Джон О. Бренан, автор на книгата „Непоколебимо“, разказва специално за БНТ за професията на разузнавача и ЦРУ

Как човек извървява пътя от таен агент на терен с изкуствени мустаци и бакенбарди - до съветник на президента и директор на ЦРУ? Джон О. Бренан разказва за работата си в секретните служби на САЩ в автобиографията със заглавие „Непоколебимо. Моята битка с враговете на Америка, у дома и в чужбина".

В специално интервю за предаването „Светът и ние" на БНТ, проведено от Евгения Атанасова, Бренан споделя някои морални дилеми и ключови политически решения, от които е бил част. За сложните решения в голямата политика и личните дилеми, които носи властта, разказва и в мемоарите си – Джон О. Бренън, бивш директор на ЦРУ и съветник на президента Барак Обама. 

Г-н Бренън, в самото начало на Вашата книга, която държа в ръцете си, наричате американската общност на разузнаването и националната сигурност „пустиня от огледала". Но, когато я прочетох, разбрах, че Вие много обичате този свят и работа си. Има ли тук противоречие?

- Мисля си, че американските професионалисти в областта на разузнаването са неправилно разбирани и представяни от много хора - както от американци, така и от чужденци. Така че това, което се опитах да направя с книгата си, беше да дам някакви достоверни данни, така че да има по-добро разбиране за работата на ЦРУ и на специалистите от разузнаването. И аз наистина обичах работата си. Работил съм с някои изключително отдадени и талантливи хора. Така че съм горд, че съм част от специалистите от разузнаването, по-специално, в ЦРУ.

- Продължавам да се чудя как един човек, който пише, че има интереси в областта на философията и религията, после е сложил диамантена обица на ухото си и е карал "Ямаха", успява да се издигне до позицията на директор на ЦРУ.

- Смятам, че винаги съм притежавал интелектуално любопитство към света. Имах възможност да пътувам в чужбина в сравнително ранна възраст. Така прекарах едно лято в Индонезия и пожелах да уча в Египет. Но получих и немалък житейски опит в това да израсна в Ню Джърси като тийнейджър, който кара мотор, има дълга коса, носи обеца. Така че мисля, че от ЦРУ почувстваха, че не само имам интелектуална страст към пътешествията, а същевременно имах определени практически познания, които биха послужили добре в ЦРУ.

- Вие получихте безпрецедентна забрана за достъп до Вашите лични досиета в ЦРУ и това безспорно е затруднило написването на биографията Ви. Защо бяхте така решен да напишете книгата? Каква беше най-голямата Ви мотивация?

- Исках да представя моята версията на събитията, на които бях свидетел в хода на своята над тридесетгодишна кариера. Има сериозно изопачаване на факти, както и на работата на специалистите в областта на разузнаването в САЩ и като цяло. Така че смятах, че дължа на САЩ, както и на международната общност, да представя моите спомени, моите преживявания в един много важен период от световната история. И исках да напиша тази книга, за да я споделя с другите.

 

 

– Разбирам. Вие споделяте в книгата една история от Кайро, където като млад ученик се колебаете дали да разкриете, че сте американец. Разбрахте ли по време на кариерата си защо толкова много хора така мразят или обичат САЩ?

- САЩ в никакъв случай не са перфектна държава, нито пък правителствата на САЩ са перфектни. Във времето сме правили грешки. Така че мога да разбера защо хора по цял свят имат сериозни несъгласия със Съединените щати. Мисля обаче, че има и голяма доза неразбиране по отношение на Америка и американците и със сигурност при пътуванията ми в чужбина съм го преживявал лично. Все пак, по мое мнение, много повече хора по цял свят, уважават и се възхищават на САЩ, отколкото онези, които имат обратното отношение.

- Наричате ЦРУ най-великата разузнавателна служба на света. В същото време обаче споделяте, че сте били изправени пред морална дилема във връзка с програмата за разпити за предотвратяване на тероризъм след 11 септември. Тези действия на ЦРУ бяха ли оправдани от сегашната ни перспектива?

