Книги на Орхан Памук

Любопитни факти за живота нa Орхан Памук

Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул, Турция. Дядото е успешен бизнесмен. Баща му е строителен инженер по образование, но се е занимавал с преводи и поезия.

Макар да има няколко неуспешни бизнес начинания, той става директор на турския клон на IBM. Семейството е заможно и с добър обществен статус, нерелигиозно и със светска, западна ориентация.

Памук не е от писателите, които отрано пишат стихове или разкази, нито мечтае да стане писател. От 7 до 22-годишна възраст се отдава на рисуването, следва архитектура Техническия университет в Истанбул и желае да стане художник – семейството му го подкрепя в това начинание и дори му наема ателие в космополитния град. Преди това завършва престижния американски Робърт колеж.

След три години обучение в университета Памук осъзнава, че това не е неговото призвание и изоставя образованието си, за да се отдаде на писателска дейност с ясното намерение да пише романи. Няколко години по-късно, за да отложи военната си служба, влиза в Истанбулския университет и през 1977 г. се дипломира със специалност Журналистика.

Макар родителите му да са разочаровани, че се отказва от „престижна“ професия, те го подкрепят и издържат финансово до 30-годишна възраст, за да може да се реализира като писател и да намери издателство.

Памук написва първия си роман „Джевдет бей и неговите синове“ (1982), когато е на 26, но го публикува четири години по-късно. Това е многопластова история за типично истанбулско семейство по време на изграждането на Република Турция и промените, които настъпват за него след това. Авторът отказва книгата да бъде преведена на английски.

Следва издаването на „Безмълвният дом“ (1983) – отново семейна история, но този път на фона на военния турски преврат през 1980 г. Излиза година по-късно и този път е преведен, но на френски.

По-интересен и зрял роман е „Бялата крепост“ (1985) – широко изследване на идентичността чрез историята на млад италиански учен през XVII век, заловен и превърнат в роб в Истанбул. Книгата официално е преведена на английски (“The White Castle”). Всички следващи негови романи са преведени както на английски, така и на десетки други езици.

Памук пише активно през 90-те години на ХХ век, създава най-силните си творби и налага името си сред турските среди като ярък защитник на светските убеждения и противник на фундаменталните религиозни движения. През 1998 г. той отказва да приеме от турското правителство званието „държавен артист“, защото иска да гледа „в лицето хората, за които го е грижа“.

През 1982 г. Памук се жени за Айлин Турегун, историк и учен, с която имат дъщеря. Двамата прекарват три години в САЩ в средата на 80-те години. Тя защитава докторат в Колумбийския университет, Ню Йорк, а той е гост лектор в същия университет и в университета на Айова. Бракът им обаче приключва през 2001 г.

В Ню Йорк писателят създава по-голямата част от романа си „Черна книга“ (“The Black Book”, 1985). Това е най-кратката и не толкова сложна негова творба. На фона на мистерията около изчезването на съпругата на млад адвокат и нейния полубрат авторът развива една от основните си теми в произведенията си – подмяната на идентичността.

Описанието на родния град с неговата разнообразна история и легенди разкрива огромната му любов към Истанбул и задълбочени познания за неговото минало.

Романът е публикуван в Турция през 1990 г., а преводът му на френски носи на автора наградата „Френска култура“. Памук категорично утвърждава името си на писател, който с лекота пише и за миналото, и за настоящето.

Година по-късно писателят създава сценарий за филм, базиран на част от „Черна книга“. Почти във всяка своя история Памук вмъква автобиографични детайли.

В библиографията си има две книги – „Други цветове“ (“Other Colors”, 1999) и „Истанбул“ (“Istanbul”, 2003), които не са художествена литература и са изцяло създадени от спомените, изживяванията и събитията от живота на автора на фона на големите културни и социални промени в историята на страната му.

Книгата, която донася световната слава на Орхан Памук, е романът „Името ми е Червен“ (“My Name Is Red”, 1998) – посветена на дъщеря му Рюя. В България е преведена чак през 2004 г. от Розия Самуилова и е част от каталога на издателство „Еднорог“.

Сюжетът е новаторски и много интригуващ – през XVI век истанбулски миниатюрист трябва да изработи книга, възложена от разпадащата се Османска империя, в почит към падишаха. Това ювелирно издание обаче носи нещо, заради което се случват поредица загадъчни убийства.

Макар романът да е преведен на 24 езика още през 90-те години и да печели Международната награда за литература на Дъблин през 2003 г., две години по-късно две турски организации завеждат наказателно дело срещу Памук за „обида на турската идентичност“ по повод арменския геноцид от 1915–1917 г. и противопоставянето му на местния закон да се говори само за броя загинали кюрди, но не и за броя загинали арменци.

Случаят има международен отзвук. Осем световноизвестни писатели застават в подкрепа на Памук и определят обвинението като нарушение на човешките права.

Организирана е кампания на омраза срещу Памук и се налага известно време да поживее в чужбина и с охрана, тъй като е заплашван с убийство. Впоследствие обвиненията са оттеглени и той изплаща частично обезщетение за накърняване честта на ищците.

Интересен факт е, че с наградния фонд от Нобеловата награда за литература – почти 1 млн. долара – създава Музей на невинността (така се казва и един от най-популярните му романи) в Истанбул. Това е най-добрият музей в Европа за 2014-а и един от най-посещаваните в последните 10 години. Изложбата се състои от 83 части, както е и едноименният роман.

В последния си роман епос „Чумни нощи“ (“Nights of Plague”, 2021) Памук остава верен на себе си, като преплита минало, настояще и фантазия.

Чрез героите, чумната епидемия на мистичния остров Мингер от началото на ХХ век, на което се развива сюжета, той продължава да търси отговори на въпроси за бъдещето на страната си и света. Основни теми са национално освободителните борби, страх и спасение, краха на Османската империя, конфликта между суеверието на Изтока и напредъка на Запада.

Заради пасажи в този роман срещу писателя отново е повдигнато дело за накърняване и оскърбление на паметта на Кемал Ататюрк.

„В Турция Орхан Памук е нещо средно между рок звезда, гуру, специалист диагностик и политически експерт. Турската общественост чете романите му сякаш за да измери собствения си пулс“, това споделя писателката Маргарет Атууд в свой отзив за влиянието на Памук.

Нобеловият лауреат продължава да живее в квартала и сградата, където е отраснал, с втората си съпруга Аслъ Якаваш и да се занимава с любимата си дейност от последните 40 години – да пише романи.

Спи не повече от четири часа, през останалото време чете и пише. Винаги носи със себе си тетрадки и ги изпълва с мисли и идеи. Често използва образа на по-големия си брат и го вмъква като измислен герой в историите си.

Споделя в интервюта, че продължава да рисува и изпитва голямо удоволствие от това, но се чувства ангажиран по-дълбоко със света, когато пише.