Безкрайността като концепция, нейното специфично значение в различните полета на научно изследване, както и реалните ѝ приложения с течение на времето са се превърнали в истинска загадка. И то не само в една. Колкото по-надълбоко навлизаме в дадена област и се опитваме да разберем смисъла на безкрайното и безграничното, толкова повече въпроси повдига то пред нас, на които не можем да намерим отговор. Дори основният смисъл на този термин, свързан с научни дисциплини като физика, математика, астрономия, астрология или химия, създава доста прегради пред любознателния читател, твърдо решен да открие точно какво означава в дадения контекст безкрайността.

Схващането за безкрайното като нещо концептуално велико, несравнимо, вечно, което не се измерва с числа и което е преди всичко идея, а може би съвкупност от идеи, ни доближава до истинското познание за необозримия характер на безкрайността.

Още от древността представите за безкрайността са били изучавани от емблематични фигури в областта на науката на древна Гърция и Рим като Парменид и Зенон, Архимед и Питагор, но преди всичко Аристотел. Последният ни е оставил своите размисли по този въпрос, записани през 350 г. пр.Хр., с което без съмнение се е превърнал в един от създателите на концепция, разработена по-късно от други учени и лежаща в основата на нашите днешни разбирания за безкрайността.

Не можем да не споменем и Георг Кантор, който предизвиква истинска революция в дефинирането на безкрайността. В края на ХІХ век той формулира едно изглеждащо днес тривиално твърдение, което по негово време предизвиква бурни дебати: че цялото е по-голямо от която и да било негова част.

Луксозното издание на издателство Книгомания „150 разгадани тайни на безкрайността“ в 320 страници анализира различни гледни точки на това понятие според природните науки, математиката, изкуството, технологиите, философията и символите. Представените обяснения са полезни за демистификацията на това абстрактно и трудно за разбиране понятие. Тези 150 загадки вече са разгадани кодове, обяснени процеси, направени сравнения, разкрити тайни, изведени заключения и намерени решения на изглеждащата на пръв поглед неразрешима енигма, каквато за повечето от нас е безкрайността. Ето няколко примера:

• Природни науки: Смъртта на 31-годишната Хенриета Лакс (през 1951 г.) от тумор на матката не слага край на съществуването й. Лекарят й Джордж Гай взема проба от тумора и създава от нея първата развиваща се без прекъсване култура от човешки клетки. Така се създава първата „безсмъртна“ потомствена линия човешки клетки, известни днес като HeLa (първите срички от името на пациентката). Така Хенриета Лакс остава в историята на развитието на медицината и човечеството.
• Математика: Американският математик Едуард Кеснер измисля числото googol – 1 със сто нули или 10 на степен 100 (10¹⁰⁰). Макар да няма практическо значение в математиката, то олицетворява идеята за невъобразимо голямо число и безкрайността. Приликата в произношението на това число и популярната интернет търсачка не е случайно – компанията подсказва за намерението си да обедини безкрайно голям брой страници.
• Технологии: Генетиците смятат, че теломерите, окончанията на хромозомите, които ги предпазват от увреждане, са часовниците, които отмерват възрастта на човешкото тяло. Учени от „Сиера Сайънсис“ в сътрудничество с „ТА Сайънсис“, „Герон корпорейшън“, „ФизиоЕйдж“ и Испанския национален център за ракови изследвания откриват естествената субстанция ТА-65, която е в състояние да активизира гена, отговорен за нивото на теломераза в организма. По-високите нива на този ензим ще удължават теломерите на човешките клетки, което пък ще забавя и дори ще спира процеса на стареене. Така един ден митът за вечната младост може да стане действителност.
• Изкуство: Спираловидното стълбище на Ватиканския музей е едно от най-красивите и най-фотографираните в света. Конструкцията мъ създава илюзия за окото – човек не може да разбере защо изкачващите се никога не кръстосват пътищата си със слизащите по него. Визуалният ефект е поразителен – при едновременно движение нагоре и надолу се създава впечатление за безкрайност. Тази структира напомня и за двойната спирала на ДНК – символ на живота.
• Философия: Френският философ Рене Декарт (1596–1650) смята, че безкрайността е наложена от природата, която е по-висша от човешката, и е безкрайна. Той тълкува, че съществуването на безкрайността потвърждава съществуването на Бог.
• Символи: Гръцката дума лабиринт (λαβύρινθος – лабюринтос) означава път, състоящ се от улици и пресечки със сложна и трудна за разгадаване схема, чийто план може да варира до безкрайност, особено в случая с лабиринтите от типа коренища с техните безкрайни разклонения. Тази разновидност на лабиринта няма център, нито периферия, нито изход, а маршрутите през него са взаимосвързани.
• Думата „мандала“ пък е от санскрит и означава „свещен или магичен кръг“. Това е концентрична симетрична фигура, в която всички елементи са на равно разстояние помежду си и са подчинени на една точка. През вековете фигурата е използвана за медитация и молитва, както и за средство за диагностициране и наблюдение на някои психологични отклонения. Юнг открива, че в психиатрията рисуването на мандали внасят ред и спокойствие в душата на пациентите, водят до овладяване на стреса и тревожността. Учени в областта на образованието пък установяват, че мандалите развиват интуицията, креативността и изразяването на чувствата.