Правек и други времена

Ново издание на култовия роман „Правек и други времена“ на носителската на Нобелова награда за литература Олга Токарчук, отново с логото на ИК „ICU“. 

Един микpoкocмoc нa cъдби и иcтopии - иcтopии зa пpиpoдaтa, aнгелите и чoвекa. "Метaфизичеcкa пpикaзкa", кaктo caмaтa Oлгa Toкapчук гo нapичa. Poмaн зa любoвтa и живoтa, зa cтpacттa и cмъpттa, зa вечнocттa и пpедизвикaтелcтвaтa нa вpеметo.

Правек е място, което се намира в средата на Вселената.
Да се прекоси с бързи стъпки Правек от север на юг, отнема един час. От изток на запад също. А ако някой би искал да обиколи Правек с бавни крачки, като внимателно и съсредоточено се вглежда във всичко, това ще му отнеме цял ден. От сутринта до вечерта.
На север границата с Правек е пътят от Ташув до Келце, натоварен и опасен, той буди безпокойство при пътуване. За тази граница се грижи архангел Рафаил.
На юг границата се определя от градчето Йешкотле с църква, старчески дом и ниски къщички около калния централен площад. Градчето е опасно, защото поражда жажда да притежаваш и да бъдеш притежаван. От страната на градчето Правек е пазен от архангел Гавраил.
От юг на север, от Йешкотле до разклона за Келце води Друмът и Правек се простира от двете му страни.
Западната граница на Правек са крайречните влажни ливади, малко гора и един чифлик. Чифликът притежава стадо коне, един от които струва колкото целия Правек. Конете са на чифликчията, а ливадите на енорийския свещеник. Западната граница ражда опасното чувство на надменност. Тази граница е охранявана от архангел Михаил.
На изток границата на Правек е река Бялка, която отделя неговите земи от земите на Ташув. След това Бялка извива към воденицата, а границата продължава през ливадите и елшаците. Опасна тук е глупостта, която произлиза от страстта по дървената философия. Тази граница пази архангел Уриел.
По средата на Правек Бог е струпал възвишение, на което всяко лято се събират рояци майски бръмбари. Затова хората са го нарекли Бръмбарово хълмче. Щото работата на Бог е да твори, а на хората да наричат.
От северозапад на юг тече река Черна, която се слива с Бялка при воденицата. Черна е дълбока и тъмна. Тече през гората и тя отразява в нея обраслото си лице. По Черна плават сухи листа, а във въртопите й невнимателни насекоми се борят за живота си. Черна дърпа корените на дърветата и подрива гората. Понякога на тъмната й повърхност се образуват вирове, защото реката може да бъде гневна и неукротима. Всяка година късно напролет се разлива по ливадите на свещеника и там се пече на слънце. Позволява на жабите да се множат до безкрай. Свещеникът се бори с нея цяло лято и всяка година тя любезно се съгласява да се върне в своето корито в края на юли.
Бялка е плитка и жизнерадостна. Простира се в широкото си корито и нищо не крие. Прозрачна е и с чистото си пясъчно дъно отразява слънцето. Прилича на голям блестящ гущер. Бяга между тополите и прави палави завои. Трудно се предвиждат игрите й. Някоя година се случва да направи остров от гъсталака на елшата, а после за десетилетия се отдръпва далече от дърветата. Бялка тече през горички, ливади и поляни. Блести в пясъчно и златно.
При воденицата реките се сливат. Най-напред текат една до друга, нерешителни, плахи пред лелеяната близост, а после попадат една в друга и се губят в себе си. Реката, която тръгва от тази смесица при воденицата, не е вече нито Бялка, нито Черна, затова пък е силна и с лекота върти колелото на воденицата, което мели брашното за хляба.
Правек се разполага край двете реки и край третата, която се получава от техния взаимен копнеж. Реката от сливането при воденицата на Черна и Бялка се нарича Реката и тече нататък спокойна и сбъдната.