Преди броени дни излезе от печат ново преработено издание на биографичната книга „Животът и смъртта на Людмила Живкова“. Автор на изданието е Иво Милев, заместник-директор на Националната художествена галерия. Започва да работи по темата през 2009 г. във връзка с проект за филм, преглежда над 50 000 страници архивни материали (документи, кореспонденция, стенографски записи от срещи и заседания, разработка на проекти, вътрешни доклади и отчети), за да предаде обективно и без да поставя на пиедестал личността на Людмила Живкова (1942–1981). Не се цели и издигането в култ на времето от 70-те и 80-те години. „Интересуваха ме идеите на тази жена, волята и енергията й да ги осъществи, смисъла от всичко това... Интересуваше ме личността й, драмата и противоречията в тази личност“, споделя Иво Милев в свое интервю за сайта Impressio.dir.bg.

Тази биографична книга не дава оценки, нито идеализира Людмила Живкова, а обективно, с факти и анализи, разкрива ключови теми, свързани с дъщерята на бившия първи – Тодор Живков, като възгледите й за образованието и културата, за творчеството, усета за модерното, „увлечението" й по Изтока и източните духовни учения, стремежа й за заявяването на България пред света.

Не на последно място ще прочетете за отношенията със семейството й и общуването й с хората от най-близкото й обкръжение като Богомил Райнов, Александър Фол, Светлин Русев, Тончо Жечев, Ванга, проф. Георги Лозанов и много други.

Подробно разгледани са и мащабните й културни проекти като:

• международната асамблея „Знаме на мира“
• построяването на Национален дворец на културата
• Национална художествена галерия 
• Национален исторически музей
• честването на 1300 години България и др.

Книгата няма за цел да възхвалява, защитава или отрича историческите събития, водената политика, поведението на ключови от онова време личности или решенията им. Страниците на тази биография не навяват носталгия към миналото, а ни дават подробно описание, страничен поглед на всичко онова, което формира възгледи, нагласи, идеологии, а те от своя страна водят до конкретни случки и събития.

Акцент в изложението на „Животът и смъртта на Людмила Живкова“ всъщност е личният драматизъм, който преживява една жена, която си отива от този свят с чувство за предателство, лъжа и че е пожертвана дори от собствения си баща. Смъртта й остава загадка и до днес. Липсват документи и разследване какво точно се е случило във фаталния ден. Свидетелствата от 20 срещу 21 юли 1981 г. са много оскъдни и противоречиви, коментира Иво Милев в едно свое интервю. А в книгата разказва:

С всичките си налични сили, лавирайки между възможното и допустимото, тя [Людмила Живкова] ще се опита да обърне вниманието на света, и особено на Запада, към факта, че страна като България съществува, че тя винаги е била необходима и неизменна част от съдбата на един континент, превърнал се в културно и цивилизационно нарицателно. (...) ще води завоалирана под различни форми дипломатическа игра между Изтока и Запада, игра рискована и невинаги печеливша, особено ако зад гърба ти стои и диша тежко такъв мощен и безскрупулен съюзник и противник като държавния апарат на геополитическия мастодонт СССР, свикнал да се разпорежда с теб като със свое лично ленно владение.

Първото издание на „Животът и смъртта на Людмила Живкова“ излиза в края на 2018 г. и постигна широк отклик и интерес сред публиката. Второто издание, което е част от каталога на издателство Книгомания, е преработено – добавени са някои нови снимки и данни, премахнати са пасажи за учението на Рьорих и Блаватска, които авторът е преценил като натоварващи и не толкова важни за читателя. „В крайна сметка реших да запазя и в това издание основната структурна насока на разказа: не бях сигурен как по друг начин да запазя динамиката, усещането за бързи обороти, за летящо и отминаващо, нестигащо време в този кратък живот“, коментира в предговора Иво Милев.

До днес тази книга остава най-пространното и задълбочено документално изследване на живота и дейността на Людмила Живкова. Биографията отново е с внушителен обем от 608 страници, с твърди корици и стилна корица, решена в бяло – дизайнът и вътрешното оформление са дело на Тодор Манолов.

Минавайки през неизбродимото количество документи и факти, повечето литературни, се опитах да създам портрет и образ, стъпващ предпазливо върху нестабилните опори на „обективността“. Стремях се сред многото думи да се чува повече автентичният, забравен вече, глас на Людмила, да премина през един не твърде обикновен живот, всъщност един бързей от няколко години, събрал мътилката на цяла една епоха. – Иво Милев