Темата за бъдещето винаги ни интригува – особено в началото на всяка календарна година. Търсим прогнози за бъдещето и с мисълта за надежда за по-добро – често четем хороскопа си, търсим икономически прогнози или какви ще са тенденциите в професията, която упражняваме, вълнуваме се кои филми да очакваме... Струва си обаче да сме наясно какво казва науката за бъдещето, защото тя е далеч по-далновидна спрямо нашата собствена прозорливост. Може ли бъдещето да има история? Доколко напред във времето може да се предвиди какво ще се случи с човечеството и цивилизацията? Какво ни очаква в следващите няколко години? А какъв ще бъде светът след 20, 50 или 100 г.?

Справочникът на Кийт Мансфийлд „Бъдещето накратко” дава както конкретни отговори, така и очертава тенденции в редица области на познанието. Авторът представя в хронология 200 футуристични концепции и технологии, които ще променят света. Някои от тях ще се сторят на читателя твърде смели, абстрактни, непостижими, дори невъзможни, но всички те свидетелстват за развитието на човешкия ум и способността му да изобретява и да променя цивилизацията. В томчето от близо 420 страници с черно-бели илюстрации се проследяват като на кинолента историята на промените, които ни предстоят, и как ще се отразят върху човека. Засягат се теми като:

• начин на живот
• промени в обществото 
• технологии и наука 
• дефицити и решения 
• световна политика, войни 
• изкуствен интелект и много други.

 

Включените са и теми като: има ли заплаха за човечеството, каква ще е съдбата на планетата Земя и Вселената, ще се осъществяват ли космически пътувания, ще постигнем ли безсмъртие – те не целят всяване на апокалиптични мисли, а по-скоро имат роля на предупреждение и стимул да вземем мерки и изградим стратегия за противодействие навреме – например намаляване на въглеродните емисии, политика срещу застаряване на населението в определени държави и т.н.

Кийт Мансфийлд всъщност е много оптимистичен за времето, в което живеем, и смята, че днес всички сме късметлии. Ето защо:

 

„В цялата история на човечеството днес се живее най-добре. Бедността е най-ниска, а продължителността на живота е най-висока. Страшни болести, като едрата шарка и детския паралич, са заличени. Можем да проследим скоростта на човешкия напредък от аграрната революция преди десет хиляди години до Ренесанса, изобретяването на книгопечатането и научната и индустриалната революции. Това развитие е пряко свързано с живота в общности и по-късно в градове, както и с обмяната на идеи. С изобретяването на компютъра в средата на ХХ век почти цялото човешко познание днес е на една ръка разстояние; можем да споделяме мисли с широк кръг от приятели и колеги – никога не сме били по-свързани.”

 

Макар да виждаме миналото, не можем да го променяме. За разлика от него бъдещето е изцяло потенциал, който хората могат да моделират. Важното е да се следва ходът на прогреса и да не се обезкуражаваме от т.нар. шок от бъдещето, съветват ни учените. Към тази теза са се придържали изявени имена като Робърт Бойл, който предсказва трансплантацията на органи и използването на постоянно изкуствено осветление; Никола Тесла е далновиден за появата на роботите; Артър Кларк споменава в романите си за сателити, развитието на комуникацията и появата на смартфоните, а Айзък Азимов – безпилотните автомобили.

Най-общо казано, за да предвидят бъдещото състояние на една система, учените съставят компютърен модел, в който се задават първоначални условия и се провежда симулация на тази „динамична система“ във времето. Звучи парадоксално, но значително по-лесно е да се предскаже климатът след 15 години, отколкото времето след 15 дни поради дългосрочните тенденции, които намаляват отделните ефекти от краткосрочните.

„Бъдещето накратко отговаря и на въпроса защо предвиждаме бъдещето: „защото искаме да го моделираме” и за да следим тенденциите. Трябва да имаме предвид обаче, че скоростта на прогреса непрекъснато се увеличава. Така технологиите водят до индустриалната революция и технологичният напредък днес се е превърнал в синоним на модерно развитие. Поради засиления обмен на идеи между хората се предвижда достигане на технологична „сингулярност“ в бъдеще, след която ще настъпи качествен скок, свързан с технологично ускорение от много по-висок порядък от този, установен с настъпването на индустриалната революция например. Какви ли ще са преломните събития, които ще формират нова технологична среда?

„Най-големите промени ще бъдат тези, които не можем да предвидим – ключови изобретения, които напълно ще преобърнат познатия ни свят. Това е определението за сингулярността – точката, в която изкуственият интелект ще промени света ни до такава степен, че собственият ни човешки интелект ще стане несъстоятелен.” – обобщава Кийт Мансфийлд

 

„Умният“ град – постепенно „умните“ градове ще се превърнат в „умни“
 държави, а накрая в изцяло свързан и интегриран „умен“ свят.

 

Ето някои от тенденциите за идните 50 години от книгата „Бъдещето накратко“:

• Броят на многофамилните домакинства се увеличава и много възрастни днес живеят „разделени заедно“, съчетавайки интимност и независимост. С все по-широкото приемане на еднополовите бракове домакинствата ще стават още по-разнообразни. Ще се появяват все повече „дизайнерски” бебета, като се избират различни наследствени качества на повече от двама родители.
• В бъдеще ще има все повече фирми с инфраструктура, осигуряваща връзката между работници и потребители, а телеприсъствието ще увеличи дела на дистанционната работа. Очаква се технологиите да ни донесат повече свободно време. Бъдеще, доминирано от изкуствен интелект (ИИ), поражда редица страхове, включително от масова безработица. От ключово значение ще бъде начинът на разпределяне на благата, създадени чрез революцията на ИИ.
• Поява на нови модели криптовалути, подобни на биткойн. Някои мегакорпорации обмислят създаването на собствени криптовалути. А парите вероятно ще станат излишни във всичките си форми.
• Рано или късно ще се наложи преход към синтетично месо, което да задоволява хищническия апетит на нарастващото население, същевременно ограничавайки щетите върху планетата – а тя ще придобие съвсем различен вид, когато отпадне необходимостта да се отглеждат животни за храна. Ще бъдат открити и иновативни хранителни източници.
• ООН предвижда увеличаване на незаконната употреба на наркотици с 25% до 2050 г. Все по-тясното обвързване на сетивата ни с дигиталния свят, достигащо връх при интерфейсите мозък-компютър, нашите възприятия ще могат да се модулират софтуерно, с което ще настъпи времето на дигиталните наркотици.
• Спортът ще се промени с подсилването, превръщайки се в експериментално поле за нови технологии. По-строгите изисквания за безопасност ще доведат до изменения, като забрана на играта с глава във футбола. Електронните спортове – отборни състезания на видеоигри в зали със зрители – ще стават все по-масови. А когато хората заживеят в Космоса, спортният пейзаж ще се промени още повече.