На 28 май на тържествена церемония в сградата на Съюза на българските писатели в София бяха връчени Годишните награди. В дните около 24 май всяка година се награждават дейци на словото, издали книги през предходната година. Изданието на писателя Николай Табаков – „Нула време“ – спечели наградата „Роман на годината“ за 2019-а! Честита награда! 

„Нула време” е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една книга-утеха за крехкия човек с неизброимите му стремежи, с честата липса на вяра в себе си, с непрекъснатото усещане за безпътица. Книга за възможността животът да бъде друг, по-добър. Роман, който пренарежда и доизмисля митове, приказки, суеверия, вярвания и очаквания с една основна мисия: да промени Човека, да го преобърне откъм доброто; откъм безкрайната любовна среща. Всъщност Николай Табаков ни представя своеобразна възхвала на любовта, чрез която светът се пренаписва, за да се превърне в място на светостта и светлината“, пише своя отзив за книгата Лора Динкова. 

Николай Табаков е роден в с. Мандрица, Ивайловградско, през 1956 г. Живее географски разпиляно или географски любознателно – Димитровград, Видин, София, с. Яврово. Междувременно завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. И пак междувременно се оказва основател и управител на издателска къща „Анубис“. Николай Табаков е автор на над 10 книги, някои от които са издадени и в Русия, Сърбия и Германия. През 2009 г. печели Наградата „Роман на годината“ на Съюза на българските писатели с „Няма да е все така“. Други по-известни негови романи са „Изгубеното поколение“ (1994), „Пинокио“ (2001), „Романът Ес“ (2007), „Да“ (2011), „Ветровете ни мраморни“ (2017).

***

Романът на Николай Табаков „Нула време“ не се чете за нула време. Просто времето на прочита е притегателно неусетно. Пред изкушеното читателско око се взривява феерия от образи, галерия от „чешити“, калейдоскоп от цветни обикновени, редови личности, та до самия край на романа, който ни обдарява с усещането, че и в най-незабележимия човек има собствен космос, съизмерим с истинския в тайнствата на човешката неповторимост. Малкият град оживява в „Нула време“, където мисълта за смисъла на живота и битовите дребнотемия съжителстват в необявено примирие, откровеният смях не страни от трагичното, а тъгата и болката търсят в смеха бягството от своята неизбежност.

Прочетете тази книга. Колоритният език, говорим и мисловен, тръпката на истинното и автентичното няма да ви напуснат до последния й ред.

Пожелаваме вдъхновение и нови творчески успехи на Николай Табаков!