- Аз бях в ЦРУ, когато програмата за разпит на задържани лица беше в действие. Не участвах в провеждането ѝ, нито я ръководех към съответния момент. Имах несъгласия с нея и не смятах, че тя следва да се провежда от ЦРУ. Не. Така че смятам, че беше грешка САЩ да се замесва в тази програма за разпити, която използваше „подобрени" техники за разпит. Просто не смятам, че това беше в унисон с ценностите на САЩ.

- По време на операция „Пустинна буря" Вие написахте писмо до петгодишния си син - Кайл, и след това двамата го подписвате. Това е нещо като начин да му обясните за какво е войната. На мен ми се струва, Вие не харесвахте тази война. Има ли изобщо добра война?

- „Пустинна буря" беше мероприятие, проведено от международна коалиция, водена от САЩ. Целта ѝ беше да се изтласкат Саддам Хюсеин и иракските сили от Кувейт. Ирак беше нахлул в Кувейт по изключително незаконен и неправомерен начин. И затова смятам, че това беше една обоснована война. Когато САЩ нахлуха в Ирак през 2003 година, мисля, че това беше зле замислена и неблагоразумна война. Така, че аз смятам, че понякога употребата на сила, употребата на военна сила, е необходима. Ако погледнем към Втората световна война и това, което Хитлер е правел спрямо Европа, смятам, че Съюзниците са предприели много справедлива и уместна контраатака срещу Хитлер и нацистка Германия. Така че историята ни показва войни, които се водят поради основателни причини и войни, които се водят поради погрешни причини.

- Вие заемахте ключови позиции по време на двата мандата на президента Обама. Каква беше неговата най-голяма сила и коя беше неговата слабост?

- Той беше изключително впечатляваща личност от гледна точка на неговия интелект. Имаше реалната способност да вижда нещата в тяхната връзка. Сигурен съм, че, ако играеше шах, би могъл да е предвиждал 3-4 хода напред. Така че за мен това беше голямата му сила - да вижда как са свързани нещата. Не мисля, че имаше някаква слабост. Но в същото време смятам, че той постоянно искаше още информация, за да вземе решение. Беше много аналитичен. И настина притискаше постоянно разузнавателните специалисти да му представят повече данни, повече разузнавателни сведения и повече анализи.

- Вие бяхте съветник по вътрешната сигурност и борбата срещу тероризма при президента Обама, при провеждането на операцията за отстраняването на Осама бин Ладен. Бях удивена колко комплексна и рискована е била. Разкажете ни кое беше най-решаващото и запомнящо се от тази операция?

- Мисля, че най-решаващото беше да запазим операцията в тайна преди да бъде проведена. Месеци преди това знаехме, че е възможно Осама бин Ладен да пребивава в този лагер в Пакистан. И трябваше да направим всичко възможно, за да предотвратим каквото и да е изтичане на информация, защото той можеше да напусне укритието си във всеки един момент. Един от най-трудните периоди за мен беше когато, след извършването на атаката, нашите хеликоптери напускаха Пакистан. Трябваха им около 75 минути, за да се върнат обратно в Афганистан. Междувременно пакистанската въздушна отбрана и военновъздушни сили бяха получили сигнал какво се случва в лагера и аз бях много притеснен, че независимо от успешното залавяне на бин Ладен, ако някой от тези хеликоптери бъде свален, мисията нямаше да бъде толкова успешна, колкото беше.

- Знам, че имате една снимка от времето на операцията, която винаги е на видно място около вас.

- Да. Снимка от стаята, където президента Обама и тогавашният вицепрезидент Байдън и други висши официални лица се бяха събрали, за да наблюдават някои от етапите на тази операция, докато тя се провежда. Беше много изнервящо и напрегнато. Сега обаче, когато се връщам назад, това беше една много успешна операция, проведена от някои много креативни и талантливи сили от спецслужбите на армията на САЩ.

