10 топ книги Художествена литература от Книгомания за 2021

 

  1. „Живот в скалите“ – Мария Лалева

 Дебютният роман на Мария Лалева „Живот в скалите“ се превръща в бестселър още преди официалното си излизане на пазара. Хилядите последователи на Мария от Фейсбук търпеливо изчакват малко повече от 4 години тя да го завърши, а междувременно социалната мрежа е буквално залята с цитати от сюжета и колажи, направени от нейни почитатели. „Живот в скалите“ е най-продаваната книга за последните 3 години, като надминава по продажби в България преводите на утвърдени писатели като Гришам, Балдачи, Лий Чайлд, Маркес и др. Книгата е в топ 3 за бестселър на десетилетието и постига този успех само за година и половина според класацията на верига книжарници „Хеликон“. Това е единствената книга от български писател в първите 18 позиции. Преди излизането на романа ценители на поезията свързват името на Мария Лалева със стихосбирките „Не съм ви ближна“ и „Личен архив“. През 2017 г. излиза пълнометражният филм „Дамасцена“, на който тя е продуцент и сценарист.

„Живот в скалите“ разказва за неизлечимо болна млада жена, която пристига с малкия си син в Стария Созопол. Запознават се с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил – бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир – мъдър и благ старец, Луиза – борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия – ясновидка и гадателка. Животът им се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Мария Лалева не се главозамайва от успеха на романа си, макар да е представен в над 80 града в България и чужбина. Желанието й е единствено читателят да разпознае себе си в текстовете, да затвори книгата с въпроси и изненадващи отговори за самия него. Тя вярва в максимата, че „любовта побеждава всеки страх – и своя, и чуждия“, и тези думи изрича един от героите й.

През октомври 2021 година очаквайте по книжарниците новия роман на Мария Лалева „Пасиансът на архангелите“.

 

  1. „Столетниците – благословия или орисия“ – Мира Добрева

„Столетниците – благословия или орисия“ е сборник от документални разкази от телевизионния проект „Столетниците на България“, излъчван вече в продължение на 10 години по БНТ като част от предаването „Отблизо с Мира“. През 2015 г. получава специалната награда от Международния филмов фестивал „Наследство“ за този тв проект. Книгата „Столетниците – благословия или орисия“ представя 38 от тези над 100 истории. Елегантното томче от над 330 с. засяга важните за всяко битие теми за завистта, смисъла на живота, брака, любовта, изневярата, младостта, какво харесват мъжете у жените, клюките, надеждата, навиците, човешките идеали и най-вече добротата.

Целта на книгата е да представи на читателите разнообразието в нагласите на всички герои какво е да си дълголетник. Като обща характеристика, по-голяма част от „героите“ в книгата са жени, почти всички са имали брак и нито един от тях не прекалява с храна, алкохол или други изкушения. Докато пише „Столетниците – благословия или орисия“, Мира Добрева се свързва с всички участници и с радост открива, че много от тях все още празнуват своите рождени дни и си я спомнят, макар да е минало немалко време. „Друговремците“ обаче не дават универсална рецепта как се постига толкова дълъг живот, но пък като един от най-важните фактори, които посочват, е спокойствието. Другите теми, които ги вълнуват и бързат да споделят пред телвизионната камера, са любовта, надеждите, смисълът на живота, младостта, завистта, човешките идеали и най-вече добротата. Призивът към по-младите днес в много от разговорите е да бъдем добри и да прощаваме. В книгата няма да намерите еднозначен отговор дали пожеланието „да живееш 100 години“ е благословия или орисия. Нека всеки читател намери смисъл сам за себе си. От текстовете в сборника разбираме, че много от столетниците днес се чувстват самотни, разочаровани, тъжни и изоставени от близките си, че не получават необходимото уважение. За тях тези подарени години са „прекален живот“.

 

В живота на всеки човек непрекъснато трябва да съществуват три думи: любов, хигиена и работа. Ако сега легна аз да лежа, ще умра. Не умирам, защото не оставям свободно време на смъртта да ме свари.“

 

         

 

  1. „Хранилка“ – Иван Комита

„Хранилка“ е дебютен роман на Иван Комита, чийто сюжет заплита eкстремни сцени с кортежи и спортни автомобили, предателства, схеми за пране на пари, търговия с наркотици и елитна проституция. Главният герой е син на крупен олигарх и собственик на най-големия български тютюнев холдинг. Преживява отвличане и се бори с последствията от психологическата травма, както и с доминантната фигура на баща си. Глътка въздух е любовта му с модел от известна агенция, но научава за нея шокираща тайна. В търсене на независимост и щастие попада в нов капан, като приема за свой спътник италианската мафия. Показността, славата и сексът се превръщат в негови цели, а дрогата и алкохолът са негов отдушник. Ще успее ли да се измъкне от омагьосания кръг? Може ли духовно учение от Изтока да го спаси и да предотврати неизбежния му крах? Една от най-интересните теми в трилъра „Хранилка“ е прането на пари. Авторът постига реалистичност на моделите и стратегиите благодарение на консултации с вещи адвокати и консултанти в сферата на икономиката, автомобилите, авиацията, модата и др.

