Книгомания представи ТРИ ПОГЛЕДА КЪМ СЪЕДИНЕНИЕТО ОТ 1885 г.

“Няма по-симпатичен празник от Съединението!”, заяви проф. Петър Стоянович представяйки книгата

Тримата автори превърнаха представянето на изданието в празник за интелектуалния ни елит с чувство за историзъм, бе категоричен проф. Емануел Мутафов, зам.-председател на БАН         

***

Професорите Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович представиха в литературен клуб „Перото“ своя поглед за Съединението с премиерата на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Професорската триада създаде изключително интригуваща дискусия по време на представянето на общото им творение, издадено от Книгомания.

Тримата автори: Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович майсторски превеждат читателя през всички стадии на Съединението на „двете Българии“, излагайки фактите и обоснованите събития довели до този важен за държавността акт. Както всяко нещо в живота, така и в историята има начало и край на определено събитие. Нека надникнем в предисторията на самото Съединение, а именно - кое точно го поражда и как се стига, в крайна сметка, до този важен и преломен исторически момент.

„Тримата тенори“ на българската история, както ги нарече собственика на издателството, представиха на читателите един нов прочит на обединението, една история от ракурса на три различни исторически погледа. Трима историци, три погледа, едно Съединение, но 140 години по-късно. Авторите посветиха изданието на 140-годишнината от Съединението на  Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и в памет на неговите герои.

Препълнената зала на литературен клуб „Перото“ бурно аплодира тримата известни историци, написали редица научни книги и публикации - Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович, които са убедени, че „Всяка гледна точка не е последната, а поредната...“

С поздравително слово се обърна към всички присъстващи управителя и собственик на издателство Книгомания Илиян Андонов.

„Аз съм изключително приятно изненадан от съдържанието, защото всички имаме нужда от съвременен прочит на нашата история. Много ми е приятно да сме заедно.

 Толкова интелектуални вълни, толкова известни лица, и от телевизионния екран са се събрали, а поводът е забележителен – зараждането на една идея от трима автори, които можем спокойно да наречем „Тримата тенори“ на нашата история!

 И това е издаването на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“  Но не бих искал да ви потапям в техните морета, а да дам думата на самите тях!“

С тези думи Илиян Андонов откри събитието, предвещаващо вечер пълна с размисли, исторически погледи, факти, пояснения – един богат исторически поглед към книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.

Пръв думата взе проф. Петър Стоянович.

„Трябва да тръгнем към историята – едно от най-красивите и опасни табута, с едно непредубеждение, с липса на готовност да знаем какво стои в края на всеки текст и разсъждение, както и с това да опитаме най-сетне историята, да не бъде една, а понякога и две патерици на конюктурната история.

Но как започна всичко? Беше ранната пролет на 2025 година, и тъй като ние тримата винаги спонтанно се виждаме и чуваме по най-различни поводи, обикновенно приятни,  Милко Палангурски каза едно единствено изречение: „Защо не вземем да напишем една книга за Съединението!?“

Втория път когато се чухме си дадохме месец и половина до първа коректура, и почти на шега, точно както България влезе в НАТО и в Европейския Съюз, ние изведнъж се оказахме с една книга.

Нарочно кръстихме книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“, защото и на тримата ни се искаше много да отворим по относително човешки начин, нова страница към едно събитие, което е вероятно най-величествено в актуалната ни история. То е и най-успешното, а както знаем в България, ние нямаме много традиция в успешност.

Събитието е свързано с трима ни, било то родово или приятелски. Няма по-симпатичен празник от Съединението! Затова всеки от нас подхвана този разказ по-своему. Казахме си, че всеки ще пише който както го разбира, пък накрая ще се обединим! И стана! Никой не знаеше какво пише другия!” - сподели на откриването пред многобройната публика проф. Петър Стоянович.

В тома са включени факти, илюстрации, автентични снимки от края на XIX в., някои от които не са били публикувани досега. Похвално е, че сериозната наука е представена под формата на три есета, в края на които е поместена най-обща литература и препратка към основните извори.

Така, популярното издателство „Книгомания“ комуникира успешно най-гъвкавата съвременна историческа мисъл у нас, без да я натоварва със софистицираните изисквания към едно строго академично издание. Томът излиза по повод 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, сякаш за да заостри вниманието на широката общественост към този юбилей. Не на последно място - за да направи аргументирани алюзии към днешната политическа ситуация.

