Под игото – Иван Вазов

 

Първият български роман, който дава началото на повествователните традиции в нашата литература, е една от книгите, които несъмнено всеки българин трябва да прочете. Издаден е през 1894 г., с подзаглавие „Из живота на българите в предвечерието на Освобождението“.

Главен герой е Бойчо Огнянов, който носи революционния дух и промяната в Бяла черква. През действията му читателите опознават народопсихологията на българина, характерните черти на чорбаджиите и потисниците, както и историческото време. Ключов момент е и реално историческо събитие – подготовката за Априлското въстание.

Продължението на „Под игото“ – „Нова земя“ е посрещнат много критично от литературната общност и едва не отказва Вазов от писателското му поприще.

Иван Вазов (1850–1921) е един от най-продуктивните автори на своето време и еманация на патриотизма и историческата памет. Твори в повечето жанрове – роман, повест, разказ, стихотворение, а голяма част от творчеството му се изучава в училище. Няма дете, което да не е учило „Аз съм българче!“.

 

Тютюн – Димитър Димов

 

В един от шедьоврите на българската литература Димитър Димов (1909–1966) разказва историята на „Никотиана“ през преплитащите се съдби на Ирина и Борис. Първата част на романа излиза под заглавието „Тютюнев склад“, а пълното издание се появява през 1951 г.

Много скоро след това литературните критици предлагат да бъде преработен и да се въведат образите на Павел и Лила, за да се отговори на соцреалистичната обстановка. Важна роля за написването на романа и изграждане на пълнокръвните образи има вторият баща на Димитър Димов – Руси Генев.

Описаният в бележките му колоритен образ на тютюнев магнат от Хасково, Георги Чалбуров, е считан за прототип на Борис Морев.  „Тютюн“ е една от най-четените творби от български автор, която се изучава в училище.

 

Руско-турската война през погледа на един американски журналист – Едуард Кинг

 

Автор е Едуард Кинг (1848–1896) – американски писател и журналист, кореспондент на „Бостън джърнал”, написал аналитичния текст „Европа в буря и покой“.

Книгата, издадена от Книгомания, разказва за периода на войната през гледната точка на Кинг – от стъпването си в България до подписването на Берлинския мирен договор, като популяризира българската кауза и истината за войната.

Журналистът споделя впечатленията си от новите тенденции в развитието на Европа по време на военни конфликти, социални катаклизми и други, а аналитичният му, професионален подход доказва уменията на журналиста да охарактеризира много точно управляващите, военачалниците и обикновените хора.

 

Българи, за които говори светът – Венелин Митев

 

В книгата си „Българи, за които говори светът“ журналистът Венелин Митев  разказва интересни и любопитни факти от живота на значими личности, като: 

• Продан Христов, направил пробив в борбата срещу рак.
• Георги Георгиев, който смайва света с велободили
• Атанас Раденски – един от най-утвърдените български учени в САЩ, чиито думи „България не е мащеха, тя е като безсилна майка, която страда, че не може да помогне на децата си“, докосват всеки българин зад граница
• Александър Александров – прототип на легендарния Индиана Джоунс
• Игнат Канев – най-богатия българин на планетата
• Атанас Иванов, влязъл в НАСА и Гинес и много други.

Темата за причината за т.нар. изтичане на мозъци авторът поставя през 2016 г. с книгата си „Прогонените гении на България“, в която събира историите на 28 сънародници, станали известни след напускането на страната по политически или други важни причини.

 

Софийски разкази – Иван Вазов

 

Един нетрадиционен поглед към творчеството на патриарха на българската литература, Иван Вазов, „Софийски разкази“ са 30 разказа на софийска тематика, които запознават читателя с наблюденията на автора върху поведението и нравите на столичани. Това е един задълбочен преглед на събитията в българската столица от края на XIX – началото на XX век.

Между 1890–1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника - „Драски и шарки“, „Видено и чуто“, „Пъстър свят“, „Утро в Банки“, някои от които присъстват в „Софийски разкази“.

Като белетрист освен разкази Вазов пише :

• първия български роман "Под игото", (1894) и неговото продължение – „Нова земя“ (1896)
• мемоарите „Неотдавна“ (1881)
• повестите „Немили-недраги“ (1883)
• „Чичовци“ (1885)

 

Бай Ганьо – Алеко Константинов

 

Първият оригинален опит за психологически портрет на българина, написан с хумор, самоирония, искреност и далновидност от великия Алеко Константинов (1863–1897), окарикатуряващ българина през образа и действията на Ганьо Сомов.

