През 2022 г. издателство Книгомания разшири портфолиото си в областта на съвременната българска художествена литература с романа „Симулацията“ на Паулина Георгиева. Името й се свързва предимно с публикации на разкази в „Жената днес" и други медии, като немалко от творбите й са отличени с различни литературни конкурси. Текстовете ѝ изследват невидимите страни на човешката душа и ситуациите, които преобръщат живота. Историите, които разказва, изненадват читателя с неочакван край. Психологическата драма „Симулацията“ е първият ѝ роман. Паулина Георгиева е носител досега на Голямата награда на V националeн литературен конкурс „Атанас Липчев“ (2019), Специалната награда на литературния конкурс „Кутия с неизпратени писма“ (2019), организиран от Клуба на дейците на културата „Нов живец“ – Атина и отличие в националния конкурс за кратък разказ „Тетрадката“ (2019).

Учи в НГДЕК „Константин Кирил Философ“ и е магистър по история към СУ „Св. Климент Охридски“. Днес е сертифициран коуч към Института за интегрална психология. Известно време работи като журналист към в. „Капитал" и сп. Forbes – има публикувани близо 140 статии в областта на бизнеса и икономиката. Нейни коментари за лидерство и HR тенденции често се публикуват в karieri.bg. 

Водещ обучител е в международната програма за обучения на лидери с помощта на коне HorseDream. Завършила е курс по творческо писане на Фондация „Елизабет Костова“. По професия е корпоративен ловец на глави (хедхънтър) – основател и собственик на HR компанията TAURUS Consultants.

 

За романа „Симулацията“

 

Сюжетът на психологическата драма „Симулацията“ е свързан с разиграването на игра по време на лекция по литература във Виенския университет. Пред очите на всички обаче един от студентите - сириецът Далил Заид – се самоубива. Играта Симулация от злокобния 12 октомври се оказва съдбовна за разиграващите я: професор Емил Лазар, дъщеря му Кая и студента по архитектура - сърбина Зоран. Това събитие бележи завинаги бъдещето на тримата герои, които не успяват да заличат спомена дори накрай света, въвлича и други хора, които не са присъствали в аудиторията.

Истината обаче трябва да излезе наяве. Играта Симулация се повтаря още веднъж години по-късно. Новата вариация е разгърната в трилогия, която ще отведе участниците до разкрития за житейското призвание, невъзможната любов, вината и изкуплението. Всеки ще разкаже своята гледна точка, а фактите ще се преплетат по неочакван начин.

Действието в този литературен жанр – психологическа драма – е фокусиран към вътрешния живот на героите и процесите, които се случват там в резултат на външни събития. Героите не извършват толкова много действия, колкото преживяват, отразяват, преодоляват ввътрешни конфликти. Целта на драмата е да улови истината за страстите. За разлика от трагедията в драмата, действието е по-светско. Дори трагичният край - смъртта на героя - в драмата е резултат от независимия му избор. Смъртта му е в резултат на външни обстоятелства, на които той не може да влияе.

 

 

Защо да прочетете „Симулацията“? 

 

• Историята живее в общата територия на човешките отношения – героите са от различни националности. Пътуват, срещат се и се разделят на различни места по света.
• Темите са общочовешки –личното и професионално призвание, родителство, любов, вина, изкупление.
• Структурата е модерна – героите разказват историята от своята гледна точка.
• Увлекателно четиво – чете се леко, бързо и успява да държи изострено читателското внимание до финала.
• „Симулацията" е европейски роман – на книжния пазар рядко се появяват творби от български автори с толкова широк диапазон от теми, които да не са локални, с интересна структура и модерен стил на писане.

 

 

Паулина Георгиева за „Симулацията“

 

Романът, за разлика от разказите, е дълга игра с по-сложна стратегия. Нужни са повече герои и тук е важно героите да са пълнокръвни. Като казвам пълнокръвни, означава да са убедители и сложни образи. Не е нужно да знаеш всичко за този герой, нужно е да знаеш важните събития, които са го направили такъв, какъвто е, така че той да създава ситуации. За мен романа си беше предизвикателство, но използвах един елемент от създаването на разкази, около който да разгърна историята и това беше да измисля драматично събитие. Поставих в центъра на историята – „Симулацията“ – учебна игра, която завършва трагично във Виенския университет. Това драматично събитие променя живота на героите по начин, който ги променя и тях самите като личности.

Техниката на разказ на историята е по-необичайна, особено в съвременната българска литература. В „Симулацията“ историята не се разказва от „всевиждащия разказвач“, а от основните три характера в нея. Особеното е, че не само всеки разказва от своята гледна точка, но и никой от тримата не знае всичко за случилото се. Читателят също не знае до самия финал, когато успява да си сглоби историята. Тази техника на разказ помага за интригата и напрежението е високо до края на романа.

