На 24 юни излиза от печат и ще се разпространява по книжарниците единствена по рода си „Енциклопедия България“ с логото на издателство Книгомания и Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ към БАН.

Изданието е луксозно и с високо полиграфическо качество - с твърда подвързия, обемът му е 872 страници и включва над 2000 снимки. Оформлението и дизайнът на корицата са дело на Тодор Манолов.

Макар в днешните свръх технологични времена да изглежда, че отговорите на всички въпроси са в Google, оказва се, че разнообразието от сайтове, блогове, медии и социални мрежи не може да откликне с толкова богата и достоверна информация за България, както новата енциклопедия на БАН.

Авторите и редакторите на „Енциклопедия България“ са създали много добра концепция за това еднотомно издание, в което по много подходящ, стегнат, логичен и комуникативен начин е поднесена толкова разнородна, но проверена информация.

В над 800 страници новата „Енциклопедия България“ компресира факти за:

• държавното устройство и националната сигурност
• за природните богатства и климата
• за науката и образованието
• за историята и традиционната култура
• за здравеопазването и социалната политика
• за спорта и изкуствата
• за литературата и книгоиздаването у нас

 

Екипът на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ е пресял респектиращо количество източници и статистически данни, за да допълни и осъвремени всички теми. 

Припомняме, че с голям авторитет все още се ползват по-старите издания, подготвени в БАН: „Кратка българска енциклопедия“, пет тома (1963–1969), „Енциклопедия България“, седем тома (1978–1996) или „Голяма енциклопедия България“, дванайсет тома (2011 г.).

Разбира се, в тях статистиките и доста от изводите вече са остарели, така че появата на новата „Енциклопедия България“ е буквално наложително. Основни събития от новата и най-новата ни история също са намерили място в престижното издание.

Какво точно е станало на 9 септември 1944 година? Два пъти ли сме освобождавани от руска армия? Терминът вече твърдо е „преврат“, а не „народна революция“. Ето и малък цитат от текста в енциклопедията.

 „Присъствието на Съветската армия в България благоприятства „червения терор“ през първите две години след преврата...

 След Петия си конгрес (1948) Българската комунистическа партия напълно се сраства с държавата, остатъците от буржоазните партии се вливат в Отечествения фронт, Българският земеделски народен съюз придобива ролята на съюзник в управлението.

 Многопартийната система е ликвидирана. Профсъюзите, младежката комунистическа организация и творческите съюзи се превръщат в средства за налагане на партийните повели...“.

Екипът се е потрудил да събере и снимки, илюстриращи периода на засилени репресии – включително от т.нар. Народен съд над бившите регенти и над опозиционни лидери като Никола Петков.

Разделът за политическото устройство на страната ни е разширен и допълнен с имената и фотографиите на всички държавни глави и стига до действащия президент Румен Радев. Включен е и списък с всички премиери на председатели на Народното събрание до наше време.

Друг период, станал тема на полемики през годините, е този от края на XIV до втората половина на XIX век, когато не съществува независима българска държава. Не, не става дума нито за „турско робство“ или „османско иго“, нито за „чуждо присъствие“ – правилният термин е „османско владичество“, потвърждава новата „Енциклопедия България“.

Добавени са и данни от последното (засега) преброяване на населението. В таблици, схеми и диаграми е илюстриран растежът докъм 1985-а (когато ставаме почти 9 милиона) и как падаме под 8 милиона през следващите години.

Проследен е естественият прираст на населението до 2018 г. и трайната тенденция смъртността у нас да надвишава раждаемостта, а емиграцията да не стихва – макар и вече по икономически, а не по политически причини.

Сред най-интересните факти са тези за българските общности, пръснати по света. Както и таблицата за населението по области, със сравнение между данните за 2002 и 2011 г.

Вижда се как столицата почти буквално се превръща в „град – държава“ с над милион и четвърт население, докато градчета като Китен и Клисура падат под 1000 жители.

 Разделът „Наука“ обаче изобилства с поводи за национална гордост и оптимизъм. Сред забележителните постижения на български учени и изобретатели, споменати там, е и легендарният калкулатор ЕЛКА.

