Втората световна война - причини, последствия, ключови личности и събития

Може ли Втората световна война да се разкаже накратко?

 

Темата за Втората световна война (1939–1945) е сред най-интригуващите исторически теми както за учени и специалисти, така и за широката читателска публика. Най-широкомащабният военен конфликт е интерпретиран както в сериозни изследвания, така и в много романи от класическата и съвременната художествена литература. Но за да изпитаме наслада от четенето на обемни, задълбочени и детайлни научнопопулярни книги като тези на Антъни Бийвър, Лорънс Рийс, Базил Лидъл Харт, Мартин Гилбърт, Кристофър Кларк, Дейвид Ървинг, Дъглас Мъри, Джон Франс и др., е нужно да познаваме добре основните причини, довели до избухването на Втората световна война, най-важните събития, битки и преговори, ключови политици и военни лидери.

С тази задача се заема историкът Р. Дж. Грант в своя джобен и много удобен за справки справочник „Втората световна война накратко“ (изд. Книгомания), в който в 200 кратки есета, съпътствани с фотографии, карти от епохата и изображения, обяснява стегнато и хронологично развитието на войната. Грант не просто изрежда най-важните военни сблъсъци, а представя по достъпен начин фактите, етапите, взаимовръзките и последствията от битките и операциите. Някои от най-важните моменти, които коментира в книгата, са:

  • Евакуацията при Дюнкерк
  • Битките за Британия
  • Битката за Норвегия
  • Подводната война в Атлантическия океан и потопяването на „Бисмарк“
  • Операция „Барбароса“
  • Въздушен десант на о. Крит
  • Пърл Харбър
  • Десанта в Нормандия
  • Обсадите на Ленинград и Сталинград
  • Битката при Курск
  • Подводната битка в Атлантическия океан
  • Хирошима и Нагасаки
  • Битката за о. Иво Джима
  • Падането на Берлин
  • Падането на Рим
  • Освобождението на Париж
  • Битката за Окинава и др.

 

„Втората световна война накратко“ обръща внимание на прилаганите политически и военни стратегии, бомбардировките, повратните точки в битките, коментира и какви технологични решения и оръжия са използвани, и ни запознава с най-важните личности, свързани с хода на войната: Сталин, Чърчил, Шарл дьо Гол, Румел, маршал Филип Петен, Владислав Шикорски, Франклин Рузвелт, Исороку Ямамото, маршал Артър Харис, генерал Георгий Жуков, ген. Монтгомъри, ген. Анри Жиро, адмирал Карл Дьониц, ген. Айзенхауер, ген. Филип Льоклер и много други.

Р. Дж. Грант не пропуска да засегне и теми като нацисткия геноцид и концлагери, социални и политически проблеми, технологичен възход, покушения, формиране на движения на съпротива, бежански вълни, свикани конференции и др.

 

„Ако днес не е възможно да определим Втората световна война еднозначно като битка на доброто срещу злото, то със сигурност трудно извоюваната победа над фашизма и милитаризма до голяма степен оказва решаващо въздействие върху това как изглежда светът, в който днес живеем“, обобщава в предговора на „Втората световна война накратко“ Р. Дж. Грант.

 

Книгата започва с припомняне как приключва Първата световна война (1918 г.) – загиват  10 млн. военни кадри, Германия търпи поражение. Въпреки надеждата и стремежа това да е военният конфликт, след който да няма повече нови войни (по думите на Дейвид Лойд Джордж, министър-председател на Великобритания), Първата световна война обяснява и Втората и на практика става причина за нейното избухване. Подписването на Версайския договор (без да се водят преговори) набеждава Германия да носи вината за подпалването на войната, налага се да изплати колосални репарации към Франция и Великобритания, губи територии, които преминават във владение на Франция и Полша. Така думите на френския генерал Фердинанд Фош се оказват пророчески, че Версайският договор не е договор, а само примирие за двайсетина години.

