Знак за незаконороденост. (Владимир Набоков), “Ф

Във въображаема страна е извършен преврат. Управляваща е Партията на средностатистическия гражданин. Под лозунгите за всеобщо равенство и щастие действа чудовищна полицейска машина и биват потъпкани всякакъв индивидуализъм и лични свободи. Арестите и екзекуциите са ежедневие. Единствен Адам Круг, световноизвестен учен, се противопоставя на режима чрез отказа си да стане част от него. А натискът идва лично от лидера на новата партия и негов съученик Падук, жесток, подъл и хлъзгав още от времето, когато е бил момче с прозвище Жабока... Системата за вземане на заложници има многовековна история още от войните в най-дълбока древност, ала все пак настоящата книга внася свежа нотка в тази практика, описвайки как една тиранична държава може да воюва със собствените си граждани и да държи като заложник всеки от тях напълно безнаказано, без никакво съобразяване със законите. Едно дори още по-съвременно подобрение е коварното използване на това, което ще определя като “лост, наречен любов към родината” – прилаганият толкова успешно в Съветския съюз подъл метод, състоящ се в обвързване на бунтаря към неговата окаяна страна и със собствените му усукани сърдечни струни. Владимир Набоков Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише – с превъзнесеност! Джон Ъпдайк Усещанията у Набоков са невероятни – толкова пъстрота, мощ и окриленост! В този смисъл той няма ни един, та макар и блед съперник в съвременната белетристика. Всеки прочит на Набоков е истинско стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Ако литературата може да даде нещо най-близко до чистата чувствена наслада, то е достижимо чрез прозата на Владимир Набоков. Мартин Еймис