Нови и избрани разкази

В новите си разкази Алек Попов се обръща към стилистиката на класическата ренесансова новела, позната ни от „Декамерон“ на Бокачо, за да я обогати и надгради с нови теми, съвременно светоусещане и лексика. Той дава пълна свобода на въображението си, като създава виртуозни сюжети и галерия от ярки, запомнящи се образи, чиито житейски перипетии и вътрешни катарзиси ги карат да търсят и да преоткриват себе си.

Средата, в която се разгръщат сюжетите на Алек Попов, често е екзотична – от топлите средиземноморски брегове, обвеяни с дъх на билки, до джунглите на Африка и Азия и суровия пейзаж на Северна Европа, – но той изследва с еднакво внимание и най-непосредствената реалност, като търси вратички към магическия свят на духа дори сред шубраците във вътрешния си софийски двор.

Парадоксът, иронията, виталната еротика, в съчетание с будното социално чувство на писателя, произвеждат една правдива  и пластична картина на човешкото състояние в началото на ХХI век, очертавайки вечните разломи между атавизма и прогреса, истината и лицемерието, творчеството и технологията, духа и материята, родното и чуждото.