Да се взреш в слънцето

Щом се конфронтираме с факта на своята преходност, ние започваме да пренареждаме приоритетите си.

Съдбата ни като човешки същества е нашата тленност, но понякога страхът от смъртта ни завладява до такава степен, че ни прави неспособни да живеем пълноценно. Макар и неосъзнат, този страх често е в основата на редица психични разстройства: необяснима тревожност, депресия, фобии, страх от остаряване… Прозрението за нашата смъртност често излиза наяве вследствие на пробуждащо преживяване – съновидение, болезнена загуба (смъртта на обичан човек, развод, загуба на работата или дома), болест, травма или напредването на възрастта.

Може ли да бъде преодолян ужасът от смъртта?
Смъртта ни погубва, но съзнанието за нашата тленност може да спаси живота ни, твърди Ялом.
Да го спаси от какво? От пропиляване. Да общуваме по-задушевно с любимите хора, да се наслаждаваме по-интензивно на красотата на живота и да поемаме с повече готовност рисковете, необходими за личностното ни израстване.