Уки уки, Япония

ИСТОРИИ ЗА ДОБРОТО, РАЗКАЗАНИ СЪС СЪРЦЕ

Юлияна Антонова-Мурата завършва 91. Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, след което немска филология и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е преподавател в Медицинския университет в София. Като дългогодишен дипломат и съпруга на японец тя има възможността да живее на различни места по света – Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любопитство и описва с любов. Има дипломатически специализации в Индия и Хърватия. Сърцето й обаче завинаги остава в Япония, където живее и до днес със семейството си.

Авторката е българка по родолюбие, космополит по възпитание и японка по дух.  Талантът й да открива вдъхновяваща история в дребната наглед случка, умението да говори с хората така, че да разкрият дълбините на сърцата си и дарбата да го опише изящно като в японска гравюра, превръща книгите й „Моши моши, Япония“ и „Сан сан, Япония“ в бестселъри.

***

„Бледорозовите цветове на ефимерно разцъфналата вишна (японската сакура), изумруденият цвят на японския зелен чай (мача) и червеният диск на изгряващото слънце зад хоризонта в ранните утрини, когато рибарските лодки потеглят навътре в морето (хиномару в средата на белия японски флаг) – това са трите най-силни впечатления от тази страна, която за мен е неповторима със своята красота.

Онова обаче, което е спотаено най-дълбоко в сърцето ми, са случайните срещи и искрените приятелства с хората в Япония – те никога не са ме „отделяли“, не са странили или поглеждали снизходително, враждебно, без необходимото уважение – била съм част от тях. Така са ме приемали. Вниманието и любезността на тези хора към мен и моите приятели чужденци правят Япония изключително различна за живеене от останалия свят.

Не, не бих казала, че Япония е моята Родина, дори и втора родина не е. Тя, родината ми, е там, където съм родена и израсла. Но в Япония, където – с малки прекъсвания – съм повече от петнайсет години, живея с онова странно усещане, че те обича Родина. Без „изхвърляне" и восокопарност, без пренебрежение и нехайство – нежно, деликатно, спокойно и тихо.

И ако е истина, че всеки свят човек има своето вчера, грешниците – тяхното утре, то тези хора около мен имат настояще. То е невероятното, смайващото, уникалното. 

Пиша за него. “

Юлияна Антонова-Мурата