Книги на Виктор Франкъл

Любопитни факти за живота на Виктор Франкъл

Виктор Емил Франкъл е роден на 26 март 1905 г. във Виена, Австрия. Семейството е с еврейски произход. Майката Елза Лион е родом от Прага, а бащата Габриел Франкъл – от Южна Моравия, изминава цялата йерархична стълбица от стенограф в дъжавно учреждение до директор на Министерството на социалните грижи. Двамата имат три деца, като Франкъл има по-голям брат и по-малка сестра.

Младият Франкъл още 4-годишен казва, че ще стане лекар. Проявява интерес към психологията и философията от ранни години и в гимназията ги избира като предмето за по-задълбочено изучаване.

Две години преди завършване на средното си образование изнася лекция на тема за смисъла на живота по Шопенхауер, която по-късно се превръща в обект на дипломна работа, както и на целия му професионален и изследователски труд.

Увлича се по идеите на Фройд и още като ученик започва кореспонденция с него – споделя своите идеи за психологията и му изпраща свои разработки. Фройд дори му предлага да публикува една от работите му в „Международно списание по индивидуална психология“.

Двамата се срещат за първи път съвсем случайно няколко години по-късно. Фройд споделя колко силно впечатление са му направили писмата от бъдещия учен. По това време Франкъл вече следва медицина във Виенския университет.

Продължава да следи учението на Фройд, но проявява интерес и впоследствие му оказва силно влияние философията на Алфред Адлер, който разглежда мотивацията у човек от друг ъгъл – комплекса за малоценност.

В студентските си години Виктор Франкъл започва да се интересува от причините за депресията и самоубийствата, дори създава във Виена и още шест града центрове за безплатна консултация на младежи, като целта е намаляване броя на самоубийствата сред младите хора.

Още след първата година от създаването в доклад от 1930 г. се казва, че във Виена учебната година приключва без нито едно самоубийство. Паралелно практикува и в Университетската психиатрична клиника.

Паралелно с ученето младият лекар започва да се занимава и с политика. Като ученик става член на движението „Млади социалистически работници“, а през 1924 г.  вече е председател.

През 1930 г. Виктор Франкъл получава докторска степен и се занимава с програма за предотвратяване на самоубийствата при жените във виенската болница „Ам Щайнхоф“. За периода 1933–1937 г. работи с над 12 000 пациентки, посегнали поне веднъж на живота си.

След 1937 г. прави опит за частна практика, но начинанието му приключва бързо заради еврейското потекло и анексирането на Австрия от нацистка Германия.

През 1939 г. Франкъл  получава виза за САЩ, но отказва да замине, тъй като е загрижен за възрастните си родители. От следващата година му поверяват ръководството на  неврологичното отделение на еврейската болница „Ротшилд“  – успява да спаси стотици хора от екзекуции, издавайки фалшиви диагнози. Наредбите на нацисткия режим предвиждат евтаназия за психично болните.

През 1941 г. Виктор Франкъл започва да пише първия си научен труд „Лекарят и душата“, в който разяснява своята система на психотерапия. Същата година се жени за първата си съпруга – медицинска сестра, която среща в болницата.

Уви, настъпва тежък период за семейството – нацистите ги принуждава съпругата му да направи аборт. Той и цялото му семейство са изпратени в концентрационен лагер, където баща му умира.

Виктор Франкъл успява да пришие ръкописа на „Лекарят и душата“ към хастара на палтото си, но е открит от нацистите и погубен. 

През 1944 г. членовете на семейството са разпръсната различни лагери, до края на войната Франкъл няма представа какво се случва с тях. Именно надеждата, че един ден ще довърши научния си труд, ще се събере със съпругата си и ще види близките си дават сили на лекаря в безиходната ситуация на ужас и премеждия.

Баща му обаче умира от глад в Терезиенщад, майка му и брат му са убити в Аушвиц, жена му също не оцелява в Берген-Белзен. Спасява се само сестра му Стела, която емигрира в Австралия още преди войната.

През април 1945-а американските войски освобождават лагера и Виктор Франкъл е назначен във военната болница за разселени лица. Когато се връща във Виена, научава за смъртта на близките си.

На прага на отчаянието той получава пълна подкрепа от приятелите си, които му осигуряват апартамент и пишеща машина, за да може да възстанови по спомени книгата. Същевременно работи като директор на Виенската неврологична поликлиника – остава на тази позиция през следващите 25 години.

Книгата „Човекът в търсене на смисъл“ (“Men’s Searching for Meanings”, 1946) е създадена за девет дни, в които авторът диктува съдържанието ѝ на свои асистенти. След отпечатването й тиражът се изчерпва веднага.

Продадени са над 9 млн. екземпляра, докато Франкъл е още жив. От тях 5 млн. са реализирани в САЩ. Тази основополагаща за екзистенциалната психология книга продължава да се продава и днес.

Виктор Франкъл се жени втори път през 1947 г. и му се ражда дъщеря.

В следващите три години ученият доразвива теорията си за логотерапията и издава осем книги, сред които са заглавията:

• „Теория и терапия на неврозите“
• „Лекарят и душата: от психология към логотерапия“ (“The Doctor and the Soul”, 1947)
• „За смисъл на живота“ (“The Will to Meaning”, 1969)
• „Човекът в търсене на висш смисъл“ (“Man’s Search for Ultimate Meaning”, 1997)
• „Психотерапия и екзистенциализъм“ (“Psychotherapy and Existentialism”, 1967)
• „Теория и терапия на писхичните разстройства“ (“On the Theory and Therapy of Menatl Disorders”).

Защитава докторска степен по философия. Междувременно преподава  във Виенския университет до 1990 г., където става и професор.

Виктор Франкъл е гост лектор в редица европейски и американски университети. През 1992 г. на негово име е основан институт, който да продължи работата му. Последната му книга „Да! На живота въпреки всичко. Автобиография“ е издадена няколко месеца преди смъртта му през 1997 г.

Франкъл е определян от своите колеги и последователи за гениален в развитието на философията за човешкото съзнание. Въпреки че притежава ерудиция и напредничаво  мислене, до края на живота си той е скромен и изключително набожен – всяка вечер преди лягане казва молитви.

Верен на кредото си, че свободата се състои в позицията, която заемаш спрямо условията, той като че ли непрекъснато предизвиква съдбата, за да почувства свободата чрез изборите в живота си и хобитата си.

Взема уроци по летене и получава сертификат за самостоятелно летене. На 50-годишна възраст се запалва по планинското катерене и това ще остане страст до края на живота му.