ползва „Митовете на американските индианци“.

Колективът, създал „Книга за митологията“ не върви по стъпките на популяризатора Николай Кун, нито подражава на знаменития модерен демистификатор Стивън Фрай, чиято трилогия „Митове“, „Герои“ и „Троя“ издателство „Еднорог“ наложи като хитов бестселър и у нас. Разказите за световните митове са обвързани с философията на съответните народи, с изследването на поетичното въображение на предците ни. Знаменитият автор на „Хрониките на Нарния“ и на множество богословски есета К.С.Луис казва:

 

„Митът взема всичко, което знаем, и му връща изначалното значение, което вече е скрито зад пелената на рутинната употреба“.

 

Това е ключът към историите, разказани едновременно популярно и увлекателно в енциклопедията, която ще разберем още по-добре, ако продължим с откритията, поднесени ни в „Книгата за религиите“. Разбира се, на тема религиите и тяхната история са написани стотици блестящи изследвания. Особено са ми скъпи томовете по темата на Мирча Елиаде, един от които – „Трактат по история на религиите“ – преди години преведох за издателство „Изток – Запад“.

В предговора към енциклопедията справедливо ни е напомнено, че не е лесно да се формулира кратко определение за религията. „Това явление включва в себе си както духовни, така и лични и социални елементи и е проникнало навсякъде по света и във всички култури – от праисторията до нашата съвременност, както свидетелстват пещерните рисунки на първобитните хора и продължаващото и днес търсене на отговор на въпроса за духовната цел на човешкия живот“. Майкъл Куган е един от водещите специалисти по библеистика в САЩ. Сред най-ценните му изследвания са „Старият завет“ и „Илюстрован справочник за религиите по света“. Негово преподобие Ендрю Стобарт е методистки свещеник. Преподава и пише по въпросите на църковната история и на Библията. Д-р Мел Томпсън е бакалавър по богословие. Издал е над 30 книги, сред които с особена популярност се ползва „Да разберем източната философия“. Първата част, посветена на първобитните вярвания, е много близко до изложението за митологията, а след това навлизаме в удивителните светове на будизма и на индуизма, срещаме се с догмите на юдаизма и на християнството, опитваме се да разберем истината за мюсюлманството, поглеждаме и към езотерични култове като креолската „сантерия“ или сциентологията, която омагьоса дори Том Круз… Написана с огромна толерантност към всички вероизповедания и със съзнание за духовните потребности на хората, „Книгата за религиите“ е вещ пътеводител в територията на срещите ни с Вселенския разум.

До този момент пропуснах да отбележа още общи положителни свойства на всичките томове от поредицата. Най-важното е тяхната достъпност за читатели от гимназиалните класове до любознателни умове на преклонна възраст. От огромно значение за лесното и позитивно възприемане на прочетеното са илюстрациите, многобройни, открояващи се, неразделни елементи от томове с премислен дизайн, които въздействат върху всичките ни сетива. Това са повече от модерни „справочни издания“, създадени с обща концепция и от невероятно талантливи автори, предразположени към особеностите на модерната чувствителност на читателите.

Много осезателно усещаме това и в „Книгата за бизнеса“, по разбираеми причини – една от най-търсените в поредицата. Водещият редактор Ян Маркузе преподава бизнес и икономически науки в Института за образование в Лондон. Филипа Андерсън е многотиражна писателка на популярни бизнес издания – тя се занимава с пазарните изследвания и най-вече с лидерството в съвременните условия на конкуренция. Александра Блек, която е работила дълги години в Австралия и във Великобритания, до съвършенство познава света на бизнес форумите и на модните подиуми. Мислех си, че поради отдалечеността на съзнанието ми от проблемите на бизнес средите, едва ли ще прочета с особено внимание статиите в „Книгата за бизнеса“. Лъгал съм се, тъй като написаното е тясно свързано с поуките от почти всички енциклопедии, за които вече ви разказах. Големият бизнес е неотделим от вечните проблеми на философията, на психологията, на социологията, но същевременно той е и изкуство, а и прониква в зоните на митологията и на религиите. За да „накараш парите да работят“ трябва да си много повече от бизнесмен – от теб се иска талантът на психолог, на социолог, на артист, ако щете… Много страници са отделени на особеностите на екипната работа, която е страхотно изкуство, а дарбата за иновации дължи успеха си на философските и на социологическите знания. Успешните продажби, свързани с изкуството на маркетинга и с привлекателността на бизнес етиката, са вълшебство, сравнимо с модерната живопис, с въздействието на литературата.

 

„Да вземеш най-доброто от най-добрите“, заключителната страница на този том всъщност е чудесно обобщение за наученото от цялата поредица.

 

„Големите идеи, обяснени просто“ е пътешествие в различните области на знанието и на духовността, при което авторите ни помагат да вземем най-доброто и да запомним най-важните поуки от страдалческия път на човечеството към съвършенството.

Своеобразно обобщение и поанта на всичко казано дотук е едно издание на Книгомания, което не е включено в поредицата, но за мен е неразделна част от нея, защото представя ролята на човешкия фактор във всички сфери на историята, на политиката, на изкуството. „Лидерите, които промениха историята“ не са само военачалници и властелини. Сред тях има философи, религиозни водачи, индустриалци, творци… Енциклопедията на водещото британско издателство „Пенгуин“ ни среща с повече от двеста творци на история и на социални придобивки. Не ни е спестено усещането за драматизма и сложността на продължаващото векове сражение между Доброто и Злото – жреците на справедливостта се сблъскват с тоталитарни чудовища, а зигзагите на времената удивително хармонично се отразяват в диренията на великите люде. „Водачът е търговец на надежда“ и изрекъл Наполеон Бонапарт, но това не му е попречило да изпрати на гибел милиони деца, жени и мъже. Фигурата на лидера никога не е еднопланова, доказват създателите на вълнуващи истории за титани, променили развитието на световната история.

