Вегаски истории (за мистици и простаци)

Представете си блясък, много блясък и още повече светлини, безкрайни булеварди, огромни хотели с невероятно големи басейни по покривите, пирамидални структури, айфелови кули, статуи на свободата, казина, кипящи от живот, красиви жени, още по-красиви жени, музика от ротативки, тракане на топче в рулетка и току-що раздадени карти на масата за блекджек. Добавете една ръкойка от цвета на българщината в емиграция, разбъркайте сместа добре и я оставете да къкри на бавен огън в продължение на десет години. Получената оргия за сетивата – без да се прецежда – се консумира на един дъх или пък със зата­ен дъх.

Един след друг разказите засмукват читателя в шеметен водовъртеж, където границата между реалност и мистичност се размиват. Като бримките върху чорапогащника на прибираща се по светло екзотична (ма)дама. Или като следващото питие с все още неразтопена бучка лед в него. Или пък като ново залагане.
Истории, изпълнени с шумни разговори, поглъщащи размисли, мистици и простаци и цигарен дим. Всичко това под одобрителния поглед на огнените чичовци Джак, Джим и Джони. И под вещото ръководство на байрактаря на българската вегаска диаспора – Траян I Шуменски. Защото един е бат Трой, а Нав е неговият пророк… и евангелист.

* * *

„Странните и шумни истории в тази книга ни убеждават, че не само всичко не е така просто, а просто не е така. С една рядка тех­ника на контролирана шизофрения, авторът е едновременно обект на наблюдението и наблюдател. Цинизмът в тези текстове не е ци­ничен, а аналитичен. В края Иван винаги избира светлината на сво­бодния дух.“
Людмил Станев

„Всеки път, когато се замисля дълбоко и сериозно за Иван Влади­миров, стигам до извода, че най-вероятно е чисто луд. Напълно и не­подправено откачен, освен ако, всъщност, Нав не е просто един от Ламедвавниците на юдейската мистическа традиция – един от 36- те абсолютни праведници, обитаващи тази планета във всеки един момент, една от 36-те напълно чисти души, без чието присъствие нашият свят би се сринал в бездната на греховете си. А, и още нещо се сещам – че такава задълбочена литературна култура, съчетана с лесно разпознаваем, бароково-бомбастичен стил, сякаш не се беше по­явявала на литературния ни хоризонт от ранния Парушев насам.“
Радослав Парушев

Отдавна търсех някой, който да ме разсмее така, че да се замис­ля. И замисляйки се – да почна да се смея пак.
Това са правили за мен в потъналото в прах минало такива като Кърт Вонегът, Станислав Лем, Дъглас Адамс, Тери Пратчет. Но винаги ще имам и една отделна ниша в паметта, предназначена за великия Даниил Хармс. И ето, появи се един млад мъж, мускулест (което е доволно съмнително) и ерудиран (което е обикновено досадно), който успя да върне спомените ми за тези гиганти. И най-вече – за Хармс. Това беше Иван Владимиров. Със своето писане той определено ме разсмя. И ме зарадва. Защото бляскавият та­лант е длъжен да бъде, освен всичко друго – и смешен.
А Вегаски истории е чисто и просто блестяща книга. Вулгарна, лирична, умна, смешна, мръсна и весела. Оле!“
Калин Терзийски