Наскоро излезлият наръчник „Как мисли тийнейджърът?“ (изд. Книгомания) се превърна в настолно четиво за немалко родители, чиито деца в момента преминават в т.нар. трудна възраст. Изданието е част от международна копродукция на престижното издателство DK и продължение на вече популярната у нас книга „Как мисли детето?“. Авторите Танит Кери и клиничният психолог д-р Ангард Ръдкин отново предлагат практическа детска психология за модерни родители, като на страниците на „Как мисли тийнейджърът?“ „разиграват“ над 100 сценария на най-често срещаните проблеми, с които ще се сблъскате, по време на съзряването на вашето дете от 13 до 18 години. Ценното в наръчника са предложените отговори, които ви насочват как да действате в момента на случването и в дългосрочен план. Сценариите са съпътствани и от съвети, за да ви предпазят да не уязвите неволно тийнейджъра и това да се превърне в емоционален проблем в бъдеще.

Книгата е разделена на три части, като последователно се проследява какво се случва в мозъка на подрастващите в различните възрастови групи: 13 – 14 години, 15 – 16 години и 17 – 18 години. Макар умовете им да не се характеризират с разсъдливост и предсказуемост, то изследванията на съвременната наука никога досега не е била толкова развита, че да ни даде научни обяснения защо децата реагират по съответния начин. В ситуациите в книгата се редуват „тя“ и „той“ роли, но повечето ситуации се отнасят и до двата пола.

Предложените над 100 ежедневни сценария, в част от които със сигурност сте били участници, целят да се потуши напрежението, да се избегнат или предвидят тревожни ситуации и да ви дадат идея за стратегия в дългосрочен план как да подобрите взаимоотношенията си с тийнейджъра. Не забравяйте, че на първо място трябва да покажете съпричастност, да общувате открито и да внесете усещане за спокойствие и сигурност, а не с нотка на раздразнение да обобщавате, че и други имат същия проблем – така само ще превърнете проблемните моменти в „експлозивни“.

Този интензивен период на растеж има и положителна страна – способността за учене е много по-голяма. Затова авторите съветват родителите да намалят „натякването“ и да внимават с прекомерните наказания, защото така карат тийнейджъра да „изключи“ или да превключи в режим „борба или бягство“, което няма да доведе до нищо градивно в общуването ви. По-уместно е да се предложи подкрепа, напътствия и изслушване. Грешен подход на родителя е да се подведе и да потушава всички бунтове на младия човек и да премине към абсолютна закрила и „опекунство“ – така пък го лишавате да се превърне в самостоятелна личност, която умее да поема отговорност за постъпките си и умее да се справя и без вас. Приемете, че в този период мозъкът им се развива и са устроени да търсят вълнения и да рискуват. Енергията и оптимизмът им ще внесат живителна в струя във вашия собствен живот, казват авторите на „Как мисли тийнейджърът?“.

 

• 13 – 14-годишните: Все още разчита на подкрепата на родителите си, преустройството на мозъка и хормоналните „приливи“ причиняват прибързани действия, реакции и думи. Най-често срещаните ситуации в този период се отнасят до подреждането на стаята, хигиенните навици и външните промени на тялото, социалните мрежи, проблеми с приятелите, сравняването с успеха на останалите деца в класа и др.
• 15 – 16-годишните: Приятелствата укрепват, тийнейджърът е уверен, но все още е импулсивен и поема необмислени рискове. Най-често срещаните ситуации в този период се отнасят до експериментите с външния вид, джобните пари, темата за безопасния секс, проблеми с храненето, подкрепата при учене и отношенията с учителите, родителите като коректив.
• 17-18-годишните: Тийнейджърът мисли все по-рационално и уравновесено, проявява повече емпатия, която ви сближава. Най-често срещаните ситуации в този период се отнасят до корекции по тялото и желание за татуировки, състояния на тревожност и депресия, наркотиците и тютюнопушенето, нощуването на интимни партньори вкъщи, безпокойство за бъдещето и др.