Над нещата

От ранно детство ви внушават, че да изпитвате завист е недостойно; да давате воля на гнева си е осъдително; да съжалявате за пропуснатите възможности е безполезно; да проявявате уязвимост е малодушие.

Но истината е друга. Завистта ви припомня мечтите, които сте пренебрегнали. Гневът ви мотивира да отстоявате своите позиции. Разкаянието превръща грешките ви в уроци. Уязвимостта е цената на любовта.

Макар да са неприятни и понякога нетърпими, тези емоции не са отрицателни в своята същност. Начинът, по който им реагирате, ги прави такива. Необходима ви е пренагласа.

Колко пъти сте чували думите: „Я се стегни!“ Или: „Мисли си за нещо друго и ще ти мине!“ Изключително вреден съвет. Душевната болка не се лекува с празни приказки и отвличане на вниманието. Тъкмо обратното – спрете, признайте терзанията си и ги приемете. Отдайте им дължимото, в крайна сметка те се опитват да ви подскажат нещо.