Книги на Айзък Азимов

Любопитни факти за живота на Айзък Азимов

Роден е на 2 януари 1920 г. в село Петровичи, Смоленска област в Русия, и е биохимик от руско еврейски произход. Рожденото му име е Исак Юда Озимов. Родителите му са мелничари („озимов“ на руски е вид пшеница), имат три деца и Исак е най-големият син.

Когато той е на три години, семейството емигрира в САЩ и се установява в Бруклин, Ню Йорк. Променя фамилията си от Озимов на Азимов. За да го запишат година по-рано на училище, родителите променят рождената дата на момчето на 7 септември 1919 г. Когато години по-късно Азимов разбира това, я коригира във всички свои документи.

Като дете е изключително любознателен и развива страст към четенето още преди да навърши пет години. В семейството се говори идиш и английски, така че не научава и не говори руски.

В магазинчето, което отварят родителите му, се продават списания на фантастична и научно фантастична тематика и той следи тази периодика с интерес. На 11 години написва няколко глави от фантастична история за приключенията на момчета в малко градче. Айзък Азимов продава първия си разказ „Изоставени край Веста“ (“Marooned off Vesta”) на Amazing Stories.

От 1930 до 1932 г. преминава бърз курс на обучение за напреднали деца. Докато учи в гимназията и после в университета, бъдещият писател постоянно публикува свои творби в различни списания.

Разказът „Падането на нощта“ (“Nightfall”, 1941), в който се разказва за планета, на която има нощ само веднъж на всеки две години, кара читателите да запомнят името му. Този негов текст е оценен за един от най-добрите разкази в жанра въобще и се превръща в класика.

През 1940 г. Азимов започва и своите истории за роботите, които по-късно ще събере в сборника „Аз, роботът“ (“I, Robot”, 1950) – уникално за времето си произведение, което разработва правилата на работа на тези интелигентни машини.

На писателя дължим и днешното така популярно наименование „роботика“ – наука за роботите. Той въвежда за света и понятията „позитронен“ (първоначалното заглавие на популярната творба „Двестагодишният човек“ е „Позитронният човек“) и „психоистория“.

Междувременно през 1939 г. Азимов завършва Колумбийския университет със специалност химия. По време на Втората световна война работи като химик във военноморска въздушна експериментална станция във Филаделфия. След войната отново постъпва в Колумбийския университет за следдипломна квалификация и през 1948 г. защитава докторска степен.

Няколко години по-късно започва работа като преподавател в Бостънския университет, където става доцент по биохимия. През 50-те години прекъсва преподавателската си практика, за да се отдаде изцяло на писателската си кариера. През 1979 г. отново се завръща, но вече като професор и е смятан от студентите за един от най-интересните и ерудирани преподаватели.

Изключително популярен и даровит автор с енциклопедични познания, с книгите си Азимов поставя началото на нова тенденция в научната фантастика.

Най-известните му произведения са събрани в поредиците:

• „Фондация“ (“Original Foundation trilogy”)
• „Робот“ (“The Robot series”)
• „Галактическата империя“ (“Galactic Empire novels”)

Интересите му са разностранни и макар че е известен с научнофантастичните си произведения, Азимов публикува и немалко есета, литературна критика и нехудожествени книги за физика, астрономия, химия, математика, за Библията, Шекспир, древната история, за лимерика (кратка лирическа миниатюра), та дори и ръководство как се прави презентация.

Като писател, професор и дългогодишен преподавател в Бостънския университет Айзък Азимов написва или редактира над 500 тома, надписва и разпраща 90 000 писма и картички до свои почитатели по целия свят.

Азимов има два брака. Първият сключва през 1942 г. и от него има син и дъщеря. В края на 50-те години на ХХ в. се запознава с Джанет Джепсън, която е психоаналитик и писател на детска научна фантастика.

Двамата започват дълга кореспонденция и след време Азимов решава, че тя е правилният човек за него: развежда се със съпругата си и двамата се женят през 1973 г. От втория брак писателят няма деца.

Азимов умира през 1992 г. след заразяване със замърсена кръв при операция за троен байпас. Впоследствие се установява заразяване със СПИН, но семейството съобщава за това десет години след смъртта му –  лекарите не са искали случаят да се разпространява публично.

Любопитен факт е, че макар да пише за галактически полети, Айсък Азимов всъщност има страх от летене. През живота си лети само два пъти и то заради военната си служба по време на войната.

Няма никакво отношение към спорта, не умее да плува, нито да кара велосипед, но все пак (макар и по-късно) се научава да кара кола. Забавен и завладяващ оратор, той има изключително точно чувство за време: не носи часовник, но приключва лекциите и беседите си в уречения час и никога не закъснява за срещи.

Изключително плодотворен писател – той спазва стриктен режим на писане. Казва, че както баща му е трябвало да отваря магазинчето в шест сутринта и да работи цял ден, независимо дали му се иска или не, по същия начин и писателят трябва да се труди – със или без вдъхновение.

Стилът му на писане е точен и ясен, с кратки изречения, без излишни метафори и сложни описания, които според него затрудняват читателя. Често е критикуван за стила си, но наградите и многобройните му почитатели са признанието му, че е доайен на научната фантастика.