 

 

- Имаше ли възможност президентството на Обама да направи повече за предотвратяване на гражданската войната в Сирия, на която сме свидетели?

- Едно от нещата, за които съжалява администрацията на Обама е, че не можа да предотврати мащабното унищожение на Сирия и загубата на толкова много животи. Когато се връщам към ранните дни на тази гражданска война, може би САЩ можеха да излязат и да подкрепят с повече сила някои от тези надигащи се групи, но в същото време много от тези групи се биеха срещу сирийския режим, като най-екстремистките групи. Във времето видяхме, че Ислямска държава е значителна част от това въстание. И поради това беше много, много трудно и предизвикателно и аз съжалявам за огромния брой изгубени животи и огромните материални щети.

Вие бяхте сред ключовите фигури, когато на новоизбрания президент Тръмп беше представен доклада за вмешателство на Русия в изборите и досието "Стийл". Защо Путин би искал Тръмп да бъде президент и убеден ли сте, че е имало такова вмешателство? Смятате ли, че такава намеса е заплаха и в бъдеще, на следващи избори, например?

- Самият Путин призна - че Доналд Тръмп нямаше реално опит в международните въпроси и не беше запознат, не познаваше историята на САЩ и ролята на САЩ на международната сцена. Смятам, че Доналд Тръмп, като бизнесмен, беше свикнал да преговаря. Изглежда, че той беше оставил впечатление у Путин, че може да преговаря с Доналд Тръмп и че не трябва да се тревожи, че американските ценности стоят зад политиките на Доналд Тръмп. Мисля, че е важно за САЩ и за другите демократични правителства, да бъдат много внимателни по отношение на възможностите по време на избори други държави, групи или отделни лица да се опитат да използват, да манипулират изборите, така че да осигурят избирането на хора, които в противен случай не биха получили вота на гражданите.

Вие създадохте профил в Туитър, за да критикувате открито президента Тръмп. Защо мислите, че толкова много американци бяха привлечени от него?

- Мисля, че Доналд Тръмп имаше много богат опит в това да действа публично. Той беше познат от телевизията, има силна харизма. Но в същото време смятам, че той използва страховете и притесненията на много американци, които са притеснени от тяхното икономическо положение или състоянието на държавата. И за съжаление смятам, че - както правят повечето демагози - той се възползва от тези страхове и се опита да си гарантира, че те ще го последват, където и да отиде той. Още веднъж, смятам, че изборът на Доналд Тръмп е една много нещастна глава от историята на САЩ.

Пишете, че имате репутацията на човек, който може да обиди всекиго. Сега вие критикувате президента Байдън за някои външнополитически ходове, въпреки че пишете добри думи за него докато е вицепрезидент. Трябва ли САЩ да бъдат в по-ангажирани в международни въпроси, като ситуацията между Израел и Палестина, например?

- Смятам, че САЩ, които са имали изключително добра съдба с оглед на голямата си територия и с природните богатства, с които разполагат, имат изключителни отговорности на глобалната сцена. САЩ са най-мощната държава - икономически, военно, политически и затова този огромен капацитет трябва да се използва, за да се подпомагат интересите и перспективите за мир и стабилност по света. Така, че смятам, че САЩ трябва да играят активна роля, не като налагат със сила в чужбина взети от нас решения, но като се ангажират с тези проблеми, включително между Израел и Палестина.

Смятате ли, че САЩ трябваше да остане в Афганистан по-дълго? И изобщо - трябва ли САЩ да бъдат световен пазител днес?

- За мен беше много разочароващо да видя как приключиха двадесет години труд и усилия от наша страна в Афганистан. И сега, когато талибаните поеха контрол, виждаме някои наистина отвратителни действия, извършвани от талибаните срещу граждани на Афганистан. Не вярвам, че САЩ трябва да бъде световен пазител, но вярвам, че САЩ може да бъде сила на доброто и да използва мощта си - политическа, икономическа и дори военна - когато това е необходимо. Не трябва обаче да се опитваме да се намесваме в политиката и делата на други държави, когато това не е поискано.

