Пътешествието на „Уейджър“

Годината е 1742-ра. Разнебитена самоделна лодка достига до бреговете на Бразилия. От нея слизат трийсетина полуживи мъже – с изпокъсани дрехи, изгорели от слънцето, очевидно гладували месеци наред. Тяхната история скоро ще се превърне в сензация – в една от най-вдъхновяващите и най-ужасяващите истории от епохата на великите мореплаватели.

Тези мъже са оцелелите от потъналия край бреговете на Чили британски кораб „Уейджър“ – част от военна експедиция, станала по-късно прословута с огромния брой жертви. Те са преплавали хиляди километри през най-опасните води на планетата, бягали са от врагове, живели са на безлюден остров, борили са се с тиф, скорбут и глад и са преживели метеж. От 300 души на кораба накрая оцеляват общо 36.

„Пътешествието на „Уейджър“ разказва тяхната история, която далеч преди да вдъхнови Мартин Скорсезе за нов филм, е вдъхновявала Херман Мелвил и лорд Джордж Байрон, чийто дядо е бил един от главните герои в нея.

Благодарение на множеството запазени разкази на оцелелите Дейвид Гран успява да предаде в подробности и достоверно случилото се, но и да изгради образите на главните действащи лица. Те оживяват на страниците на книгата със своите собствени думи и с тяхна помощ Дейвид Гран разказва една история, в която всички стихии на природата се стоварват върху човешкия дух, но най-голямата заплаха се оказват самите хора, които, поставени в екстремна ситуация, изваждат на показ най-мрачните кътчета на своята душа.

*  *  *

„Военноисторически трилър, който разбива границите между жанровете – отчасти „Господар и командир“, отчасти „Повелителят на мухите“. –Vanity Fair