А историята е за да се извличат поуки от нея и в тази връзка, проф. Веселин Янчев спомена на представянето следното:

„За тези, които си позволяват непрекъснато да ни поучават как да пишем история – там, в книгата, ще прочетете защо номерът с Източна Румелия и идеята за автономия, както при Съединението и обединението на България, не се случи с Македония и нямаше как да се случи с Македония, защото една идея и едно действие в историята рядко се повтаря два пъти“.

Думата взе и „вторият тенор“ от авторския колектив Проф. Милко Палангурски от БАН.

„Нашето мило Съединение си е живо предизвестие за времето!“, каза в словото си проф. Палангурски.

Той умело изрисува границите на изключително важния за времето си „санстефанизъм“, преминавайки през политиката към Проливите на Великите сили, както и очертавайки един несъмненно много важен „общонароден въпрос“, създаден от Берлинския договор. В него са засегнати опитите за обединение от 1880 г.; подчертава се преходът от намерение за освобождение на всички български земи към съединение с Източна Румелия, като се изяснява защо процесът няма възможност да се повтори и в Македония.

Преминавайки през темата за княз Александър I като убеден предводител на мирната революция, професорът засяга и актуалния въпрос дали при Източна Румелия се говори изобщо  за „съединение“ или „поглъщане“.

Относно въпроса защо се стига до Съединението, проф. Милко Палангурски абсолютно конкретно и без колебания пише:

„Ходът на Източната криза в периода 1875–1878 г. показва, че самостоятелно балканските народи нямат силата, опита и възможността сами да пречупят стъпилата на три континента империя.

 Не може да не се оцени далновидността на водачите на освободителните движения на Балканите и в частност на българското. Те прилагат и успешно налагат в „най-чист вид“ възможния път за освобождение“.

Проф. Веселин Янчев от СУ „Св. Климент Охридски“ също благодари на собственика и управител на издателство Книгомания за усилията и разбирането от необходимостта да се направи тази книга.

„За мен бе изключително удоволствие да работим заедно! Благодарни сме и на главния редактор Наталия Петрова, с която комуникирахме по един постоянен и елегантен начин.

Тя изключително много ни помогна, както и на Катя Пеева и всички, които имат принос тази книга да стане факт!“, бяха встъпителните думи на Проф. Веселин Янчев.

„В тази книга вие ще прочетете най-краткия, най-синтезирания и най-аналитичния отговор на въпроса – защо се случи това Съединение. Кои са били факторите довели до този процес.

Между другото, аз бях човекът, който най-много затормози процеса на писане, защото все нещо не ни достигаше, исках да видя още нещо или вероятно исках да си изясня на самия себе си това, което пишехме.

Лично мен, винаги са ме интересували и съм започвал все нови и нови проучвания и търсения за отношенията между България и Русия в една специфична сфера – военно-политическите отношения. От там идват представата и вижданията за ролята и позицията на България на Балканите и в Европа.

Мисля, че напрежението и проблемите, които са се появили между България и Русия толкова бързо след освобождението, не са плод на лична неприязън или на лични отношения. Нито се дължат на качествата и способностите на действащите герои, или липсата на такива. За мен, те се дължат на едно разминаване и несъвпадение между стратегическите възгледи и представи на Русия за бъдещето на България,  с тези на българските политици и на княз Александър Първи.

Още много преди Съединението, през 1884 година пише следното:

„Съединението на двете Българии е неизбежно, каквото и да се случи. Русия никога няма да прости на княз, от когото изискваше пълно подчинение! Един ден тя ще загуби Обединена България, защото няма да успее да съчетае егоизма си с правата на „детето си“, което й дължи своята полу-независимост“.

Така, че един от резултатите на Съединението е именно този – разминаването и несвързването на дипломатическите отношения за повече от десет години.“, заключи проф. Янчев.

Проф. Веселин Янчев разглежда стратегическата роля, която Петербург предвижда за българската войска и за новоосвободеното княжество въобще в бъдещия сблъсък на Великите сили и на театъра на военните действия. С редица аргументи и факти, той защитава тезата, че основна причина за големия сблъсък между София и Петербург, набиращ сила още в навечерието на Съединението, е намерението на Русия да ползва България като плацдарм за политиката си, нейния княз като имперски наместник, а българската армия като придаден към руската войска балкански корпус.