Темите, които поставя „Симулацията“, са общочовешки и наднационални, което е новост в съвременната българска литература. Нейните теми обикновено гравитират до локални и исторически сюжети. В „Симулацията“ има порив за космополитни теми като:

• Темата за Словото, което ни държи свързани заедно като хора. През Словото идва и Любовта. Чрез него се докосваме до Съзиданието, както и до Божественото.
• Темата за непрестанно противопоставяне, в невъзможността за събиране частите в едно цяло.
• Темата за Лично призвание vs Житейско/професионално призвание: тези две теми трудно се интегрира в съвремието. Поставяме ги в конфликт. Един от героите – Далил - приема първото и отрича второто. Друга героиня – Кая Лазар – е фокусирана изцяло във второто и не разбира първото. Никой от двамата не опитва да събере тези две части в едно.
• Темата за фанатизма, невъзможността да видиш другия и неговата гледна точка: Далил живее в един магично-езотеричен свят, в който не си позволява да кацне на земята и да опознае живота там. Не може да събере Любовта към Книгата и Любовта към Хората. Противопоставя ги, а не ги слива.
• Друго противопоставяне има в ролите на Критика vs Читателя в съвременната литература. Самата игра „Симулацията“ проектира това противопоставяне.
• Родители vs Деца.
• Изток vs Запад.
• Съдбата на емигранта vs съдбата на Западния човек.
• Любовта vs приятелството.

 

Какви са прототипите на героите в „Симулацията“?

 

Нека си припомним основната характеристика на художествената литература – тя не е базирана на исторически събития и реални факти и реални личности. Може да бъде инспирирана или повлияна, но фундаментът е друг. Характерите в художествената литература са създадени от Автора само за да живеят в историята, намираща се не в учебници и енциклопедии, а между двете корици на романа.

Характерите в литературата обаче са човешки и имат свои психологически характеристики. При създаването на „Симулацията“ Паулина Георгиева изгражда героите в конкретни психологически профили. Например Грета Зонен е „Перфекционистът“ – взискателна, критична към себе си и другите, дистанцирана, но и копнееща за близост. Писателят Емил Лазар е „Наблюдателят“ – той е съзерцателен, пасивен герой, който иска да запази личното си пространство. Привързан към майка си и презиращ баща си, макар че повтаря неговите слабости – като непрекъснатите увлечения по жени. Дъщеря му Кая е с психологически профил „Помощник“ – тя е деликатна, съчувстваща, влюбчива и слаба, търсеща авторитети в живота си.

Тези трима герои, в резултат на драматичното събитие във Виенския университет, се променят. Те оставят същите профили, но вече са зрели и осъзнати и показват по-добрите си черти на характера. Кая, например, в края на романа, вече е силна жена, която няма нужда от авторитети. Тя самата се превръща в авторитет и може да бъде в ролята на помощник много по-полезна за хората. Един такъв „развит“ Помощник като психологически профил в романа е еко-активистката Грета Зонен. Тя може да надмогне личните пред обществените интереси. Като и личните страсти – пред тези на близките й.

 

 

Ако сте пропуснали премиерата на „Симулацията“...

 

Представянето на романа „Симулацията" се проведе на 29 ноември 2022 г. в литературен клуб „Перото“. Участваха Силвия Недкова, редактор на романа и литературен публицист, и Детелина Стаменова, психолог и терапевт. От Анкара с видео връзка се включи и Мира Баджева, издател на сп. „Жената днес“, в което многократно са публикувани разкази на Паулина Георгиева.

Премиерата се превърна в дискусия, в която се изказаха мнения за нуждата съвременната българска литература да излезе от своите исторически и локални граници и да разгърне наднационални сюжети, които са космополитни и са валидни за всички хора. Според участниците в дискусията „Симулацията“ е точно такъв роман, който излиза от злободневието на българската действителност и ни завежда по красив начин в свят, където всички се вълнуваме от общочовешки теми. Ето накратко няколко ключови отзива за книгата на Паулина Георгиева от премиерата:

 

Силвия Недкова за „Симулацията“:

 

„Когато от Книгомания ми изпратиха романа с молба за рецензия бях категорична, че това е нещо, което трябва да бъде издадено по една проста причина – време е в съвременната българската литература да влязат романи, които са над-български; да спрем да си стоим в градинката и да си копаем само в нея. Това е книга с аристократичен привкус, без да е претенциозна, книга с усещане за космополитност, без да е надменна, без да е язвителна. Това е книга, в която човек може да се припознае, въпреки че героите й не са български. Сюжетът е много кинематографичен, защото съдържа заплетена история с дълбочина на посланието. Едно базисно послание, което ние всички си знаем – че Словото е Любов. Литературата, като еманация на всички изкуства, може да е символ и да работи за обичта между хората.

А хората, за които Паулина разказва, са добри хора и тя успява да ги разкаже красиво.“

 

Мира Баджева за „Симулацията“:

 

„В дебютния роман „Симулацията“ ще откриете елегантен изказ, ненатрапчиви внушения, показващи респект към интелигентността на читателя. Рисунъкът на характерите и образите е деликатен – с пестеливи, но въздействащи краски. Това, което много ми харесва в начина по който Паулина пише, е вглеждането, грижата за детайла, за атмосферата. В същото време виждаме богатство на темите, на националните специфики, на личните сюжети. Един сблъсък на култури, една предопределеност…

 В „Симулацията“ има изключително красиви метафори и мъдри проникновения, които са изказани леко и сдържано, без каквато и да е била претенциозност. В лицето на автора се вижда и художник, и философ. В книгата има контекст, има разбиране за синергията на този свят, в който всички ние пребиваваме и сякаш чакаме да бъдем сглобени от съдбата като парчета от един пъзел."