Няма да съм си свършил докрай работата, ако не свържа поредицата „Големите идеи, обяснени просто“ е с друго съкровище от каталозите на Книгомания. Думата ми е за поредицата „Накратко“, книжки в джобен формат, с меки корици, но също със съвършен дизайн и с великолепни илюстрации. Те въвеждат нетърпеливия читател към темите, развити детайлно в представената по-горе многотомна енциклопедия. Книгите от поредицата „Накратко“ са авторски, темите са синтезирани направо гениално, а всяка страница текст е съпроводена със страница изумителна илюстрация, която ни помага да възприемем прочетеното със сетивата си и да възпламеним въображението си.

„Математиката накратко“ от Пол Глендинг“, „Древният свят накратко“ от Чарлс Филипс, „Световната история накратко“ от Там Уд и Дороти Ейл, „Философията накратко“ от Маркъс Уикс, „Психологията накратко“ , също от Маркъс Уикс, „Великите речи накратко“ от Джейкъб Ф. Фийлд и „Бъдещето накратко“ от Кийт Мансфилд са безценни издания – справочници, но не от сухия тип, а четива, които ни карат да мислим и представляват великолепни въведения към света на „големите идеи“. Няма да говоря поотделно за авторите и за съдържанието на всички тези съкровища.

Ще се спра само на две от тях. Джейкъб Ф. Фийлд е научен сътрудник в Кеймбриджкия университет. Преди това е преподавал икономическа и военна история в Нова Зеландия. Неговите есета, посветени на ключовите речи в историята, са повече от философско проникване в идеологическите открития на вождовете, повече от аналитично изследване на идеологиите и възходите и паденията на политическите системи. Във „Великите речи накратко“ Фийлд ни среща с повече от 200 емблематични текстове, трасирали промените в човешките въжделения. Съветвам ви да прочетете този силно въздействащ том едновременно с „Речите, които промениха света“ на издателство „Милениум“ и с „Речите, които промениха историята“ на „Хермес“. Идеално ще е и „Лидерите, които промениха историята“ да ви е под ръка. Така сами ще можете да си отговорите на стотици мъчителни въпроси, които възбуждат съзнанието ви и ще откриете възможни изходи сред лабиринта на съвременния световен политически хаос.

Ще завърша с „Бъдещето накратко“ от Кийт Мансфийлд. Тази вечер присъствах на премиерата на голямата българска белетристка Весела Люцканова, която представи новия си роман „Ева и нейните дъщери“, издание на „Захарий Стоянов“. След интересните диалози за същността и образите в романа, тя беше запитана от водещата, нейната талантлива ученичка Зорница Джоринска как си представя бъдещето. Тъй като в романа става въпрос за някои от най-тревожните проблеми на съвременния свят, за опасностите, които ни дебнат заради демографския срив и заради загубата на вяра, Люцканова се затрудни с отговора. Наистина, никой от нас не може да каже в политическия и духовен хаос какво ни готви бъдещето, но все пак големите творци носят оптимизъм заради огромната положителна енергия, заредена в техните художествени прозрения. Кийт Мансфийлд не е футуролог, не е и визионер от ранга на Станислав Лем, но въпреки това научнопопулярната му творба е забележителна, и като послание, и като фактология. Занимавал се е с теоретична физика в колежа „Тринити“ в Кеймбридж, а в момента работи в Института за бъдещето на човечеството в Оксфорд. Активен член е на Инициативата за екзистенциален риск, с център Бъркли. Само като споменавам тези две, посветени на съдбата ни „учреждения“, побеснявам след като видя по телевизията с какво се занимават нашите депутати. Наистина ли тревогата за бъдещето е оставена у нас единствено в ръцете на хората на изкуството и на почти лишените от сериозни ресурси учени? В текста си Кийт Мансфийлд обръща огромно внимание на компютрите и на изкуствения интелект, на технологиите на бъдещето, но отделя немалко страници и на жизненоважните теми за „променящата се етика“ и за „постхората и трансхуманизма“. Предупреждава ни откровено, че е възможно „светът на наследниците ни да ни се стори ужасен“. Идеята за „постхората“ ни се струва плашеща, ако те са надарени с огромни интелектуални способности и са неподатливи на болести, но нима можем да спим спокойно, ако си представим, че две поколения след нас ще живеят с програмирани мозъци, към които ще постъпват изкуствено генерирани сигнали? Много сериали и романи вече ни подготвят за обществото на виртуалната симулация. Ами ако то се ръководи от путиновчета? Или от роботизирани военни?

Надеждата за оцеляване е в натрупаните духовни богатства, които преливат от енциклопедичните томове на издателство Книгомания. Неведнъж съм писал и за много други техни прекрасни книги, достатъчно е да ви припомня красотата и висшата духовност в невероятно красивите и мъдри пътеписи-художествени албуми от Румяна Николова и Николай Генов „Голяма книга за Италия“ и „Голяма книга за Китай“. Оставих за финал напомнянето за тези български шедьоври, защото искам да завърша със светлина и изящество. Мъдростта и океаните от щедра родова памет в енциклопедиите от поредиците „Големите идеи, обяснени просто“ и „Накратко“ са капитал и въоръжение за армията на Доброто, която няма как да не се изправи срещу програмирането на мозъците.