Георги Господинов – първият български писател с награда „Букър“

Любопитни факти за живота на Георги Господинов

Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 г. в град Ямбол. Родителите му се преместват в София и той прекарва голяма част от детството си при баба си и дядо си в село, недалеч от родния му град.

Писателят споделя, че около него не е имало много деца, но с умиление си спомня за приказките, които му разказват възрастните хора. Казва още, че обича да си спомня и да пише за годините от периода на социализма, когато децата трябва „да спазват две-три важни неща: да слушат, да учат, да не казват навън онова, което се говори вкъщи.

И да не искат всяко нещо, което видят в магазина, защото парите не стигаха, това всички го знаехме“.

Научава се да чете и пише още от ранна детска възраст. Публикува първите си стихотворения още докато е ученик. След завършване на гимназията и задължителната по онова време казарма от две години Господинов постъпва да учи в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология.

Годината е 1989 г. – преломна за българската история и живота на много българи. Ентусиазмът и опиянението от възможностите за промени в политическия и обществен  живот в страната извеждат хиляди хора на улицата. Надеждата и илюзиите обаче бързо са попарени и заменени с разочарование и съжаление.

Тези противоречиви емоции ще намерят по-късно дълбоко отражение в творчеството на писателя. Защото човек не може, а и не бива да бяга от спомените си, макар често да му носят тъга и носталгия.

Но с времето и мъдростта успява да ги оцени със самоирония и хумор. И в разказите, и в романите си Господинов успява да обгърне болката и съжалението с елегантна духовитост и шега.

След завършване на университета писателят работи като литературовед в Българската академия на науките и защитава там докторска степен по Нова българска литература. Дисертационният му труд излиза като книга със заглавие „Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ (2005).

Междувременно не спира да твори и през 1992 г. публикува първата си стихосбирка „Лапидариум“. 

Има още няколко поетични книги:

• „Черешата на един народ“ (1996)
• „Писма до Гаустин“ (2003)
• „Балади и разпади“ (2007) – включва произведения от предишните стихосбирки, както и нови – цикъл „Неделите на света“.
• „Там, където не сме“ (2016).

Поетични творби на Георги Господинов излизат в различни международни антологии, както и самостоятелна стихосбирка – в Германия през 2010.

В периода от 1998–2000 г. Господинов преподава творческо писане и съвременна българска литература в Нов български университет. Същевременно работи в „Литературен вестник“, води авторска колонка във вестник „Дневник“, редактор е на литературното списание “Orient Express” за България, което излиза в Оксфорд.

Писателят прекарва една година в Ню Йорк с писателска стипендия, която печели от центъра „Кулман“ към Нюйоркската обществена библиотека. Следващата година пребивава в Берлин, тъй като е стипендиант (гост-писател) на Института за напреднали изследвания.

Първият му сборник с разкази „И други истории“ (2001) е преведен и излиза в САЩ, Чехия, Франция, Македония и Австрия. През 2007 г. тази книга е номинирана за най-голямата световна награда за сборник с разкази „Франк О’Конър“.

Георги Господинов е автор на пиесите:

• “D.J” (печели наградата „Икар“ за драматургичен текст през 2004 г., преведена на четири езика)
• „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ (удостоен с награда „Аскеер“ за драматургия през 2010 г.)
• либрето на операта “Space Opera” (2015), поставена в Познан по музика на Александър Новак
• графичния роман „Вечната муха“ (2010) с художника Никола Тороманов

Той е сценарист и на игралната новела „Ритуалът“, която е част от копродукцията “Lost and Found” (2005).

Георги Господинов представя на публиката и два по-нестандартни проекта през 2006 г., които будят интерес и днес:

• „Аз живях социализма. 171 лични истории“ – сборник с разкази, на който той е съставител
• „Инвентарна книга на социализма“ (съавторство с Яна Генова) – каталог с над 500 предмета от бита, хранителната промишленост и др., свързани с живота на българското семейство преди 1989 г. Книгата е пусната като второ допълнено издание през 2025-а.

В белетристиката името на Георги Господинов свързваме и с авторството на разкази, импресии, фрагменти и други кратки форми. През годините излизат сборниците „И други истории“ (разкази), „Невидимите кризи“ (есета), „И всичко стана луна“ (разкази), „Всичките наши тела“. Всички те са част от каталога на издателство „Жанет-45“.

Утвърждава името си и в писането на сценарии за късометражни филми. Анимационният филм на Теодор Ушев по едноименния разказ „Сляпата Вайша“ от сборника разкази – „И други истории“ (2001) е финалист през 2017 г. за наградите „Оскар“.

Писателят е удостоен със званието почетен гражданин на Ямбол и София, както и с ордена „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.

През 2023 г. освен с международната награда „Букър“, която печели съвместно с преводачката на романа на английски език – Анджела Родел, Георги Господинов е удостоен и с националното отличие „Хр. Г. Данов“.

Досега писателят получава повече от 20 български национални награди за литература, по-важните от които са: „Рашко Сугарев“ (1998), „Аполон Токсофорос“ (2005), Вазова награда (2014), „Стоян Михайловски“ (2015).

Георги Господинов е женен за литературоведката Биляна Курташева, имат една дъщеря – живеят в София.