Жозеф Фуше. Геният на задкулисните игри и шпионажа

Кой е Жозеф Фуше? Неизкушеният от историята на Френската революция читател би могъл да добие представа дори от следните кратки, но завладяващи описания, които прави Стефан Цвайг на своя герой:

„На Църквата се отдава също така само временно и не всецяло, както по-късно на революцията, на Директорията, на Консулството, на империята или на кралството. Жозеф Фуше не поема задължение да бъде верен до края на живота си дори на Бога, камо ли на някой човек!“

„Фуше ще слуша спокойно, ще понася с хладна усмивка и без да му трепне окото най-груби оскърбления, най-срамни унижения – няма заплаха, нито ярост, която да разтърси този човек с рибя кръв. Робеспиер и Наполеон се разбиват в това каменно спокойствие като вода в канара; три поколения, цяло потомство ще рухне в приливите и отливите на своите страсти, но той, единственият безстрастен, ще устои студен и горд.“

Нима, читателю, вече не си изкушен?

Нима ще пропуснеш да се докоснеш до литературното съвършенство на Стефан Цвайг и да се запознаеш с една от най-противоречивите личности на Френската революция? Нима ще се откажеш да проследиш драматичния път на четирикратния министър на вътрешните работи на Франция – път на възходи и падения, задкулисни игри и съвършен полицейски контрол дори върху фигури като Наполеон?

Срещни се с биографията на Жозеф Фуше – детето на революцията, което тя не успя да изяде.