Възход и властване на бозайниците

По едно или друго време някога е имало легиони саблезъби хищ­ници (не само прочутите тигри, а и торбести с кучешки зъби като ко­пия), свирепи вълци, огромни космати слонове и елени с нелепо раз­раснали се рога. Имало е грамадни безроги носорози с дълги шии, ко­ито са се тъпчели с листа от високите дървесни клони, за да поддържат теглото си от почти 20 тона – подобни на бронтозаври бозайници, притежатели на рекорда за най-големи космати сухоземни животни.

Още по-очарователни обаче са някои измрели бозайници, които не са прославени от масовата култура. Имало е дребни бозайници, които са планирали над главите на динозаврите, и по-едри, които са похапвали новоизлюпени динозавърчета за закуска. Имало е броне­носци с големината на фолксваген, ленивци, достатъчно високи да пуснат баскетболна топка направо в коша, и бронтотерии с рога като тарани, дълги почти метър. Имало е халикотерии – чудати същества с вид на кръстоска между кон и горила, които са се опира­ли на кокалчетата на пръстите си и са придърпвали дървесни клони с дългите си извити нокти.

А преди да се съедини със Северна Аме­рика, Южна Америка е била изолиран континент десетки милиони години и е приютявала цяла менажерия от смахнати копитни, чиято Франкенщайнова смесица от анатомични белези е озадачавала Чарлз Дарвин и чиито родствени връзки с другите бозайници са разгадани едва след изумителното откритие на древна ДНК. Слоновете някога са били с размерите на дребни пудели, из американската савана са препускали камили, коне и носорози, а китоподобните са имали кра­ка и са ходели.

Очевидно историята на бозайниците далеч надхвърля видовете, които виждаме днес, и включва много повече от произхода и миграци­ите на нашия собствен вид през последните няколко милиона години. И с всички току-що споменати фантастични бозайници ще се срещне­те на страниците на тази книга.