Издателство Книгомания и Научно-информационен център „Българска енциклопедия“ към БАН подготвиха първата пълна и богата тематична енциклопедия „Свещените места на България“, която предоставя информация от праисторията до съвремието за обекти, култови обичаи и религии по нашите земи, свързани с културния туризъм и наследство на страната. В разработката на текстовете за статиите се включват редица автори, консултанти и сътрудници – изтъкнати учени от академичните институти, университети, висши училища и институти, от културни ведомства, археологически и исторически музеи и др. Те допринасят изключително много както за подбора на обектите, така и за научната достоверност на изданието. Главен редактор на енциклопедията „Свещените места на България“ е акад. Васил Николов, виден български археолог, професор, доктор на историческите науки. Водещ редактор е арх. Таня Кадийска. Оформлението на 700-те страници и дизайна на корицата подготвя Тодор Манлов.

Предстои представяне на енциклопедията на 23 ноември (сряда) 2022 г. от 17:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Водещ на събитието ще бъде журналистът Даниел Ненчев.

За първи път в научнопопулярно справочно издание, каквото е енциклопедията „Свещените места на България“, в рамките на един том са включени:

• малкоизвестни (или неизвестни) праисторически ритуални места, които се отличават с огромни размери и богат археологически материал, но след приключване на археологическите разкопки отново потъват в земята и остават невидими в съвременния пейзаж,
• голям брой предхристиянски култови обекти – мегалитни паметници, скални светилища, тракийски култови центрове, древногръцки и римски храмове, прабългарски езически светилища,
• внушителни раннохристиянски базилики и религиозни комплекси, чийто брой нарежда страната ни на едно от първите места в Европа,
• християнски храмове и манастири, принадлежащи на различни религиозни доктрини, но споделящи основните постулати на християнската вяра – като многобройни православни обекти, така и католически, протестантски и арменски култови сгради,
• мюсюлмански и еврейски храмове, които са част от културната история на страната ни, строени през различни периоди по българските земи.

 

 

Поради широкия обхват на обекти от различни исторически периоди, свързани с различни етноси, населявали територията на страната ни, в енциклопедията са включени само свещени места, почитани през вековете по земите на днешна България, за което говори самото заглавие. По предварително определени критерии са подбрани над 600 обекта, представени със самостоятелни статии в азбучната част, която е основна в изданието.

При подбора на предхристиянските обекти – праисторически култови места, мегалитни паметници, скални светилища, към които интересът днес е особено голям, тракийски култови центрове и антични храмове, ръководен принцип е наличието на археологически данни, писмени сведения или аналогии с подобни обекти, които доказват култовото им предназначение. Днес обществото буквално е залято от онлайн информация за тракийски и предтракийски скални светилища в популярни любителски сайтове, туристически реклами, краеведски материали и другаде. За съжаление в някои от случаите липсват неопровержими доказателства, че тези обекти са били с култово предназначение и са почитани като свещени, те не са изследвани от археолози, а представената информация за тях не е официално приета в научните среди.

При подбора на обектите, свързани с монотеистичните религии (християнски, мюсюлмански, еврейски храмове) са включени всички със статут на недвижима културна ценност с национално значение и паметниците на световното наследство. Ползван е официалният Национален регистър на недвижимите културни ценности на България на Националния институт за недвижимо културно наследство. В края на статиите за всеки обект, който е недвижима културна ценност с национално значение, е отбелязан статутът му. Добавени са и други храмове и манастири, които не притежават статута на културен паметник, но са популярни сред населението и много посещавани.

В азбучните статии за отделните обекти е подбрана важна и стойностна информация, част от която включва:

• местоположение
• кога е изграден (създаден) обектът
• история на изграждането
• културна история
• архитектурна характеристика
• стилови особености
• строители, зографи, дърворезбари, архитекти, създали обекта
• културна стойност - стенописи, надписи, релефи
• артефакти, открити при археологически разкопки, ценни книги, ръкописи и др.

