Книги на Нарине Абгарян

Любопитни факти за живота на Нарине Абгарян

Нарине Абгарян е родена на 14 януари 1971 г. в малкото градче Берд, Североизточна Армения. Тя е най-голяма от общо петте деца в семейството. Родителите ѝ по професия са лекар и учител.

Забавленията в дома са много, но най-често са свързани с книгите. Майката настоява децата да четат, дори и да не разбират напълно дадена книга. Това обаче мотивира Абгарян да иска да вникне в смисъла на историята.

Семейството пътува често из страната, неслучайно вече като писателка обръща специално внимание в произведенията си на описанията, свързани с природата, историята, традициите и живота в Армения.

Нарине Абгарян завършва гимназия в родния си град, като се занимава с усилено изучаване на музика и пиано в музикалното училище. Продължава образованието си, като следва в Ереванския университет специалност Руски език и литература, но смята, че учителската професия не е за нея.

През 1994 г. се премества да живее в Москва. Захваща се с различни занимания, за да се издържа, но предимно работи като преводач.

Среща любовта на живота си, затова остава в града. Омъжва се и ражда момче. Междувременно получава диплома по счетоводство и постъпва на работа като счетоводител.

Талантът ѝ на писател се разкрива, когато започва да пише, водейки блог в популярния LiveJournal.

През 2005 г. вече има собствена страница, но изоставя блог-постовете за няколко години. Възобновява публикуването на истории през 2009  - а, а постепенно текстовете за малкото момиче Манюня и планинското селце Маран стават все по-популярни в интернет.

За Нарине Абгарян писането е начин да избяга от проблемите, които се струпват в живота ѝ. Работата на счетоводител не ѝ носи удовлетворение, отношенията със съпруга ѝ са обтегнати, а лекарите диагностицират сина ѝ с тежко заболяване, което може да доведе до фатален край. Затова блог-постовете са дълбоко емоционални и много трогателни, често са свързани с лични спомени от щастливото детство.

През 2010 г. издателство забелязва таланта на Нарине Абгарян и ѝ предлага да издаде тези разкази за Манюня в три тома. За щастие, животът ѝ се променя към по-добро и в личен план - синът ѝ се възстановява, а диагнозата се оказва грешна.

Писането става нейно основно занимание и призвание. Първото издание на „Манюня“ излиза през 2010 - а. Това е  жизнерадостната история за приключенията на две момиченца в планините на Армения се разпродава за по-малко от седмица и ѝ донася наградата „Ръкопис на годината“.

Впоследствие излизат и другите две книги от своеобразната трилогия: „Манюня пише фантЪстичен роман“ и „Манюня юбилеят на Ба и други фантастични истории“.

През 2021 г. по книгата е създаден едноименен сериал, който до момента е събрал над 5 милиона гледания и предстои продължение. През същата година в Армения излиза едноименния филм „Зулали“ за личните истории в малката общност в родния град на писателката.

Тя взема дейно участие в реализацията му. Макар историята да е написана на руски, за да бъде филмът по-автентичен, се използва местният арменски диалект.

Романът „Три ябълки, паднали от небето“ (2015) е своеобразен връх в творчеството на Абгарян. Тя е отличена с литературната награда „Александър Грин“  за изключителен принос в развитието на националната литература.

След превода ѝ  на няколко езика книгата става популярна в Прибалтика, Франция, Великобритания, България. През 2017 - а, когато излиза на български език, се превръща в книга на годината.

Историята е в стил магически реализъм, характерен за латиноамериканската литература на ХХ век. Смесват се фолклорни мотиви, традиции и образи, приказен наратив, мистика, като разказва живописно и емоционално нерадостното битие на хората в малката, но задружна общност в измисленото планинско село Маран.

„Как да не ги обикнеш тези страдалци, често затворени в страданието си от собствените си вътрешни страхове, и да не плачеш с тях, когато позволят щастието да ги усмихне и подмлади“, пише Абгарян в „Три ябълки паднаха от небето“ (“Three Apples Fall from the Sky”).

„Глобализацията - споделя Абгарян - има ползи, но и странични отрицателни ефекти, когато националните обичаи, които определят хората, се отнемат.“

Макар романът да представя нелеката орисия на поколения маранци, болката и мъката от преминаващите като вихрушка през местността глад, война, земетресение, бедствия, разказът на Абгарян оставя у читателя усещане за утеха, надежда, радост и пълноценност.

Посланието за издръжливостта на човешкия дух, за обстоятелствата като неизбежност и за тържеството на добротата и обичта се съдържа и в другите книги на Абгарян като „Да живееш нататък“, „Хората, които са винаги с мен“ и „Зулали“.

Писателката изкусно умее да пренесе читателя сякаш с машина на времето в една архаична, приказна епоха, а героите ѝ ни учат да намираме и в трагичното нещо смешно, за да не ни погуби отчаянието.

„То животът колко сюжета има – два  - три, и толкова, като погледне човек, всички минаваме през едни и същи изпитания, историите ни и те са еднакви. Еднакви, еднакви, обаче всяка си има свой смисъл“, се казва в „Зулали“.

Арменската писателка се връща да живее в Ереван, макар да е прекарала 25 години в Москва и да е утвърдено име там. Обича да пише за родната си земя и за общочовешките проблеми на обикновените хора, като вплита в съдбите на героите и автобиографични елементи от историята на рода си.

Определя писателите като щастливи хора, защото „ни е позволено да фантазираме безнаказано“. Денят ѝ не минава, без да напише поне ред.

Любопитен факт е, че все още поддържа и увлечението си по музиката, като понякога съчинява кратки джазови композиции. Обожава филмите на Алмодовар и Уди Алън. За творчеството ѝ силно влияние оказват творбите на писателите Габриел Гарсия Маркес, Антон П. Чехов, Йосиф Бродски.

Тя е един от членовете в настоятелството на благотворителната фондация „Съзидание“, която е в помощ на деца в неравностойно положение и социално слаби хора.

Нарине Абгарян посещава два пъти България като специален гост автор през 2019 г. на фестивала „Варна Лит“ и през декември 2023 г. на Софийския международен литературен фестивал, по време на който представи последната си книга „Мълчанието на цвета“.