Новото попълнение в научнопопулярната поредица на Книгомания е „Древният свят накратко“

 

Поредицата с малки исторически справочници „Накратко“ излиза у нас вече 7 години, като почти всички заглавия от нея имат по две или три издания. Като най-търсени се утвърдиха книгите „Големите идеи накратко“, „Световната история накратко“ и „Психологията накратко“, но не по-малко интересни са и останалите теми, включени в поредицата: философията, математиката, бъдещето, великите речи.

Новото попълнение, което вече можете да намерите в книжарниците или да поръчате онлайн, е „Древният свят накратко“ (издателство Книгомания) от Чарлс Филипс, автор на общо 35 книги, свързани с история, митология, изкуство.

Изданието включва 200 кратки текста и придружаващи черно-бели и илюстрации, които  представят всичко най-важно в рамките на 5000 г. от писаната история. Този справочник е удобен и лесен за ползване от всички, които се интересуват от история, култура и архитектура, артефакти от древните цивилизации, емблематични произведения на изкуството. Макар и да изглежда малко на пръв поглед, томчето е богато на факти и добре поднесена синтезирана информация за:

• възникването на първите градове в Шумерия и Вавилония
• културата на маите, инките и ацтеките
• ключови битки, герои и учени от Древна Гърция
• най-важните династии, религиозни течения и свещени поеми на Древна Индия
• най-важните династии, религиозни течения и изобретения в Китай и Япония
• финикийците, Асирийската империя, евреите и Персийската империя
• поява и разпространение на християнството и исляма
• основаването, възхода и разпадането на Римската империя
• заплахата на Европа: готи, хуни, вандали

 

В началото на книгата „Древният свят накратко“ Чарлс Филипс обръща внимание с какво свързваме цивилизацията и кои са нейните ключови елементи. Струва си да ги припомним в един по-дълъг цитат: „Практикуването на земеделие осигурява хранителни излишъци, което освобождава време на хората да се занимават с културна дейност и да осъществяват търговски операции. Според някои учени хората не могат да бъдат класифицирани като цивилизовани, преди да са изградили централизирана власт (държава) и преди да са се запознали с технологиите за добив и обработка на метали. Други ключови елементи на цивилизацията са натрупването на математически знания, а също и развитието на геометрията с оглед строителството на храмове, светилища и дворци“.

За да бъдат предавани знанията, историята на завоеванията и постиженията за поколенията, човечеството изнамира писмеността. Тя дава възможност историята да бъде записана. А от комбинацията на писмеността, математическите изчисления и познанията по астрономия се стига до изобретяването на различни календари – на шумерите, римляните и маите.

Появата на йероглифите пък свързваме с гробниците, храмовете и пирамидите. Неслучайно понятието йероглиф на гръцки означава именно „свещени гравюри“, а египтяните ги наричали „меду неджер“ – „словата на бога“. Вярвали, че знаците са създадени от бог Тот и изписването им предпазва фараона, тъй като словото има голяма и опасна сила. Древните египтяни вярвали още, че след смъртта чрез магически формули и заклинания могат да преминат през подземния свят и да пребъдат в задгробния живот. Тези тайни слова, изписани по стените на гробниците носят названието „Книга на мъртвите“, дадено им от историците.

 

 

Питали ли сте се защо Тутанкамон е най-известният египетски фараон? Защото гробницата му в Долината на царете по чудо остава неограбена и е открита чак през 1922 г. По време на неговото управление са построени двореца в Карнак, храма в Тива и известната колонада към храма в Луксор.

„Древният свят накратко“ разказва за още редица владетели: Аменемхет III, Ехнатон, Рамзес II и Рамзес III, Птолемеите. Но въпреки величието на обединеното Египетско царство, то не успява да запази съществуването си. Когато Александър Велики нахлува в Египет, египтяните смятат, че ще се избавят от персийското владичество. Така той овладява страната без нито една битка. Така започва обаче елинизацията на Изтока. Александрия се превръща в център на древногръцката култура и познание.

По-слабо познаваме културата на Северна и Южна Америка – най-старата цивилизация там възниква в крайбрежните северни части на Перу около 3500–3200 пр.н.е. Подобно на египтяните, народът, носител на културата Паракас в Южно Перу, също има стриктни погребални обичаи с полагане на дарове и мумифициране на покойниците от елита. После са увивани в красиви бродирани наметала и спускани в дълбоки шахтови гробници и некрополи.