 

Вероятно мнозина ще спрат да се шегуват с него, когато прочетат за фактите:

• „През 1965 г. колектив от инженери изобретатели (Стефан Ангелов, Любомир Антонов и Петър Попов) създава първия български електронен калкулатор ЕЛКА (названието е абревиатура от ЕЛектронен КАлкулатор).
• Българската ЕЛКА е четвъртият калкулатор в света след АНИТА (Англия), ИМЕ (Италия) и FRIDEN (САЩ) и е единствен с вградена функция коренуване.
• Тежи 8,5 кг.
• Още същата година започва внедряването на ЕЛКА в производството.
• В края на 60-те и началото на 70-те години на XX в. България се налага като един от големите износители на електронни калкулатори“.

 

Друг български принос е, че „през 1979 България става третата страна в света (след САЩ и СССР), която произвежда космически храни“. Наш екип е конструирал първата в света космическа оранжерия „Свет“. През 1990 г. тя е качена на борда на орбиталната станция МИР и с нея се провеждат дългосрочни експерименти (1990–2000 г.)

Заслужава си да останем по-дълго на темата за летенето, защото преди да се устремим към Космоса, сме имали авиатори със световна слава.

 

 

 

 

„През 1912 г., девет години след първия в света контролиран полет с моторен летателен апарат на братята Райт, авиоконструкторът Георги Божинов патентова във Франция конструирания от него едномоторен самолет, построен у нас едва през 1925-а.

През 1915 г. българският летец и авиоконструктор Асен Йорданов създава и представя самолета „Експрес“, признат за първия български самолет и преименуван по-късно на „Йорданов-1“. От 1921 г.  Йорданов работи в САЩ, където конструира самолета „ДС-3“ и става един от създателите на гражданската авиация на САЩ“.

Немалко труд полагат специалистите, съставители на „Енциклопедия България“, за да проследят и отсеят най-значимите произведения в сферата на изкуствата и литературата у нас.

В изданието можете да прочетете за българския театър от „Многострадална Геновева“ до „Улицата“ на Теди Москов и за киното от първия „домашно“ направен филм до най-новата ни номинация за „Оскар“.

А ето как е започнало всичко - „Първите прожекции в България са организирани от чужденци в Русе през февруари 1897 г. Пътуващи кина обикалят страната през следващите десетилетия. Владимир Петков е първият българин, закупил пътуващо кино през 1903 година ...“.

По-нататък следва собствено производство на филми, преминава се през идеологически моделираното социалистическо  кино, за да се стигне до сегашната новата вълна и отварянето към света с филми като „Снимка с Юки“ или „Ага“. 

Отбелязани са и последните (засега) български имена, включени във финалното състезание за наградите на Американската филмова академия – Тео Ушев и Георги Господинов с късометражната анимация „Сляпата Вайша“ и толкова бурно обсъжданата напоследък Мария Бакалова – първата българска актриса, номинирана за „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля (за участието в комедията „Борат 2“).

„Енциклопедия България“ е първата съвременна еднотомна енциклопедия, посветена на България. След изданията в 7, а по-късно и в 12 тома на енциклопедия „България“, днес българският книжен пазар изпитва остра нужда от една съвременна и модерна книга за България, базирана на научни факти и достоверна информация, при това събрани в един том.

За разлика от предишните издания на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, в новата еднотомна Енциклопедия „България“ информацията е групирана в тематични обзори, които обхващат всички области на живота в България в тяхната пълнота и завършеност – природа, история, стопанство, наука и култура.

Работата по осъвременяването и допълването на информацията от предходните ни издания отне близо 12 месеца на екипа на НЦ „Българска енциклопедия“, но резултатите показаха, че този труд си заслужаваше.

Днес можем да се поздравим с едно наистина модерно издание, предоставящо научно проверена и доказана информация, което ще се превърне в настолна книга за всяко българско семейство“, коментира Виктория Лазова, водещ редактор от НЦ „Българска енциклопедия“ на изданието.