Книги на Джон Стайнбек

Любопитни факти за живота на Джон Стайнбек

Джон Ърнст Стайнбек-младши е роден на 27 февруари 1902 г. в Салинас, Калифорния. За да се грижи за семейството, бащата има на няколко работни места – управлява магазин за зърно и фуражи, работи в завод за брашно, ковчежник е на окръг Монтерей. Майката е бивша учителка и насърчава децата си към четенето на книги.

Стайнбек израства с три сестри и ако се съди по книгите, в които описва живота в долината Салинас в Калифорния, има спокойно и щастливо детство. Отличава се като умно и четящо дете, пише стихове и разкази от 14-годишен и още тогава решава, че ще стане писател.

Доста е срамежлив и до края на живота си остава затворен и избягва публичността. Докато е ученик, през ваканциите работи в различни ферми и отблизо се запознава с трудния живот на работниците мигранти. Наблюденията му го вдъхновяват за някои от най-популярните му творби по-късно.

През 1919 г. Стайнбек постъпва в Станфордския университет, учи шест години там, но така и не се дипломира. Решава да се реализира като писател и през 1925 г. заминава за  Ню Йорк. Опитите му са неуспешни и след няколко години се завръща в Калифорния.

Публикува първата си книга „Златна чаша“ (“Cup of Gold” (1929), последвана от „Небесните пасища“ (“The Pastures of Heaven”, 1932) и „Към един незнаен бог“ (“To a God Unknown”, 1933).

Пробивът за Стайнбек идва с „Тортила Флет“ (“Tortilla Flat”, 1935) – хумористични истории за живота на мексикански американци в региона на Монтерей. Книгата получава златен медал на Калифорнийския клуб за най-добър роман на калифорнийски автор.

Следват:

• „За мишките и хората“ (1937) – историята на гиганта Лени,
• „Червеното пони“ (The Red Pony”, 1937)
• „Дългата долина“ (“The Long Valley, 1938) – поредица от 12 чудесни разказа.

През 1939 г. излиза обемистият роман „Гроздовете на гнева“ (“The Grapes of Wrath”), считана за най-добрата и най-значимата му творба.

По време на Втората световна война Стайнбек служи като военен кореспондент на „Ню Йорк Хералд Трибюн“, но в репортажите си предпочита да пише за човешките истории на войниците, вместо да се впуска в описания на битки и военни действия.

След войната публикува няколко романа, в които се забелязват елементи на социална критика, но тонът е по-умерен от предходните книги. От този период е и романът „Улица „Консервна“ (“Cannery Row”, 1945), една от най-популярните книги на писателя, в която отново се връща на темата за живота на бедните жители в покрайнините на Монтерей.

Сред по-късните творби на писателя, които утвърждават репутацията му на майстор разказвач, са:

• „На изток от рая“ (“East of Eden”, 1952)
• „Благодатния четвъртък“ (“Sweet Thursday”, 1954)
• „Зимата на нашето недоволство“ (“The Winter of Our Discontent”, 1961)
• „Пътешествие с Чарли в търсене на Америка“ (“Travels with Charley: In Search of America”, 1962).

Стилът и темите в произведенията на Джон Стайнбек са повлияни от хората, които среща (биолога Ед Рикетс и съвместните им проучвания на биологични образци) и местата, където е живял или посетил (бившия СССР, Тел Авив и др.), с лекота включва и събитията, които бележат живота на обществото по това време – Голямата депресия, Сухия режим, Втората световна война и войната във Виетнам.

Заради личните си наблюдения и преживявания романите на Стайнбек са реалистични, изпъстрени със символи и библейски и митологични мотиви, героите имат за прототипи действителни личности, в сюжетите вплита от умерена до остра социална критика, понякога и ирония.

Подобно на Хемингуей – Стайнбек пише произведенията си с молив и използва близо 60 на ден. Предпочитанията му са дългите, черни и кръгли, защото жълтите го разсейват.

Любопитен факт за творчеството на писателя е, че част от ръкописа на новелата „За мишките и хората“ е унищожена от кучето му и на Джон Стайнбек му отнема повече от два месеца, за да я пренапише. По този повод се шегува, че домашният му любимец е първият критик на книгата.

Писателят е женен три пъти, има двама синове от втората си съпруга. През 1950 се жени за Илейн Скот и живеят заедно в Ню Йорк до смъртта му на 20 декември 1968 г.

В последните шест години от живота си заради критиките срещу последния му роман „Зимата на нашето недоволство“ и негативни коментари покрай обявяването, че печели Нобелова награда за литература през 1962 г., Стайнбек не публикува повече свои произведения.