Символи и знаци от древността

Тризъбецът символизира изначалната Света троица на Сътворението: Небесният отец Тан/Атон/Уран, Земната майка Гея/Макош (Великата крава) и Синът-слънце Ра/Хелиос.

Цветето символизира отново Светото семейство, но в по-широк план, включвайки и внуците, и то през призмата на астрологичните превъплъщения на боговете. В плана на древната космогония цветето се явява модел на Слънчевата система, в който всяка планета принадлежи на божество: Сатурн/Кронос/Самар, Юпитер/Зевс/Перун, Венера/Афродита, Меркурий/Хермес/Кришен, Марс/Арес/Скандза, Луна/Селена. Този модел е свързан с Хелиополската Енеада на Египет, както и с кабалистичния образ на Небесните сфери. Цветето може да има от пет до девет лъча/листенца, което се дължи на хронологията на Светото семейство, отмерваща десетки хилядолетия земно време.

Поради праисторическия си произход и употреба артефакти с двата знака могат да бъдат открити по цялата ни планета Земя.

Тризъбецът на Тангра/Троян/Триглаус е служел на древните кланове като хералдичен знак, инсигния за власт, на основание деклариран божествен произход. Най-дълго и непрекъснато тази инсигния е била ползвана от владетелите на хуно-българската империя в Азия и Европа. Последното известно име на владетелската династия е Дуло.

Триглифът на Тангра/Троян е поставян също така във фризовете на гробници, мавзолеи, храмове, като свързващо звено между земния свят Ат и небесния Дуат.

Цветето на Създателя на света Тангра можем да видим, благодарение на немногото съхранени артефакти, свързани с култа, отново като знак за божествен произход върху официалното облекло на българските канове. Този знак е служел и за защита, поради което е поставян върху щитовете, броните и военното облекло на българската аристокрация – уруско-буилското съсловие. И на последно място, той е украсявал атрибутите при погребалния ритуал, осигурявайки добрия прием на душата в небесните селения.