„Любовта не може да се танцува – така, както музиката не може да се описва“. Каза го третостепенен герой в една холивудска романтична комедия от 90-те години на ХХ век. И изгуби шанса си да спечели героинята, разбира се.

Но вероятно на мнозина съвсем реално им се е случвало да се чудят – защо да четем за музика, когато тя е писана, за да се слуша?

Тук ще прескочим музикалната критика като специфичен жанр, за да обърнем повече внимание на автобиографичната литература. Певци и композитори са писали или диктували за себе си още преди три века, макар основно в кратки форми. Една от първите музикални автобиографии в класическия смисъл на думата е на Рихард Вагнер. Оперният реформатор оставя за поколенията не само произведения като „Зигфрид“ и „Лоенгрин“, а и книгата  „Моят живот“. Той скромно пояснява, че я подготвил по молба на съпругата си, само заради нея и верните си приятели.  Днес тази книга продължава да е източник на информация не само за личността на композитора, но и за Европа през XIX век.

Достатъчно обективна ли е? Няма как да си съперничи с документалистиката, но субективизмът в автобиографиите просто не може да е недостатък! Дори продиктувано от суета себеописание разкрива пред публиката особености в характера на личност, която в днешно време все някой би се изкушил да нарече „звезда“.

Но ще сгрешите, ако предположите, че едва ерата на попмузиката е родила идеята за музикалната (авто)биографична литература като част от ваенето на образа с рекламна цел. Още през 1828 г. виртуозът Николо Паганини разбира колко важно е да привлече повече публика на европейските си гастроли, отделяйки време и за своята  автобиография.

Очевидно е защо така масово се тиражират автобиографиите на поп звездите в наше време. Колкото и да се засилва медийният поток с клюки за прочутите, феновете винаги ще искат да научат подробности за музикалния си идол от първа ръка. Или поне от някого, на когото самите звезди са се доверили. В този смисъл книги от биографичен тип като „Бионсеграфика“ и „Mamma Mia!“ винаги ще се търсят. Чрез тях милионите почитатели се доближават до любимците си – в случая до световни знаменитости като Бионсе и  четиримата от АББА.

А българските музиканти? Струва ли си да ги споменаваме, след като мащабите са други?

Само песента „По-полека“ от албума „10 ½“ на Стефан Вълдобрев (и Обичайните заподозрени) е показвана/слушана почти 10 милиона пъти в YouTube. Той самият предполага в автобиографичната си „Книга за песните“, че до нея се е стигнало и заради този хит. Но не само популярността провокира екипа на „Книгомания“ да застане зад проекта. Стефан Вълдобрев отдавна е доказал, че има какво да каже – макар доскоро с помощта на нотите. А тук вече става въпрос и за добра литература (под редакцията на Яна Борисова), и за разгръщането на многостранен талант. Но най-вече за искреност –  качество от първостепенно значение за всяка автобиография.

С тази книга Стефан Вълдобрев допуска публиката не само до черновите на песните си, а и до мислите и емоциите, залегнали във всяка от тях. При това те невинаги са лесни за отгатване. Ето ви пример: колкото и ведро да звучи „Карай напред“, припевът е съчинен в мрачния период, когато авторът прекарва вечерите си край болничното легло на своята майка. Спомня си го като страшен сън на човек „на попрището жизнено в средата“, „където всичко е мажор-минор, където неусетно си се превърнал в кола с развалени фарове и изхабени гуми, свистящи по ръба на склона...“. А когато все пак „събираш парчетата да продължиш“, се прибираш при жената, „на която искаш да кажеш: само ти ми остана, само ти си до мен...“.

Още една българска музикална автобиорафия ще ви накара да си тананикате, докато четете: „Да започнем отначало“ на Орлин Горанов под редакцията на Веселина Паскова. Много ще се забавлявате, докато навлизате в живота на този артист, чийто диапазон включва всичко –  от естрадата до операта, с леки завои към театъра и киното. А решите ли да сравнявате, ще намерите доста разлики в нагласите, в римите и в ритмите. Но не се съмнявайте – навсякъде ще става дума за любов, и то не само към музиката.