Честваме 141 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора

141 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора

Днес отбелязваме 141 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора. По този повод ви срещаме в това видео с Иво Милев, заместник-директор на Националната художествена галерия и автор на „Владимир Димитров–Майстора. Биография“, за да ни разкаже за наскоро излязлата от печат книга за емблематичния художник. През 2022 година бяха представени две изложби: „Образът на Майстора“ В НХГ и „Майсторът и родното изкуство“ в галерия „Квадрат 500“, проведени под патронажа на президента Румен Радев.

Образът на Майстора свързваме най-вече с представата, която ни оставя за себе си със своите автопортрети: отличаващи черти в тях са брадата, носът и погледът. Това са белезите, които му придават харизматичност. Сред серията автопортрети, които рисува през целия си живот, най-известен е „Автопортрет пред брезова гора“, върху който работи повече от 160 часа. Той е сред малкото български художници, които са физиогномисти, отбелзява Иво Милев. За Владимир Димитров-Майстора външният образ е в пряка корелация с нещо дълбоко вътрешно, вътрешната същност на човека е особен предмет на интерес и обект на изследване и самопознание през целия му живот.

„Майстора е пристрастен художник. Той не прави нищо друго освен да рисува. Дори неговите нужди са сведени до минимум. Прави едно-единствено нещо и това е да рисува. Цял живот“, разказва Иво Милев. „Самопортретува се още от дете. Още дори не е студент в академията. И всъщност завършва творческия си път с автопортрети. Последните му рисунки, ескизи, опити, когато вече е възрастен, болен, са автопортрети отново. Върху изследването на неговото лице, на неговия образ, на неговата собствена душевност лежи цялото му творчество.“

Пред камерата на Книгомания попитахме Иво Милев:

С какво според вас Владимир Димитров-Майстора успява да достигне така силно до всички нас?
Какви са легендите около „брадата му“?
Смята се, че той не просто е рисувал, а е изследвал човешкото лице?
Как си обяснявате неговата мания към „автопортретизиране“?
Успявате ли в книгата да свалите маската на Майстора?
Защо Майстора е един от най-рисуваните образи от своите колеги?