В началото на 20-те години на ХХ век, макар Италия да излиза на страната на победителите в Първата световна война, милитаристичното и крайно националистко движение на Бенито Мусолини се разраства и до 1926 г. успява да превърне страната в еднопартийна фашистка държава. Примерът му да превземе властта и да управлява (като дуче – вожд) се оказва заразителен и възникват и други подобни фашистки движения – например нацистката партия в Германия.

Ирационалната природа и екстремизмът на нацисткия режим стават все по-видими, а Хитлер възнамерява да осигури жизнено пространство (Лебенсраум) за германския народ чрез завоюване на Централна и Източна Европа, което да стане след война срещу големите европейски демокрации, както и след радикалното решение на „еврейския въпрос“.

Втората световна война взема повече жертви от който и да било друг конфликт в историята на човечеството, но точното пресмятане на техния брой не е възможно. Общият брой на загиналите, както и жертвите, дадени от отделните държави, са били изчислявани многократно след края на войната, като се наблюдава тенденция тези цифри постоянно да нарастват. В един момент се приема, че общият брой на жертвите по света е 50 милиона души. Сега изчисленията показват, че по-приемлива изглежда цифрата 85 милиона. Изглежда, най-високата пропорционална загуба на животи се наблюдава при поляците, където един на всеки шест души, включително и полските евреи, е бил убит. Съветският съюз дава най-голям брой жертви по време на битки, вероятно около 10 милиона души, докато германската армия губи 5 милиона, а японската — два. Тези цифри правят броя на американските и британските жертви на войната да изглежда незначителен — съответно 400 000 и 350 000 души.

 

„Тази война ще се запомни с необикновено големия брой цивилни жертви — около една трета от общото количество изгубени човешки животи. По време на военния конфликт загиват между три и четири процента от населението на света“, обръща ни внимание Р. Дж. Грант в последните глави на изданието.

 

В заключение ето кратък откъс от „Втората световна война накратко“, обобщаващ как приключва най-сложният военен конфликт в историята ни:

"Сянката, която Втората световна война хвърля върху историята на народите, се оказва необичайно дълга. Във Великобритания, която изчерпва своите ресурси по време на войната, строгите икономии и купонната система се запазват до 1954 г., а задължителната военна служба — до 1960 г. Съветският съюз успява да репатрира последния си военнопленник едва през 1956 г. През 50-те години на ХХ век обаче икономическото възстановяване на капиталистическия свят е впечатляващо, особено в победени държави като Западна Германия и Япония.

Макар икономическият просперитет да отдалечава спомена за Втората световна война в съзнанието на заможните граждани на Запада, живеещи в своите възстановени и обновени градове, някъде на заден план винаги се явява призракът на Трета световна война. Въпреки че междувременно се водят различни локални войни, в които американците и руснаците подкрепят съответните противостоящи си страни в конфликта, ядрените арсенали остават заключени. Разделението на Германия остава най-ярката следа от Втората световна война, но и това приключва с обединението на държавата през 1990 г. Последните военни окупационни части на Съюзниците са изтеглени от страната през 1994 г. Към този момент един от антихитлеристките съюзници — Съветският съюз, вече е престанал формално да съществува. Втората световна война се е превърнала в история."

Ако искате да научите повече по темата, гледайте видеото, подготвено от екипа на Книгомания, с преводача на част от книгите в научнопопулярната поредица "Накратко" - проф. Илия Илиев. 

С проф. Илия Илиев разговаряме накратко за поредицата „Накратко“, както по ключови въпроси, свързани с най-големия и най-сложен военен конфликт в историята:

  • Може ли за едно такова епохално събитие като Втората световна война да се говори накратко?
  • Защо е специфичен форматът на тези книги от поредицата „Накратко“?
  • Как е поднесено съдържанието в поредицата „Накратко“?
  • Как пряко е засегната България в годините на тези събития?
  • Кои са най-впечатляващите моменти в книгата?

 

 

За още новини от Книгомания и книжния пазар – следвайте ни в социалните канали. Не пропускайте да се абонирате за канала ни в YouTube: Книгомания.

Facebook: https://www.facebook.com/knigomania.bg

Instagram: https://www.instagram.com/knigomania.bg