Ноември 1942 г.

В центъра на това епично историческо платно е отделният човек. Изявеният шведски историк Петер Енглунд разказва както за знакови личности от периода като Албер Камю, Василий Гросман, Лидия Гинзбург, Ернст Юнгер, Вера Бритън, така и за обикновени хора, които се сблъскват пряко с немислими предизвикателства – пехотинци в Сталинград, американски пилоти в Тихия океан, младо момиче в Шанхай, студентка в Париж, домакиня от Лонг Айлънд, китайски корабокрушенец, затворник в концлагера „Треблинка“, корейска пленница на японците, германски подводничари, създателите на първия атомен реактор в Чикаго, а също и за тези, които снимат един филм, обречен да стане класика: „Казабланка“… четиресет личности от целия свят, които са оставили богат документален материал за своите преживявания, мисли и чувства в този период и които оживяват по страниците на тази книга.

Това е история, написана по различен начин, с фокус върху хората, а не върху бойните полета, политическите и военните лидери. Защото, както пише Енглунд, в действителност става дума за борба между варварството и цивилизацията и през ноември 1942 г. тази борба достига своята кулминация. И вероятно голяма част от замесените също са го осъзнавали.
Грешка е да приемаме изхода от тази борба за даденост не само защото това свежда жертвите до историческа формалност, а и защото превръща несигурната, непредвидима и необхватна човешка катастрофа във вълнуващ, но по същество безобиден епичен разказ. Също така може да породи опасната заблуда, че днес това не би могло да се случи, и така да предизвика обратния резултат.