Джейн Остин и изкуството на думите

Графство Хампшър, краят на XVIII век. В дома на пастор Джордж Остин не липсва нищо необходимо, макар семейството да не живее охолно. Самият той добре образован, интелигентен и широко скроен мъж, пасторът прави възможното, за да изучи децата си и те растат в дълбоко духовна среда. При тези условия двете дъщери на семейство Остин проявяват отрано своите дарби – голямата, Касандра, да рисува, а малката Джейн – да пише.

Зимата на 1895 г. двайсетгодишната Джейн – момиче, отворено за света, обичащо да се забавлява и да танцува, среща младия Том Лефрой, току-що завършил правни науки в Лондон. Младежът я впечатлява с приятна външност, изискано поведение и разностранна култура. След кратък период на взаимно привличане, очаквайки предложение за годеж, Джейн получава най-голямото разочарование в живота си – Том не разполага със собствени средства и зависи от издръжката на богати роднини, а тя няма нужната зестра, за да влезе в техните сметки.

Минават години... Образът на Том избледнява, в живота на Джейн влиза друг, достоен, мъж... Ала отново не задълго.

Но минавайки през разочарования, понасяйки тежки удари в личния си живот, младата жена не спира да пише. Ръкописите ѝ се връщат един след друг от издателствата, тя започва преработки – обогатява образи, детайлизира ситуации и шлифова думите, докато застанат на мястото си със силата на неотместим камък. До днес.