Многовековните постижения на изящното слово поднесени приключенски в „Книгата за литературата“

 

Сравняват четенето на художествена литература с пътешествие, което ни разкрива нови светове, материални и духовни. Тази книга също ни предлага пътешествие из световете на литературата, но от друг вид – това е КНИГАТА ЗА ЛИТЕРАТУРАТА, т.е. книга, в която се пише за книгите. Околосветското пътешествие в нея не е само географско, то е и далеч повече от историческо, стреми се да преброди цялото многообразие на световната литературна класика –  от най-дълбока древност до наши дни, но отправя поглед и към най-съвременните художествени образци. Това не е екскурзия с познавателна цел, въпреки че обемистият том е снабден с подробен и лесен за ориентация справочен апарат – речник, показалец. Не е и лековато четиво за забавление, въпреки че начинът, по който са поднесени отделните статии, е сам по себе си интересен, четивен и в добрия смисъл на думата „приключенски“. С други думи, това е книга, съчетаваща в себе си енциклопедичността, научността и увлекателното повествование.

Сред авторите на „Книгата за литературата” (изд. „Книгомания”, поредица „Големите идеи, обяснени просто“) има световноизвестни учени и писатели, сътрудници на най-престижни издателства от Великобритания и САЩ. Но заедно с това всички те са и майстори-разказвачи, които притежават способността да „превеждат” информацията и анализа на достъпен език, да разказват увлекателно, без да пострада научната аргументация.

В този обемист труд, оформен като луксозно, богато илюстровано издание – с биографии и портрети на авторите, с цветни репродукции, обогатяващи визуално творбите, е побрана квинтесенцията на многовековните постижения на изящното слово, като се започне с шумерските глинени плочки, на които има записани и стихове и мъдрости, даже истории, премине се през Античността – Вавилон, Египет, Омировият епос, „Енеида“; после Средновековието – Приказките на Шехерезада, рицарските сказания, „Песен за Роланд“, Ланселот; Ренесанса – Данте, Петрарка, Бокачо, „Кентърбърийски разкази“, Просвещението – с „Гаргантюа“, Ронсар, Шекспир, „Дон Кихот“, Молиер, „Робинзон Крузо“, Волтер, Шилер Лакло, без да са забравени и източните образци – Мацуо Башо, Чикамацу Мондзаемон… Пътешествието продължава през Романтизма – с Е. Т. А. Хофман, „Фауст“, „Гордост и предразсъдъци“, „Франкенщайн“, „Тримата мускетари“, Пушкин, Дикенс, Уитмън, сестрите Шарлот и Емили Бронте, Джейн Остин, „Моби Дик“… Втората половина на ХIХ в.  – в съответствие с нейната стилова и тематична разнопосочност – е представена със стиховете на Бодлер, с „Мадам Бовари“, Достоевски, Толстой, Джордж Елиът, Жул Верн, Хенри Джеймс, Емил Зола, Стриндберг, Марк Твен, Томас Харди, Оскар Уайлд, „Дракула“ на Брам Стокър, Джоузеф Конрад. Двайсети век е разгледан в две глави – преди и след Втората световна война – и, разбира се, тук са представени книги, които са разнообразни по идеи, съдържание, художествени направления и стил. Убедете се сами: Конан Дойл, Кафка, Джеймс Джойс, „Малкият принц“, Т. С. Елиът, Томас Ман, „Великият Гетсби“, Реймънд Чандлър, Оруел с „1984“, „Спасителят в ръжта“, „Лолита“ на Набоков, „В очакване на Годо“, „По пътя“, „Да убиеш присмехулник“, „Тенекиеният барабан“, „Хладнокръвно“ на Труман Капоти, Хулио Кортасар, „Сто години самота“, „Параграф 22“. Откроен е и „бумът“ на по-малко познатите ни литератури от изтока и африканския континент – Нацуме Сосеки, Мишима Юкио, Чинуа Ачебе и др. Съвременният период също е изключително пъстър: Томас Пинчън, Итало Калвино, Салман Рушди, Тони Морисън, Питър Кери, Дерек, Дона Тарт, Маргарет Атууд, Джонатан Франзен, Харуки Мураками, Жозе Сарамаго и много други автори, представители на различни континенти.

 

Книгата за литературата   

 

„Списъците винаги са спорни“ – се казва в предговора на „Книгата за литературата“. Вероятно, твърдят съставителите, те могат да се заме­нят с други, дори със стотици други. Бихме репликирали, че далеч не всички могат да се заменят, някои от тези творби са не „само“ шедьоври, те са емблеми на световната литература за всички времена, т.е. вечни са. Важно е и друго твърдение: че това не са „задължителни четива“, макар че – мислим ние – за някои от тях е валидно по-скоро обратното. В добавка към стойността на изданието съставителите изтъкват, че:

„всяка книга е поставена в рамките на определен фокус или контекст, подкрепен от хронологично описани сходни лите­ратурни явления и събития“. Последното е много съществено, тъй като препратките към други автори и заглавия очертават широк тематичен и съдържателен контекст от още над двеста заглавия за допълнителен прочит, „с цел читателят да проучи по-подробно литератур­ния пейзаж на всяка епоха“.

 

Цялата поредица на Книгомания „Големите идеи, обяснени просто“ можете да разгледате ТУК.