 

  1. „Проклятието на бялото сирене“ – Милена Димитрова

 „Проклятието на бялото сирене“ е необикновена по жанр книга в съвременната българска художествена литература. Авторката ни повежда на кулинарно пътешествие със своите 15 разказа, които едновременно са пътеписи, рецепти за чревоугодници и любопитни факти от историята на храната, гарнирани с премерено (и само на места пиперливо) чувство за хумор. Ще се насладите на най-добрата бира в света – трапистката, ордьоври, риба по кралски и праисторически галски специалитети. Ще се върнете назад в историята, за да научите как е създадена закуската. Ще се повозите гратис на бърз влак в Китай и ще поливате салатата си с… арганово олио. Има и по-здравословни рецепти. Изданието е практично, леко, скромно калорично и ще върши работа на жените в кухнята. Някои мъже го вземат за мезе. Десертите не са забравени. И ако вече сме ви накарали да преглъщате, като акценти в тази книга – пиршество на добрия вкус и апетит – окото ще ви хванат страхотните и закачливи илюстрации на Людмил Веселинов. Кулинарният водещ на БНТ Ути Бъчваров препоръчва на читателите „да преяждат до насита с историите и рецептите в тази книга“. Малко преди да напише „Проклятието на бялото сирене“, авторката е опитвала „чревца от гъска и дробчета от прилеп в град Чунцин, близо до Ухан в Китай, но вие може да поглъщате четивото без предпазна маска“, шегува се Милена Димитрова.

 

В „Проклятието на бялото сирене” ще установите, че храната има не само своя история и география, но и специфична фонетика. Което прави тази книга още по-питателна. – Георги Милков

 

  1. „Чудна лятна нощ“ – Яна Борисова

Драматургът Яна Борисова пише дебютния си роман „Чудна лятна нощ“ в компанията на няколко от най-добрите си приятели: Стефан Вълдобрев, който написва музика към романа и превръща „Чудна лятна нощ” в първата книга с авторска музика – https://www.facebook.com/101369028470565/videos/871243517026077, а оркестрацията на музиката е дело на композитора Милен Кукошаров. „Чудна лятна нощ“ е романтичен роман за любовта, таланта и последствията от тях. Партитура за силата на думите, за красотата на музиката и за смисъла и нуждата от изкуство. Една история за емоционалните, но притеснителни хора, които нямат възможността да изразяват чувствата и емоциите си. За тези, които не са шумни, които изпитват смущение и свян и нямат „оръжията“ на всички останали. За странниците, които независимо, че не приличат на другите, може би ще се окажат по-интересната част от човечеството. За таланта, вдъхновението и колко крехко и чупливо нещо е то, когато наоколо свири едно чуждо радио. Една любовна приказка, която променя света и го превръща в магическа реалност. И най-вече история за това как изкуството е по-силно от злото, което се опитва да го унищожи, защото мрази красотата.

 

  1. „Двама души“ – А. Милн

 Алън А. Милн е любим детски писател на децата от цял свят с героя си Мечо Пух. Малцина обаче свързват името му с романи за възрастни. Романът му „Двама души“ е един от тях. Интересен факт е, че е посветен на съпругата на писателя – Дафни – и донякъде си прилича с главната героиня Силвия. Кристофър Милн – синът им – също е герой в сюжета. Милн разказва как двама души успяват да изградят стабилна връзка, намирайки опора в миналото, когато са се влюбили. В биографично отношение книгата е изключително ценна, защото е написана в момент на напрежение в брака на самия Милн. Майсторски е написана сцената, когато главният герой Реджиналд събира смелост да сподели със Силвия тайна, терзаеща го отдавна и открива, че тя не само знае, но и не придава никакво значение на случая. Кристофър Милн пише: „Сърцето на татко остана затворено през целия му живот”. В „Двама души” обаче А. А. Милн разкрива част от съкровената си същност. „Двама души“ е затрогващ, остроумен и проникновен разказ  за семейния живот, изпълнен с много хумор и неочаквани комични ситуации в стила на Удхаус, Джером Джером и Ивлин Уо.

