Счупеното огледало

Авторът разглежда живота в обитавани от духове домове, необходимостта от провал и същността и границите на терапията. Най-вече Холис се обръща към ресурсите, които всички имаме в себе си или можем да получим за себе си, за да водим по-пълноценен живот и да постигнем по-големи възможности в нашите разгръщащи се пътувания.

“Тези есета са посветени на проследяването на движението на света на духовете през формите на материалния свят. Това е проектът, на който се е посветила дълбинната психология – проект, който носи на всеки от нас обновена енергия, движение, откриване и разширени хоризонти. Надявам се, че тези есета допринасят по някакъв начин за вашите размишления къде да откриете тези енергии в живота си.
. . .

Истината… рядко може да се възприеме обективно, а винаги се преживява субективно… заради: 1) вътрешните ни възражения да опознаем себе си и своя свят: страх, скептицизъм и апатия; 2) завладяването ни от необходимите адаптации, които правим спрямо средата около себе си; и 3) обсебването ни от нашите „истории“, с които се опитваме да осмислим живота си.“ –Джеймс Холис