Подзаглавието на книгата Ви е „Моята битка с враговете на Америка, у дома и в чужбина". Кой е най-големият враг у дома?

- Мисля, че за съжаление тази страна сега е разделена между силите отдясно и силите отляво, консервативни и прогресивни. Смятам, че републиканци и демократи са вкопчени много силно в ожесточени схватки и битки. Мисля, че разделението е една от най-големите вътрешни заплахи за нас. Но също така вярвам, че САЩ, гражданите на Америка трябва да се запознаят много по-задълбочено със събитията по света. Те трябва да разберат ролята на Америка в света. Мисля, че има много американци, които вярват, че САЩ може да съществуват сами за себе си и да игнорират останалия свят. Точно сега живеем в едно глобално общество и този свят е до голяма степен взаимосвързан. Така че за мен разделението и невежеството в САЩ са това, което представлява най-голяма вътрешна заплаха за нас.

 

 

Чувствате ли се особено горд с предотвратяването на конкретна трагедия с методите на разузнаването?

- Мисля, както и Вие можете да си представите, ЦРУ има участие в много на брой изключително деликатни, секретни, класифицирани мероприятия. По време на моята кариера имах възможността да наблюдавам как ЦРУ помогна за предотвратяването на атаки, например след атаката от 11 септември Ал Кайда се готвеше да проведе втора и трета вълна на атаки, които щяха да бъдат още по-разрушителни. ЦРУ, работейки в тясно сътрудничество с американски партньори, както и с международни партньори, успя да разкрие тези планове на Ал Кайда и да ги осуети преди да могат да бъдат осъществени.

В хода на работата си, някога имал ли сте контакт с българска разузнавателна служба?

- О, да. За кратко. Пътувах до София през 2012 г. Беше около седмица след бомбения атентат в Бургас, когато бяха убити петима граждани на Израел и един българин в резултат на терористичен акт от страна на Хизбула. По това време бях почти постоянно в контакт с българските служби. Много от хората, работещи в разузнавателните служби и службите за сигурност на България, се отличават с изключителен професионализъм и високи качества. За съжаление, смятам, че на моменти са се намесвали политика и корупция в практиките на българските разузнавателни служби и служби за сигурност, които, за съжаление, понякога са подкопавали тяхната ефективност.

Г-н Бренан, ако трябваше да започнете отначало, бихте ли се опитали да станете Папа, както някога мечтаехте или отново бихте станал шпионин?

- Служих в ЦРУ, както и в Белия дом и бях много горд с публичната си служба в правителството на САЩ. Да, когато бях млад, исках да бъда първия американски папа. Ако не бях избрал ЦРУ, не знам какво щях да направя. Може би щях да стана дипломат или да се заема с научна дейност. Опитвам се да не гледам назад и да казвам: „Какво щеше да стане, ако…" В този момент прекарвам много време със студенти в САЩ и се опитвам да говоря с тях за реалностите в службата за националната сигурност към правителството на САЩ.

Г-н Бренан, много Ви благодаря за времето, което отделихте и това интервю с Вас. Бих желала само да добавя, че книгата Ви е наистина много интересна и дава много задълбочено разбиране за определени международни отношения, решения, за които нямахме идея.

- Много Ви благодаря, Евгения, за тази възможност да говоря с Вас и пред българския народ. Изпращам най-добрите си пожелания и празнични поздрави на всички мъже, жени и деца на България и се надявам да имате щастливи, безопасни и здрави празници. Най-добри пожелания от мен!

 

* Интервюто с Джон О. Бренан е излъчено на 8. и 9.12.2021 в предаването „Светът и ние“ по БНТ.

** Източник и видео: https://bnt.bg/news/jon-o-brenan-pred-bnt-za-profesiyata-na-razuznavach-i-patya-do-direktor-na-cru-v309497-301173news.html 

https://bnt.bg/news/jon-o-brenan-za-slozhgnite-resheniya-v-golyamata-politika-v309583-301230news.html