Според Б. Пенев и П. Славейков за написването на книгата авторът е използвал многобройните анекдоти, чути в родния му град Свищов, както и от съмишлениците му от „Весела България“ в София.

Книгата е разделена условно на две части, с подзаглавие „Невероятните разкази на един съвременен българин“, а разказът е воден от спътника на Бай Ганьо. Според критиката идеята за разказвач, който съпътства главния герой, е дошла от пътеписа „До Чикаго и назад“.

С „Бай Ганьо“ Алеко Константинов създава безсмъртен образ, който продължава да живее и днес. Романът се изучава в общообразователните училища и е една от топ книгите, които всеки българин трябва да прочете.

 

Естествен роман – Георги Господинов

 

Това е дебютният роман на най-превеждания български съвременен автор у нас (повече от 21 езика) – Георги Господинов, за който пишат отзиви световни издания като „Ню Йоркър Таймс“, „Гардиън“ и други.

„Естествен роман“ може да се прочете на един дъх и да се препрочита многократно, защото събира в себе си мъдрост, ирония, хумор, носталгия, съзерцание, неизживяно бъдеще и несбъднато минало.

Стилът е много разпознаваем с красноречието, историческите и философски препратки, фрагментарност и усет към езика, а всяка една история, разказана по оригинален и неподражаем начин от Георги Господинов, носи своето вечно послание. Самият автор посвещава този роман на 90-те години „с любов и омерзение“.

Господинов е автор и на „Черешката на един народ“, „Физика на тъгата“, „Времеубежище“, стихосбирката „Лапидариум“ и драматургични текстове.

 

Български хроники – Стефан Цанев

 

В книгата си Стефан Цанев събира, систематизира и обработва факти от българската история, а процеса по написването й определя като „самотна одисея“. „Български хроники“ е издадена в четири тома и обхваща периода 2137 г. пр.Хр. – 2007 г. сл.Хр. от българската история.

Според автора необходимостта от появата на тази книга е породена от липсата на достъпни източници, които да представят историята обективно и пълнокръвно, без да са повлияни от политическото време.

Авторът използва богат набор от жанрове:

• белетристика
• драматургия
• лирика
• епос
• публицистика
• документалистика
• научни доказателства
• фантастика
• хумор и анекдоти

Определя я като „поема“, съдържаща всички изразни средства на поетичния език, написана в библейски стихове, в „духа на древногръцките и древноримските епоси: емоционално, с гняв и възторг, през плач и смях“.

 

Възвишение – Милен Русков

 

Романът от Милен Русков ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници участват в Арабаконашкия обир, поставящ началото на поредица от препятствия, които преодоляват заедно. Авторът използва стилизиран възрожденски език, което внася автентичност и доближава читателя до времето, за което се разказва.

През 2017 г. е създаден северномакедонски исторически филм по романа на Милен Русков, с режисьор Виктор Божинов. Главни герои в него са Гичо и Асенчо, които имат отговорната задача да открият Васил Левски и да му предадат важно писмо. В сюжета са преплетени исторически факти и художествена измислица. 

„Възвишение“ е отличен с Национална награда „Христо Г. Данов“ (2012), Национална награда „Елиас Канети“ (2013) и Наградата за литература на Европейски съюз (2014).

 

Балада за Георг Хених – Виктор Пасков

 

Виктор Пасков (1949–2009) е един от малкото европейски съвременни писатели от България, признати у нас и в чужбина. Завършил е в Музикалната консерватория в Лайпциг (1976), след което се отдава на музикална кариера, а след завръщането си в България през 1980 г. работи като литературен и музикален редактор и кинодраматург.

Първата му книга – „Невръстни убийства“, е публикувана през 1986 г., а „Балада за Георг Хених“ пише през 1987 г.

Както и в „Германия, мръсна приказка“, така и в останалите си произведения Пасков се вълнува от човешките истории, чиито герои са емоционални, провокативни, самоиронични и дори цинични. Те недоволстват срещу социалната неправда, а вътрешно са самотни и търсещи.

Баладата за майстора на цигулки Георг Хених възхвалява неспокойния човешки дух, който не спира да търси отговор на въпроса: „Има ли бог и ако да – какво точно прави?“

През 1989 г. филмът „Ти, който си на небето“, написан по Баладата, с режисьор Дочо Боджаков, получава Наградата на София и е избран за европейския приз „Феникс“ в Париж.