В този справочник Чарлс Филипс разказва още за маите (имат най-кръвожадна религия), олмеките, сапотеките (първи имат писменост), толтеките, инките, ацтеките, както и за явления като загадъчните линии в Наска. Огромните изображения (до 370 м) на паяк, колибри, маймуна, пеликан, абстрактни спирали и други се виждат добре само от голяма височина. Според някои учени те изобразяват съзвездия, според други – това са свещени пътеки.

Когато говорим за славата на Древна Гърция, наред с гръцката поезия и театър, философи и учени като Херодот, Аристотел, Платон, Питагор и други, емблема са също Олимпийските  игри. Това най-известно спортно събитие от 776 г. пр.н.е., провеждано веднъж на 4 години в Олимпия, било част от религиозен празник в чест на Зевс. Малко популярен факт е, че в повечето от състезателните дисциплини участниците били... голи! Според митологията техен основател е самият Херакъл, син на Зевс. По-късно Олимпийските игри били забранени, но за първи път в по-ново време се провеждат в Атина през 1896 г.

 

 

С Индия асоциираме будизма, математиката (индийците първи въвеждат нулата), ведическата астрология и... най-дългата поема на света „Махабхарата“, която съдържа над 100 000 куплета. Това е 7 пъти повече от „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, взети заедно, отбелязва Чарлс Филипс в „Древният свят накратко“. „Махабхарата“ е съчетание между митове, легенди за герои и философски идеи. „Бхагават гита“ (Песента на Бога) е част от поемата и се смята за най-свещения текст за индуистите.

В краткия справочник ще намерите още за Индия как ислямските математици адаптират индийската числова система, за да получат т.нар. арабски числа 0, 1, 2, 3 и т.н., защо Тибет се превръща в светилище за будистите, какво е представлявала великата цивилизация Харапа, Кушанската империя, династията Гупта и т.н.

В частта за Древен Китай и Япония историкът Чарлс Филипс поставя три важни артефакта, запазени и до днес: Великата китайска стена, хартията и чаят. Стената е служила за преграда срещу нашествениците, която нарекли „Уан-ли Чан чън“ – в превод „стена, дълга 10 000 ли. „Името очевидно не било предназначено да посочва точните размери, защото 2 ли били равни на 1 км, а по-скоро да показва, че тя е извънредно дълга“, коментира авторът на „Древният свят накратко“.  „Според традиционните представи нейната дължина била 6700 км. По-голямата част от оригиналната стена днес не е запазена, но 8850 км от по-новото и по-дълго защитно съоръжение, построено от династията Мин през XIV в. сл.н.е. се издига и досега в северната част на страната“, пише още Филипс.

Изобретяването на хартията завинаги променя цивилизацията на човечеството, особено и след прилагането й в книгопечатането. Откритието й от 105 г. свързваме с Цай Лун. Макар китайците да се опитват да я запазят в тайна, производството й става известно първо на съседна Корея (около V в.), а после и на Япония (VI в.). Тибет усвояват правенето и в средата на VII в., а оттам достига и до Индия. В Европа обаче се научават да правят хартия едва през XII в.

Чаят има доста по-дълга и любопитна история: смята се, че митичният китайски император Шъннун открил чая като напитка още XXVIII в. пр.н.е., след като случайно чаени листенца попадат в съд с вряла вода. В началото се използвал само за медицински цели и много по-късно, около III в., пиенето му придобива социално измерение и е обичайна практика. Смятало се, че чаената запарка подобрява мисленето. През VI в. будистки монси пренасят този обичай в Япония, а три века по-късно ритуалите на японската чайна церемония вече са твърдо установени.

 

 

Последните две части на „Древният свят накратко“ са посветени на Древен Рим. Разгледани са ключови събития от основаването и Пуническите войни, управление на Първи и и Втори триумвират, популярността на Антоний и Клеопатра, изригването на Везувий, разделянето на империята на източна и западна от император Диоклециан до набезите на хунския вожд Атила и вандалите. Като най-емблематична старина на Древен Рим възприемаме гигантският амфитеатър Колизеум. Доскоро се смяташе, че тук са се провеждали битки между ранни християни и диви животни, за да задоволят страстите на кръвожадната публика, но днес тази хипотеза се подлага на съмнение. Но величието на този артефакт, превърнал се в едно от Седемте чудеса на света, остава и днес като най-големият амфитеатър.

В заключение, нека обощим, че справочното издание „Древният свят накратко“ има за цел да събуди любопитството на читателите и да ги насърчи да задълбочат изучаването на историята и в други източници. В историческото ни минало се крият уроците и възможните пътища за бъдещото ни развитие.