От тук до великата неизвестност

Дъщеря на американска легенда, израснала сред природата на „Грейсленд”, Лиса Мари Пресли за пръв път разказва цялата си история в тези сурови, увлекателни, уникални мемоари, завършени точно и вярно от нейната дъщеря Райли Киоу.

През 2022 г. Лиса Мари Пресли помолила дъщеря си да ѝ помогне най-накрая да завърши нейните отдавна започнати мемоари. Месец по-късно Лиса Мари починала и светът никога нямало да узнае историята ѝ, описана със собствените ѝ думи, никога нямало да разбере колко пламенна, жизнерадостна, грижовна и сложна е била жена, която Райли обичала и за която сега скърбяла.

Райли взела касетите, които майка ѝ била записала за книгата, легнала в леглото си и започнала да слуша безкрайните истории на Лиса Мари как разбива колички за голф с приятелите си в имението „Грейсленд”, за безусловната любов, която баща ѝ изпитвал към нея, за времето, което прекарвали на горния етаж само двамата.

Как я измъкнали пищяща от банята, докато тичала към тялото му на пода. Как живяла в Лос Анджелис с майка си, как я изпращали в училище след училище, винаги изключвана, винаги създаваща проблеми. За продължилата през целия ѝ живот връзка с Дани Киоу, за брака ѝ с Майкъл Джексън, за общото между тях. За майчинството. За силната ѝ пристрастеност към наркотични вещества. За вечната скръб. Райли разбрала, че трябва да изпълни желанието на майка си да разкрие тези спомени, ярки и болезнени, на света.

За да опознаят майка ѝ.

***

„Вместо да заобикаляме трудните участъци, се опитваме да пробием скалата. По-малко чуваме Пресли и повече Киоу, която се проявява като балансирана, борбена и сърдечна... Киоу подхожда с уважение и лекота – най-доброто средство, с което разполагат членовете на едно дисфункционално семейство... Пресли все пак успява да каже достатъчно и тези пасажи показват колко твърдо е била решена да се изправи срещу демоните си.“ – New York Times

„Когато актрисата Райли Киоу, дъщеря на Лиса Мари, пише, че би искала майка й да се появи от страниците на мемоарите като "триизмерен персонаж", тя не се шегува... очевидно е, че Пресли е била преди всичко радикално честна. Впечатляващо е и как Киоу сякаш почти умолява читателя да разбере и обикне майка й толкова, колкото самата тя я обича. В крайна сметка това е книга, изградена върху скръбта: тази на Лиса Мари Пресли за баща й и сина й, но също така и на една дъщеря за майка й.“ – Guardian

„Книгата се разказва от две гледни точки: от една страна, това е непринуден, диалогичен мемоар, по-скоро фактологичен, отколкото злободневен, без да се придържа към онова, което биографът на баща ? Питър Гуралник някога нарече "мрачното робство на мита". От друга – откровено, почти непоносимо тежко размишление върху скръбта... Поразително искрена... Двете жени пишат изящно за непоносимата, непреодолима тежест на мъката. Портретът, който Киоу рисува на майка си в последните ? месеци, е особено въздействащ. "Погрешно вярвах, че тя е толкова силна духом, че нищо не може да я сломи истински – пише тя. – Но разбира се, че можеше. Достатъчно болка може да сломи всекиго.” – Washington Post