Книга за ЦРУ разобличава редица конспиративни теории за разузнаването, националната сигурност и ключови световни личности

„Непоколебимо. Моята битка с враговете на Америка, у дома и в чужбина“ (изд. Книгомания) е честна и увлекателна изповед за постиженията и пропуските в работата на най-голямата разузнавателна организация в света, за премереното патриотично чувство към САЩ и за отговорността да поемаш последствията от постъпките си.

Джон О. Бренан е роден 1955 г. и израства в работнически квартал на Ню Джързи и е първо поколение ирландски американец. Като дете мечтае да срещне някоя известна личност и да влезе в престижен баскетболен отбор; дълбоката му религиозност пък поражда у него убеждението, че ще стане свещеник, като крайната цел е да бъде първият американски папа. Работи като разносвач на вестници, търговец на хранителни стоки, бояджия. Скептицизмът и стремежът винаги да търси емпиричното доказателство, преди да приеме нещо за непоклатима истина, го отклоняват от вярата и поема по пътя да стане част от разузнавателната общност. Преди да приеме поста на директор на ЦРУ, който заема от март 2013 до януари 2017 г. (подава оставка в деня на встъпването на Доналд Тръмп като президент), Джон Бренан работи в Управлението на различни длъжности 25 години като анализатор и специалист по близкоизточни въпроси и контратероризъм. Той е един от агентите, докладващи информация на Бил Клинтън и Ал Гор. По време на кариерата си се среща лично и споделя изводите си по редица важни международни политически въпроси с Хенри Кисинджър, Збигнев Бжежински, Джордж Бол, Джоузеф Сиско, Сол Линоуиц и Фил Хабиб.

  • Най-важният урок, който Бренан не забравя през всичките години на вярна държавна служба, е, че „допусканията и непровереното приемане на предполагаеми „факти“ може да доведе до катастрофални последици за националната сигурност“.
  • Най-успешните лидери и мениджъри според бившия директор на ЦРУ са „онези, които имат правилното усещане кое се намира в областта на техните правомощия и могат да свършат сами и кое трябва да придвижат нагоре по йерархията“.

В студентските си години Бренан учи арабски език, известно време прекарва в Американския университет в Кайро, Египет, и задълбочава интересите си по политология и философия на Близкия изток. Завършва бакалавърска степен в университета „Фордам“ през 1977 г., а магистърска – в Тексаския университет в Остин през 1980 г.

Един от най-интересните моменти в мемоарите на Бренан е разказът му за събитията от 11 септември 2001 г., когато самолети камикадзе удрят двете кули на Световния търговски център. Тогава той присъства на среща в конферентната зала на Белия дом заедно с Джордж Тенет, по това време изпълнителен директор на ЦРУ, и как се стига до заключението, че отговорна за това бедствие е „Ал-Кайда“. Агенцията води наблюдения, разузнавания, шпионаж и анализи 10 години, за да се стигне до убийството на Осама бин Ладен. „Абсолютно сигурен съм, че „Ал-Кайда“ щеше да извърши още унищожителни нападения срещу Съединените щати след 11 септември, включително на територията на страната, ако не беше изключителното усърдие на служителите на ЦРУ по света“, коментира Бренан в книгата.

Тези успехи на ЦРУ са в разрив с репутацията и общественото възприемане на програмата и методите на агенцията за предаване, задържане и провеждане на разпити на заподозрени терористи. Анализирайки този проблем и вероятността при провеждане на спецакции да загинат невинни хора, Бренан не търси оправдание пред  читателя, а признава, че не е имал правомощията да вземе решение и непоколебимо определя този етап от кариерата си като „най-впечатляващия мой неуспех“.

След 11 септември Джордж Буш и служителите по сигурността решават, че е необходимо въвеждането на промяна в споделянето на разузнавателна информация, за да бъде предотвратена нова атака. Така се стига до основаването на Интеграционен център за терористична заплаха, където ще се обединява и анализира цялата информация, засягаща националната сигурност на страната. Джон Бренан оглавява новосъздадения впоследствие Национален контратерористичен център.

Когато Барак Обама встъпва в длъжност като президент на САЩ през 2009 г., Бренан поема ролята на помощник по националната сигурност и борбата с тероризма. Често е посрещан в Овалния кабинет сред множеството от лични секретари, президент и вицепрезидент, съветници, юрисконсулт, шеф на кабинета и други лица с думите „Бренан е тук!“, като самото споменаване на името му предизвиква сериозното изражение на Обама. На лицето му се изписва примирение в очакване на неприятни, но неизбежни новини. „Опитвах се да не го приемам лично, тъй като според мен той знаеше, че нося или лоши новини, или „пакет от мерки за борба с тероризма“, които щяха да изискват неговото решение, с последици на живот и смърт, независимо дали чрез действие, което щеше да разреши, или чрез отказ от такова действие“, споделя Бренан в „Непоколебимо“.

