Софийска история

Бистра е младо момиче, което живее в капана на собствената си непримиримост към лицемерието, фалша и лъжата, които са на всяка крачка около нея. Фината ѝ чувствителност я прави различна, отчуждена, някак обречена да бъде сама. Затова и самоизключването ѝ от общоприетия ритъм изглежда естествено – едновременно избор и съдба. Докато един ден не я връхлита любовта. За Бистра тя е пламенна, истинска и неустоима, за обществото – опасна, безразсъдна и грешна. Непознатите до този момент чувства ѝ дават криле и събуждат сърцето ѝ, но в действителност се оказва заключена в нов капан – на трагичната вина до живот.

„Софийска история“ заема по-особено място в моето творчество и в съдбата ми на писател. Тя е любимата ми книга, може би защото беше посрещната на нож. Когато излезе през 1975 г., беше жестоко бита от част от нашата критика, обявиха я за „черногледа“, за „булеварден и будоарен роман“ и за какво ли още не! […] Смятам се за едно цяло с моята героиня Бистра, образ, който може би съм изградил с най-дълбоката обич и проникновение в цялото си белетристично творчество.“
Из интервю на Любен Станев, в-к „Литературен форум“