 

 

Освен включването на малкоизвестни предхристиянски обекти, друго достижение на енциклопедията е представянето на храмовете на ранното християнство, строени по българските земи до VI век, преди официалното покръстване на българите през 864 г. от княз Борис I. За първи път тези обекти присъстват толкова мащабно в енциклопедично издание и са свидетелство, че на територията на днешна България християнството не се появява през IX век, а непосредствено след признаването му за официална религия в Римската империя. Християнски общности съществуват включително през езическия период на Българската държава, наред с езическите култове. Големият брой раннохристиянски храмове от ІV–VІ век, открити на територията на страната, нареждат България сред богатите региони в рамките на Ранновизантийската империя с разнообразни и интересни паметници. Част от тези внушителни базилики са изследвани, проучени и консервирани от археолозите в последните десетилетия, социализирани и достъпни за посещение от широката публика, превърнати в уникални музеи (Епископската базилика и Малката базилика във Филипопол, днес Пловдив, базиликата на епископ Йоан и Епископската базилика в Партикополис, днес град Сандански, емблематичната за Несебър „Св. София“, известна като Старата митрополия, и др.).

Наред с конкретни паметници, в азбучната част са включени енциклопедични теоретични термини за типове свещени обекти (долмен, кромлех, базилика, баптистерий, параклис, църква, скални ниши и др.), както и други термини, свързани с религиозни ритуали и обреди (иконостас, амвон, кораб, олтар, михраб, минбар, камбанария, минаре и др.).

Ценна помощ за читателите, която ги улеснява в намирането на конкретна информация, е изборът на нестандартна организация на азбучното тяло. Статиите не са подредени последователно от А до Я, както е при класическа азбучна енциклопедия, а са разделени в три групи – предхристиянство, християнство и други религии, като вътре във всяка група подредбата е азбучна.

Полезно допълнение към азбучната част на енциклопедията е богатият справочен апарат, който улеснява читателя при ползването на специализираната академична енциклопедия, в която стилът и езикът се придържат към научната терминология. Освен това включените справочници дават възможност да се постигне една многопластовост при възприемането на информацията, като допълват азбучите статии.

• Въведението е справочна част, която дава въвеждаща кратка информация в хронологична последователност за езическите култове, които предшестват монотеистичните религии, практиките и ритуалите, свързани с тях; за утвърждаването и разпространението на християнството по българските земи; за появата на други религиозни общности на територията на днешна България – мюсюлмански и еврейски. Синтезирани са характерните особености на архитектурата на храмовете на различните религии, отличителните им черти, художествените похвати при декорацията им.
• Хронологията на живота по българските земи е изключително полезна таблица, съобразена с най-новите научни разработки, която ориентира читателя в различните исторически периоди.
• Терминологичният речник обяснява значението на специализираните термини, които са използвани в енциклопедията.
• Кратката справка за богове, светци, апостоли и пророци, споменати в енциклопедията, допълва информацията в азбучните статии.
• Показалецът на включените обекти по области дава представа как те са ситуирани на територията на страната и какви други обекти има в района.

 

 

Енциклопедия „Свещените места на България“ представя тенденциите в новата визия на научно-справочните издания на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ – луксозни богато илюстрирани издания, при които част от информацията е представена чрез снимки, карти, чертежи, макети. Илюстративният материал заема почти 50 % от книгата. Той допълва текста и спомага за по-пълното му и леко възприемане. Макетите и графичните възстановки на знакови храмове на българската архитектурна история – Голямата базилика в Плиска, Кръглата църква във Велики Преслав, Малката базилика във Филипопол и др., дават визуална представа за архитектурата им и са особено полезни за научнопопулярно издание. Вкючени са и снимки от дрон, които позволяват обектът да се възприеме от птичи поглед.

Енциклопедията съдържа ценна информация, която помага за опознаване на култовете и религиите на различните етноси на територията на България и показва приемственост в почитането на свещените обекти. Тя ще допринесе за толерантност във взаимоотношенията на изповядващите различни религии, защото всички те са част от културното и духовно наследство на България.