Дългогодишният изследовател на армията и службите за сигурност подплатява тезата си с въздействащи цитати и факти, с препратки към съвремието.

„Поставянето на България в положение на фактически протекторат, а на нейния княз в ролята на регент, разминаването между конституционните и фактическите права на монарха по отношение на армията и управлението на страната, бързо ще породят недоразумения и конфликти, които ще ангажират официалните руски власти и ще имат крайно негативни последици върху съдбата на първия български суверен и на цялото Княжество“, пише в своето есе проф. Веселин Янчев.

Той слага на преден план сложните политически събития от периода в цялото Княжество. „Турбулентните политически събития в Княжеството отместват фокуса от проблема със Съединението, но то продължава да е част от намеренията на Александър І.

Съединението на Северна и Южна България продължава да бъде и в дневния ред на Великите сили. През юни 1881 г. е подновен Съюзът на тримата императори – германския, австроунгарския и руския. В специален протокол, част от подписаното съглашение, съюзниците се съгласяват да приемат и да не оказват съпротива на евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия, но да отклонят българските стремежи към Македония.“, обяснява още Янчев.

***

В книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ авторите през трите ъгли на тяхната призма дават отговор на въпроса - защо всъщност се стига до Съединението?

„Ходът на Източната криза в периода 1875 – 1878 г. показва, че самостоятелно, балканските народи нямат силата, опита и възможността сами да пречупят стъпилата на три континента империя.

Не може да не се оцени далновидността на водачите на освободителните движения на Балканите и в частност на българското. Те прилагат и успешно налагат в „най-чист вид“ възможния път за освобождение.“, пише Проф. Милко Палангурски.

„На 6/18 септември 1885 гг., точно шестнайсет дни, след като е дал на Гирс дума, че ще се въздържа от всякаква политическа активност, докато не се реши евентуалното помирение, Александър получава във Варна новината за провъзгласеното в Пловдив Съединение на Княжеството с Източна Румелия.

Тогава телеграфира на баща си, че е решил да го приеме и оглави. Значително по-опитният Александър Хесенски отвръща без ентусиазъм: „Разтревожен съм в най-висока степен, не разбирам как сегашният момент е сметнат за подходящ, Бог да те пази“.

Главата на княз Александър „виси“ не от момента на Съединението или заради неговото провеждане. Още година по-рано, от втората половина на 1884 г., въпросът за отстраняването на Александър I не звучи като „дали“, а като „кога“. Забавянето на изпълнението донякъде се дължи и на факта, че макар да са на едно принципно мнение, силите в Петербург и на пратениците им в София, се разминават в сроковете и начина.” пише Петър Стоянович.

Авторът е категоричен в безизходицата на княза.

„За да продължи напред в своята безизходица, към средата на 1885 г., княз Александър Български се нуждае от бляскав ход, с който да се увековечи, да се превърне в символ на нацията и така да отложи неизбежната присъда над себе си.

При цялата международна несигурност и реална опасност от реакция срещу нарушаването на берлинските разпоредби, Съединението е единственият възможен акт, който по съдържание и време отговаря на условието да осигури нужния „ключ към вечността“, с който Сандро да влезе в историята. Князът вече притежава достатъчно политически нюх, за да осъзнае, че ако не подкрепи съединението на двете Българии, той се самообрича на изолация от собствените си хора, защото би се поставил против една общонародна идея, в чийто символ има шанс да се превърне“.

***

Така „тримата тенори“ на нашата история представиха своето съвместно творчество, събрано в една изключително полезна за поколенията книга на издателство Книгомания - „Три погледа към Съединението от 1885 г.“

"Кокетно оформеният том, издържан в традициите на европейския научен дебат, поднесе поредния повод за размисъл в научните среди, без да намалява широкия читателски интерес", обобщи зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов, който бе почетен гост на събитието. Той е категоричен, че остроумието и впечатляващият скепсис на авторите, са превърнали представянето на изданието в празник за интелектуалния ни елит с чувство за историзъм.

На грандиозното събитие, събрало елита на столицата: професори, научни изследователи, писатели, телевизионни и бизнес лица, присъстваха и зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов, ПР експертът Максим Бехар и други видни личности.