Последни истории

"Думите - всяка сутрин си ги подрежда в главата, изглажда ги, полира ги. Неволно ги запомня наизуст. Те са като компютърен вирус, проникват в мозъка и се възпроизвеждат, като се прилепят към други думи, врязват се в съзнанието като натрапчиви песнички и стихчета. Но изреченията трябва да бъдат безупречни. Работата ѝ е да говори на другите и да им обяснява това, което им е пред очите. Без нея не биха разбрали какво виждат, биха минали покрай всичко, без да му обърнат внимание, биха останали съсредоточени в себе си, защото там, вътре в тях, започва и свършва всичко.

Разбира се, не говори от свое име, не разказва от първо лице, това би било много трудно; по-скоро дава израз на знанията, събирани за другите от книги, които те не ще прочетат, от проучвания, на които те никога няма да попаднат. Тя е посредник. Говори от името на нещо голямо, разраснало се, колективно, което всъщност няма граници. Старае се да формулира прости изречения в изявително наклонение дори тогава, когато е длъжна да каже нещо, което трябва да остане неясно и нерешено. Понякога, когато е изморена и вижда, че слушателите ѝ започват да се пръскат като пилци, че са разсеяни и мрънкат за ядене и следобедна дрямка, тогава започва да си съчинява. Само така успява да задържи вниманието им още известно време. Изреченията, които слепва в главата си, са като топчета меко тесто. Мислите, които се въртят в главата ѝ, не са нейни, произвежда ги по поръчка."
Из книгата

Нобеловата награда за литература 2018 година е връчена на Олга Токарчук за повествователното въображение, което с енциклопедична страст представя преминаването на границите като форма на живот.