 

          

 

  1. „Стъкленият човек“ – Ерих Кестнер

 „Стъкленият човек“ е необикновен сборник с над 40 кратки, тъжни, изящни разкази: истории за пътешествия, за остроумни лъжи и любов, писани през 20-те години на ХХ век и следвоенно време. Много от тях са излизали само във вестници. „Най-силно чувство за хумор имат тъжните хора“, а Ерих Кестнер е поет, разказвач и детски писател, в чиято ведра усмивка винаги трепти малко тъга. Този любим детски писател на деца и възрастни от цял свят преминава през поредица тежки премеждия – преживява две световни войни, опожаряване на родния му град Дрезден, публично изгаряне на книгите му, изключен е от Съюза на писателите, два пъти арестуван и по чудо се измъква от примката на Гестапо. Тъжните обстоятелства в живота на Кестнер се превръщат в негова щастлива звезда. Получава наградите за литература Георг Бюхнер и Ханс Кристиан Андерсен. Включените творби в „Стъкленият човек“ се публикуват за първи път в колекция и в превод на български език, дело на изтъкнатия преводач Венцеслав Константинов.  

 

  1. „Малкият принц“. Луксозна панорамна книга – Антоан дьо Сент-Екзюпери

 „Малкият принц“ вече 120 години владее умовете ни с мъдростта си. Казват, че това е книгата, която човек трябва да прочете три пъти през живота си – като дете, после в разцвета на младостта си и като възрастен. Романът се превръща в световна класика и е най-продаваната книга на всички времена след Библията. Макар често да споменаваме цитати от най-известното произведение на Екзюпери сякаш е библия. Преведено е на 300 езика и е част от учебните програми в училища по цял свят.

През 2015 г. „Малкият принц“ е освободен от заплащане на авторски права, в резултат на което само в България се появяват над 20 преиздания от различни издателства, с различни преводи и дори с нови, съвременни илюстрации. Луксозната панорамна книга на Книгомания обаче със сигурност е най-красивото, което се е появявало някога на българския книжен пазар, и е предпочитан подарък за деца и възрастни заради стилното си оформление и съвършеното съчетаване на текст и рисунки. Изданието е част от международна копродукция по случай 75 години от смъртта на Екзюпери и излиза едновременно в 25 държави. Панорамните изображения 3D, които се разгъват на всяко фолио от страници, буквално оживяват сюжета. Изданието е с оригиналните акварели на Екзюпери и в превод от френски на Константин Константинов.

 

  1. Изкуството на войната. Графична адаптация

„Изкуството на войната” безспорно е най-известното ръководство за военна стратегия, съставено през 5 в. пр. Хр. Авторът е Сун Дзъ, пълководец, живял в Китай през епохата Източен Джоу (779–471 г. пр.Хр.). Множество легенди са свързани с него, но навярно най-известната е как впечатлил Хъ Лю, владетеля на У, когато, за да демонстрира теорията си, неумолимо обезглавил с един замах двете му любими държанки. Макар и древен, трактатът „Изкуството на войната” продължава да привлича внимание и да присъства в днешните книжарници в най-различни видове издания. Изданието на Книгомания  е интересна графична адаптация е с илюстрациите на Пийт Кац. Забележително е оформлението на книгата с тип ‚азиатска корица“, което допълнително допринася за духа на възприемане, който носи тази комикс. В по-широк смисъл книгата на Сун Дзъ е полезна в области отвъд военното дело, особено в сферата на бизнеса, където уроците се прилагат в корпоративната стратегия и служебната политика. „Изкуството на войната” е настолна книга за висши мениджъри и ръководители; с нейна помощ адвокатите шлифоват стратегиите си при водене на съдебни дела, а спортните мениджъри и треньори се подготвят тактически и психологически за състезания.

 

  Малкият принц     Изкуството на войната      Благословете Юда

 

  1. „Благословете Юда“ – Мария Лалева

 Последната стихосбирка на Мария Лалева „Благословете Юда“ е своеобразно продължение на стиховете й от „Личен архив“ и „Не съм ви ближна“ и интерпретира изконни теми по своя неповторим и извън общоприетите нагласи начин. „Юда в стихосбирката е символ. Не толкова библейски персонаж. Да благословиш предателя си е израз на духовно и личностно израстване. Това е пътят на големия осъзнат човек, който се е отказал да съди, да изпълнява присъдата, който се е научил да прощава не само на думи. Да благословиш предателя си е жест към собствената ти душа“, споделя Лалева в едно свое интервю (източник: dolap.bg). Поетесата Маргарита Петкова дава своя положителен отзив така: „Лалева отдавна се е превърнала в запазена марка в съвременната литература. Тя има не само собствен ритъм и собствени рими, притежава разпознаваемата неповторимост на Поета, който с тънкия си усет за вечност знае „Колко е истински трудно и честно да си премерим човешкото” и че „на любовта й трябва тишина”, защото тя има „древни очи по рождение” и вижда как местата на ценностите се сменят и е много лесно да се заблудим, подмамени от фалшивото им лустро. Да, на нас ни трябва коректив. И Мария Лалева е такъв. Защото винаги първо пита за сребърниците. И нека всеки да си отговори. С вяра, колкото едно синапено зрънце“.