Познанията за заобикалящия ни свят и кои са новите открития от по-ново време вдъхнови създаването на стилен том в малък формат от близо 700 страници – „Светът. Кратка енциклопедия“ е уникално по рода си издание без аналог на книжния пазар. Проектът е част от каталога на издателство Книгомания в раздел енциклопедии, изготвен е от авторския колектив на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ към БАН и немалко консултанти водещи учени и специалисти от СУ „Св. Климент Охридски“, Техническия университет – София, Военната академия „Г. С. Раковски“. Предпечатът е дело на дизайнера Тодор Манолов.

„Светът. Кратка енциклопедия“ ще бъде официално представена на 25 март (вторник) 2025 г. от 16:30 ч. в БАН, в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН (ул. 15 ноември № 1). За тригодишната многостранн и обемна редакционно-съставителска работа по книгата ще разкажат главният редактор акад. Илза Пъжева, професор доктор на биологическите науки и Вера, Вера Маринкова – заместник-директор в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ при БАН) и арх. Таня Кадийска – контролен редактор на „Светът. Кратка енциклопедия“.

Компактното цветно издание представя в удобен и приятен за четене вид универсални знания за човека и заобикалящия го свят. Статиите са разпределени на тематичен принип, като всяка тема е представена концептуално. Научнопопулярната информация е представена в седем основни раздела: Вселената, Земята, Растителен и животински свят, Човекът, Обществото, Държавите и България. Всеки от тях включва и богат илюстративен материал – близо 1900 снимки, рисунки, таблици, карти и графики.

Общо включените статии в „Светът. Кратка енциклопедия“ са над 900, като предоставят актуална и научно проверена информация. Те покриват най-общо темите наука, техника, история, литература, изкуство, спорт. Специално е поставен акцент върху държавите с най-новите статистически данни за площ, население, официален език, парична единица, ключови събития.

Близо 130 страници са отделени на България, като се разглеждат природа, история, наука, изкуство, териториално разделение.

Ето селекция от най-интересните факти в „Светът. Кратка енциклопедия“ по раздели:

Вселената:

• За екзопланетите (планети извън Слънчевата система) е отбелязан фактът, че първата екзопланета е открита през 1995-а, а днес има хиляди потвърдени и кандидати за екзопланети.

Земята:

• Антарктида е най-високият континент на Земята – средна надморска височина на ледниковата покривка 2040 м. Тук се намира най-ниската точка на сушата – 3500 м под морското равнище, измерена в пълен с лед каньон.
• Австралия е най-малкият континент с площ едва 5,3% от сушата.
• Тихият океан е най-големият воден басейн и заема 50% от водната повърхност на Земята. Той включва и най-големият брой съставни морета – 33.
• Планините заемат 24% от световната повърхност – покриват 54% от Азия, 36% от Северна Америка, 25% от Европа, 22% от Южна Америка, 17% от Австралия и 3% от Африка.

Растителен и животински свят:

• Паяжината е изградена от белтъчен секрет, отделян от паяжинните жлези на паяка
• В света са известни около 45 000 вида гръбначни животни, а в България – около 700.
• В света са известни над 1 300 000 вида безгръбначни животни, от които над 1 000 000 са насекомите.
• За пръв път микроорганизми са наблюдавани през XVII в. от нидерландския учен Антони ван Льовенхук с помощта на конструиран от него микроскоп.

Човекът:

• Основните вкусови усещания са 4 – за сладко, солено, кисело и горчиво, като през 1985 г. към тях се прибавя и пето – умами, за което има отделен вкусов рецептор; свързано е със свободните глутамати, които най-често се съдържат във ферментирали меса и зеленчуци, в домати, гъби, сирена и някои хранителни добавки.
• През 1951 г. българската лекарка Сребра Родопска създава втората в света БЦЖ ваксина, която става задължителна в България; използва се в 180 държави
• Съвременната тенденция в разработването на лекарства е компютърно-подпомогнатият лекарствен дизайн, който използва и методи от математиката, информатиката и изкуствения интелект.

История:

• През I половина на ІII хилядолетие пр.Хр. в долината на река Инд (в земите на днешен Пакистан и Северозападна Индия) процъфтява най-древната индийска цивилизация – Харапската с обширна мрежа от селища (досега са проучени над 100).
• Обединените през 1206 г. монголски номадски племена от Темуджин, наречен Чингис хан, завладяват до 1227 г. Северен Китай, Централна Азия и Източна Персия. За около 100 години монголците завземат нови територии и създават най-голямата сухоземна империя в световната история, която се разпада на няколко ханства в началото на XIV в.
• През 1538 г. фламандският географ и картограф Меркатор (Герхард Кремер) отбелязва Америка върху световната карта
• През 1913 г. в Южна Африка е приет първият закон за апартейд – крайна форма на расова сегрегация, която от 40-те години се налага в политиката и правната система.
• През 1921 г. върховният комисар за бежанците на Обществото на народите, норвежкият полярен изследовател Фритьоф Нансен въвежда т.нар. Нансенов паспорт – първият законов инструмент, използван за международна закрила на бежанците.
• Учредената през 1952 г. Европейска общност за въглища и стомана между Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция е първата стъпка към създаването на Европейския съюз.
• Новите седем чудеса на света, избрани през 2007 чрез онлайн гласуване, в което участват близо 100 милиона души, са Великата китайска стена, каменният град Петра в Йордания, Колизеумът в Рим, древният град Чичен Ица на полуостров Юкатан в Мексико, градът крепост на инките Мачу Пикчу в Перу, мавзолеят Тадж Махал в Индия и статуята на Христос в Рио де Жанейро, Бразилия.
•  

Изкуство:

• В югоизточната част на Мексико се развива (1600–400 пр.Хр.) културата на олмеките – най-ранната открита в Америка. Известна е с гигантски скулптурни човешки глави, олтари и каменни стели с релефи, малка скулптурна пластика от нефрит и глина.
• При династията Тан (618–907) в Китай се обособяват жанровете портрет, пейзаж и анималистична живопис, процъфтяват приложните изкуства (китайски порцелан).
• През VII в. пр.Хр. в Древна Гърция възникват дитирамбите – песни и танци със съпровод на авлос в чест на Дионисий.
• През VI в. пр.Хр. Питагор обосновава математически музикалните интервали, поставя началото на теория на хармонията. Определят се основните музикални ладове, съществува и буквена нотация.
• През 1026 г. италианският монах Гуидо д’Арецо създава система за записване на музика – познатото ни днес петолиние, за да именува нотите използва първите срички на химн за Йоан Кръстител.
• Класическата форма на японския театър – жанрът Кабуки следва традициите на жанра Но от XIV в. Съчетава драма, музика, танц и се изпълнява само от мъже.
• Първите филми възпроизвеждат изображение от 18 кадъра в секунда. От 1920 към подвижните изображения се добавя и запис на звук, скоростта на възпроизвеждането е стандартизирана на 24 кадъра в секунда. При 3D кинопрожекцията е от 48 кадъра в секунда (по 24 кадъра за всяко око), видими със специални очила.