 

„Джон Бренан е един от най-усърдните и най-патриотичните държавни служители, които съм срещал, и с това е много полезен на страната ни. Докато бях президент, той беше сред най-близките ми съветници и голям приятел. От мемоарите му ще разберете защо. Надявам се да ги прочетете.“ –  Барак Обама

 

 

Осуетените заговори и опити за покушение са безброй в спомените на автора, но особено живо, завладяващо и впечатляващо описва в отделна глава откриването на местонахождението на Осама бин Ладен в Аботабад в Пакистан и обширното планиране за нападението му през май 2011 г., при което е убит. Докато четете, със сигурност ще изпитате усещането, че сте на мястото на събитието и колко важно е безпрекословното сътрудничество, необходимо за изпълнението на сложна и отговорна мисия като тази.

Бренан разказва и за покушението срещу американския дипломатически комплекс в Бенгази, Либия, през септември 2012 г. (година след кончината на Кадафи), което довежда до смъртта на американския посланик и още трима души. По отношение на причините за атентата Бренан не дава категоричен отговор, но приема, че това е спонтанна бурна реакция  срещу филма „Невинността на мюсюлманите“, който представя пророка Мохамед в неблагоприятна светлина.

След преизбирането на Барак Обама за президент през 2012 г. Бренан вече е избран за директор на ЦРУ (при първия мандат на Обама е принуден да се откаже от тази длъжност). Още докато полага клетвата си, получава удари под кръста – обвинен е, че е приел исляма (защото не се заклева над Библията) и не зачита правата според Петата поправка от съвременната Конституция на САЩ – и опознава неблагоприятната обстановка на Вашингтон, когато става въпрос за политика и партийни пристрастия.

Важно е да се отбележи, че докато е директор на ЦРУ, Джон Бренан се стреми да въведе повече жени и хора от малцинства в Управлението като служители, с което преразглежда и променя вътрешната политика на най-голямата разузнавателна организация.

Мемоарите завършват с пространен анализ за руската намеса в президентските избори през 2016 г., подкрепена от Доналд Тръмп, и защо Обама не предприема действия. Кариерата на Бренан приключва в първия ден от президентството на Тръмп, когато сам подава оставката си. Нетърпимостта си към него самия, политиката и действията му като управляващ и незаинтересоваността му към докладите за национална сигурност е открито, дръзко и остро заявена в Туитър през 2018 г., като този коментар става емблематичен: „Когато пълната степен на вашата продажност, морална низост и политическа корумпираност стане известна, вие ще заемете достойното си място като опозорен демагог на сметището на историята. Може да направите изкупителна жертва от Анди Маккейб [заместник-директор на ФБР], но няма да унищожите Америка... Америка ще триумфира над вас“.

„Непоколебимо“ е увлекателна биографична книга, демонстрираща пълноценно битие и портрет на човек, стремящ се към почтеност – за себе си, за ЦРУ и за страната си. Акцент са годините периода 2009 – 2016 г., като самият Бренан е част от случването на важни исторически събития, споделя „от кухнята“ за вътрешните действия на изпълнителния клон на САЩ и личните си разузнавателни усилия в областта на националната сигурност.

По страниците присъстват и много лични моменти от живота на автора – загубата на баща му, проблеми в семейството, избиране на работата като приоритет, конфликти със сенатори, както и ценни анализи и размишления за Саудитска Арабия, Арабската пролет, войните в Афганистан и Ирак, смъртоносни операции с дронове (ДУЛА), убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги, атентати в училища, за пандемията от Ковид-19 и много други.

В края книгата е снабдена със справочен апарат от речник с акроними, термини и ключови понятия от разузнавателната общност, както и със списък с важни световни влиятелни фигури и показалец. Поместена е и цветна кола със снимки от живота на Джон Бренан. Тази биография е подходяща за всички, интересуващи се от международната политическа обстановка в Близкия изток, разузнавателни акции и конспиративни теории за разузнаването и тероризма, конкретно от структурата и работата в ЦРУ.

В заключение ето и няколко думи от редактора на българското издание на „НепоколебимоГеорги Милков:

„Както може да се очаква от всеки, оглавявал най-голямата разузнавателна централа в света, разказът за хора и събития е увличащ. (…) Книгата е интересна и се радвам, че бе преведена на български и издадена у нас. Ще добавя само, че когато четеш разказ от първо лице по теми, за които постоянно се говорят фантасмагории, си даваш сметка, че нещата често пъти са по-прозаични, отколкото изглеждат.

 

ЦРУ наистина откри Бин Ладен в Пакистан, но не ваксинационните програми на Бил Гейтс срещу полиомиелит помогнаха за това, нито събирането на биологичен и ДНК материал сред пакистанците, нито чипирането... Добрите стари методи на наблюдение, проследяване, подслушване и анализ на информацията свършиха тази работа.

 

Ако човек иска да избяга от Биг Брадъра, в който си мисли, че живее, бунтът срещу ваксините няма как да му помогне. Ще трябва най-напред да изхвърли мобилния си телефон. Да спре завинаги да използва интернет. Да се изолира някъде в планината, където да си гледа кози и картофи, да не се среща с други хора, които имат телефон. И никога да не поглежда към небето. Защото там са сателитите и Голямото око, което непрекъснато следи планетата.“