Щъркелите и планината

Дебютният сборник на Мирослав Пенков постигна невиждан световен успех за автор с български произход. Дългото очакване за първия му роман вече приключи - след продължителна работа с неговия редактор Майкъл Ондатджи (автор на "Английският пациент") "Щъркелите и планината" вече се разпространява на английски, а у нас ще излезе в авторизиран превод от самия Пенков в края на месец април.

Сюжетът проследява завръщането у дома на млад български емигрант, който търси своя дядо, преустановил всякакъв контакт със семейството преди 3 години. След като се озовава в Странджа планина - почти на българо-турската граница и на един хвърлей разстояние от Гърция, героят на Пенков попада в магичния свят на дивна природа, древни нестинарски ритуали, мистериозни черни щъркели и... местно момиче, в което неусетно се влюбва. Наред с всичко това, отдавна забравени призраци нахлуват обратно в живота му, а стари конфликти застават на неговия път.

Важно е да се отбележи, че много от описаните тук местности (село Клисура, което не бива да се бърка с исторически значимия град със същото име, селата Костица и Бял камък), отделни герои (най-вече капитан Коста) и повечето приказки и легенди (най-главно тези за Лада и Атила) са плод на авторовото въображение.

За описанието на нестинарските мистерии от голяма полза ми бяха както посещенията в странджанските села Българи и Кости, така и очерците по българския фолклор на Михаил Арнаудов. Отделни томове в поредицата „Жива старина“ на Димитър Маринов пък ми помогнаха в описанието на калушарите и техните лечителски обреди.

Епиграфът към тази книга в свободен превод гласи: „Посети вътрешността на земята и като пречистиш онова, което завариш там, ще откриеш скрития камък“. С първата си буква седемте думи в това алхимично мото изписват VITRIOL, пречистващия и преобразуващ течен огън. Всяка една от тези седем думи отговаря на един от седемте етапа на вътрешна трансформация, през които преминава духът по пътя си към философския камък. Седемте части в тази книга до известна степен следват тези седем етапа на преобразование.

И накрая, няколко думи за българското издание:

Бога Дионис наричали „дважди роден“. Според една легенда той бил син на Зевс и Персефона и с това си навлякъл гнева на Зевсовата съпруга Хера. Раздирана от ревност, Хера подучила титаните да погубят невръстния бог. В беса си те разкъсали Дионис и погълнали парчетата. Останало само сърцето му. Зевс го спасил, положил го в утробата на смъртната Семела и от нея Дионис се родил за втори път.

Отдавна вече корените на нестинарското тайнство тънат в забрава. Но там, където днес играят нестинарки, преди хилядолетия танцували тракийски жрици, в чест на дважди родения бог.

Подходящо ми се струва тогава и тази книга да е дважди родена – веднъж на английски, веднъж на български. Неправилно е да се мисли за едната версия като за превод, а за другата като за оригинал. Нека двете съществуват едновременно.   

Мирослав Пенков
Дентън, Тексас 
март 201