Книги на Владимир Набоков

Любопитни факти за живота на Владимир Набоков

Владимир Набоков е роден на 22 април 1899 г. в Санкт Петербург, Русия. Той е най-голямото от петте деца в аристократично семейство, в което се говорят три езика: руски, английски и френски.

Детството му е щастливо и спокойно, отгледан е от гувернантки и възпитатели. Семейството прекарва летата в провинцията, където се поражда и любовта на Набоков към природата и особено към пеперудите.

През 1911 г. момчето постъпва в елитно училища в Санкт Петербург, където развива интерес и склонност към литературата. На 16 години пише стихове, които посвещава на първата си любов. Издава сам 68 творби в стихосбирка „Стихотворения“ („Стихи“, 1916; 500 екземпляра). Книгата предизвиква подигравки, а популярна по това време поетеса казва на баща му, че от момчето никога няма да стане писател.

Октомврийската революция през 1917 г. преобръща живота на семейството. Оставането в страната не е безопасно. Известно време живеят на о. Крим и Великобритания, а през 1920 г. се установяват в Берлин.

Бащата започва работа в новооснован политически вестник и отстоява демократичните си идеи, а майката продава бижутата си, за да плаща наема и образованието на децата.

От 1919 до 1922 г. Набоков учи в Кеймбриджкия университет естествени науки, руска и френска литература. Продължава да пише, публикува стихове във вестника на баща му.

През 1922 г. бащата е убит, докато защитава своя приятел – издател и политик. Травмата от смъртта на родителя оказва трайно влияние върху творчеството на Набоков.

След дипломирането си, Владимир Набоков се връща със семейството си в Берлин и се потапя в живота на руската общност, продължава литературната и преводаческата си дейност. За няколко години пише голям брой статии за природата, превежда, създава десетки разкази, стихове и други текстове, които подписва с псевдонима В. Сирин („сирин“ е митологична птица от руския фолклор).

През 1926 г. излиза от печат първият роман на Набоков „Машенка“ – той е носталгична картина на любовта към любимата жена и на обичта на изгнаника към родината.

В тези среди писателят се запознава с бъдещата си съпруга Вера Слоним, също руски емигрант, за която се жени през 1925-а. По-късно се ражда единственият им син Дмитри (р. 1934).

Заради еврейското потекло на Вера и политическата ситуация в Европа преди началото на Втората световна война, през 1940 г. семейството заминава за Франция, а после и за САЩ. Първоначално се установява в Ню Йорк.

Набоков получава американско гражданство през 1945-а. Публикува първия си роман на английски език „Истинският живот на Себастиан Найт“ (“The Real Life of Sebastian Knight”, 1941), а по-късно и „Знак за незаконороденост“ (“Bend Sinister”, 1947), като ги подписва с истинското си име. Известно време преподава руски език и литература в университета „Уелсли“.

През 1948 г. Набоков постъпва като преподавател по руска и европейска литература в университета „Корнел“.

Там пише и публикува най-значимите си произведения:

• „Говори, памет“ (“Speak, Memory”, 1951) – биография;
• „Лолита“ (“Lolita”, 1955);
• „Пнин“ (“Pnin”, 1957).

Романът „Лолита“ първо е публикуван във Франция, но поради цензура е забранен за период от две години. Обаче успехът на американското издание е толкова голям, че през 1959 г. Владимир Набоков прекратява преподавателската си работа, връща се в Европа и се отдава само на писането.

Любопитен факт е, че писателят развива задълбочено и познанията си за пеперудите – автор е на многобройни научни статии и изследвания в областта. Друга негова страст е създаването на загадки и задачи по шахмат, които разкриват неговия комбинативен ум, необикновен творчески гений и интелигентност. И двете занимания намират място в някои от творбите му.

През 1961 г. Набоков напуска САЩ и се установява в Монтрьо, Швейцария. Следващите значими романи „Блед огън“ (“Pale Fire”, 1962) и „Ада или Страст: семейна хроника“ (“Ada or Ardor: A Family Chronicle“, 1969) го утвърждават като един от най-влиятелните писатели на ХХ век.

Последният публикуван роман на писателя е „Виж арлекините!“ (“Look at the Halequins!“, 1974).

Владимир Набоков умира на 2 юли 1977 г. в Монтрьо от бронхит. Въпреки желанието му неговите недовършени творби да не се публикуват след смъртта му, то е пренебрегнато. Днес имаме досег до започнати романи, статии, лекции и есета, голяма част от които са в превод на сина му Дмитри.